Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Отдавна е слънцето чуждо за мене,

аз тлея на мъките в тъмен вертеп.

Живот-красота, о, живот-наслажденье,

докрай ли ще бъда разлъчен от теб!

Докрай ли молитвите в мрак ще замират,

докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти

и моите погледи прах ще намират

там, дето са търсили златни мечти.

Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]