Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Усмихнати вълни край цветни брегове -

с протяжно-сладък звън настъпя златний ден

- из тайни далнини глас нежен ме зове...

- Що значи този сън, тъй странно замъглен?

Не си ли това, море на мойте дни,

утихнало в нощта след бурний свой кипеж,

и с пламенни слова към светли бъднини,

възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш?

Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ,

ще вдигнат ли чела цветя на пролетта,

отхранени сред мрак, повехнали сред нощ,

под ледните крила на скръб и самота?

Да вярвам ли?...Вълни край цветни брегове,

с протяжно-сладък звън настъпя златний ден.

Из тайни далнини глас нежен ме зове...

- Що значи този сън, тъй странно замъглен?

Обратно към: [Копнежи][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]