![]() ![]() IПристъпяш сред бисерно-златни лучи; властително взорът ти девствен сияе; в гласа ти надеждата свята звучи и люляк в дъха ти ухае.
Мъглите път правят на твоя възход, смирено потайват се вихрени бури, и пълни със радости, смях и живот, усмихват се ведри лазури.
О, пролет-вълшебница, пролет-мечта, едничък аз срещам те пак безучастно, през есени плачущи, зими, лета, притискан от скърби всевластно.
Съмнения тъмни в душа ми горят, топя се от спомени горки сподавен и чезна, самотен сред празника свят от твойта усмивка забравен!...
![]() ![]() ![]() |