![]() ![]() IIНад долини и гори лей се мир и благодат, нежно-меден аромат и бленувани зари.
Там, край злачни брегове, бързат къдрави вълни, към сребристи далнини пролет ги зове.
Само в твоите гърди подслони се горестта, черна тя, като нощта, там несменно бди.
О, засмей се, затрепти, химн на слънцето запей, че веднъж се свят живей и веднъж април цъфти!
![]() ![]() ![]() |