Обратно към: [Спомени][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Сънувах сън - о, сънища неверни! -

Над бездна, в непрогледни мрачини

стояхме; в дълбините неизмерни

с глух ропот се премятаха вълни.

До мен бе ти, що мойта нощ разсея,

но с нощ бе пълна моята душа,

и страшните предчувствия във нея

напразно се стремях да заглуша.

В миг булото на ужас и тревога

печалния ми поглед замъгли

и паднах аз в най-горка изнемога,

подхлъзнах се от мокрите скали.

Предсмъртен вик процепи тишината -

аз паднах в бездни, - свяст ми се зави,

и ти, с злорадний смях на Сатаната,

изкиска се и гърбом се изви!

Обратно към: [Спомени][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]