Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Аз пак съм сам и пак ридай

в сърце нестихналата жал

по радости невкусени,

по недостигнат роден край,

в калта захвърлен идеал

и блянове покрусени.

Подирил ясни висини,

в блата разтленни паднах аз

след горско поражение,

и ето кретат слаби дни -

и в секи техен лъх и час

звучи себепрезрение.

Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]