Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

О, неволя - да крееш

на неволите раб,

да възпламеняваш и тлееш -

ту всесилен, ту слаб.

Тук обжегнат от зноя,

там помръзнал в студа,

надломяван от своя

и от чужда вражда.

Да тъгуваш по скрити,

неизгрели слънца,

сам понесъл тъгите

на мильони сърца.

Като воин в тъмница

да не можеш - пленен,

да развържеш десница

в гняв безумно-свещен.

Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]