Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз - бездомен и самин -

а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,

стъпките размерено кънтят

и след мен невидими вървят

жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,

нявга озарило моя праг,

в спомена възкръсва - чист и драг -

и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,

с пламенна усмивка на уста,

но възжаждал вечна красота,

аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то

тъмен край от скърби заледен

и оттам отпраща тя към мен

своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз - бездомен и самин,

а дъждът ръми, ръми, ръми...

Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]