Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна

и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.

Напразно дирят път очи, напразно чака жаден слух -

просторът царствено мълчи - навеки сляп, навеки глух.

Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви

и някой страшен и злорад слова загадъчни мълви.

Аз дигам сепнато глава, сърце ми свиват страх и мраз.

Потръпвам, спирам се, зова и мре без ехо моят глас.

Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна -

и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.

Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]