напред назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Самотници


Самотен бор на върха - страж забравен,

терзан от буря и горен от жажда,

аз чух възрадван твоя стон сподавен

в часа, когато бурята се ражда -

и върна ли се нявга в праховете

на силний град и в гмежа сам остана,

утешно твоят спомен ще ми свети

и ще успива всяка нова рана.

 

Че в свойта горда мъка аз ще зная

и друга мъка, други стон сподавен,

пронесен и затихнал сам в безкрая,

самотен бор на върха - страж забравен!

 


напред горе назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух