Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели

и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,

меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,

виши колони непреклонни успокоената Гора.

Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина

и в безответните й скути, като вълна подир вълна,

заглъхват хоровете страстни на многогласното поле

и подслон верен в час вечерен намират морните криле.

И знае пътникът отруден, че в презнощ тръпните листа

с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта,

в зори низ глъхнали присои, далек от полски прах и дим,

пред него повтор ще въстава животът ласкав и любим,

а денем, лик когато свежда над примирената вода -

ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи навсегда.

Че дълги дни към хубост вярна в набег безцелен устремен

той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен

и сам е свърнал - на Гората в съкровищните самоти,

последна радост да изведа, последна скръб да приюти...

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели

и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,

меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра -

виши клони непреклонни успокоената Гора.

Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]