напред назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Жертвоприношение


В зори разискрен, брачний пир угасна

на морна вечер в тихите вълни,

и над сърца ни бог на жажда властна

крила широки властно наклони.

 

И мълком влезли в сънните покои,

де други пир ни готвеше нощта,

сами свалихме ний венците свои

и смутно спряхме - жад и нагота!

 

Той, властен и весталка да прелъсти,

пристъпи - и не сетих аз кога

вля сладък пламък в самите ми пръсти,

впил в огнен обръч моята снага.

 

Аз чух възтожни устни да се впиват

по мойте бели свежи колена,

и вопли пламенни да ме заливат

като вълната - пламенна вълна.

 

И в буйно пожеланье взор извила,

в кръвта си чула химна да звучи,

аз паднах нежна - и със сетна сила

протегнах устни и закрих очи.

 

----------------------------------

Когато сепнах клепки уморени,

по устните ми лепнеше нектар,

и бледен дим се виеше над мене,

като над новоосветен олтар.

 


напред горе назад Обратно към: [Под тъмни небеса][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух