Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Денят издига златен щит

над умирените води.

Тъмите слънце победи

и с много сълзи е отмит

позорний спомен в морна памят...

Как властно погледа примамят

безбрежни морски ширини

и в безметежна яснота

потръпват волните вълни -

о, как е светло след скръбта,

която в буря се изплака!

С невинен смях сърцето чака

дори и смътния мираж

на бели корабни платна,

които в синя далнина

ще зърне влюбения паж

и вест желана ще прошъпне...

Царкинята в надежди тръпне!...

Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]