Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

И ето - отново три деня в растяща тревога

безцелно изнизваха своите болни лъчи,

и ето - отново над нея, печална и строга,

последната нощ се надвеси...

- Морето мълчи.

О, радост жадувана, радост сънувана, де си?

- Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,

дим мътен пребулва изгрели за радост очи

и смъртно встревожени вечерни птици

пищят пред незрими завеси...

- Морето мълчи.

О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?

- Морето бездушно мълчи.

Обратно към: [Легенда за разблудната царкиня][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]