![]() ![]() I...И стало беспощадно ясно
Като безумната закана на Бог злопаметен, злорад, крила отпуща вечер ранна над моя скръбен виноград.
Пристъпят мълком сенки строги и с тях пристъпя странно сам часът на черните итоги - на разкаяние и срам...
Де мойта свежа, росна зелен, де грозда, в късен зной налян? - Ах, моят труд бе труд безцелен и блян безплоден - моят блян!
И де сега сърце да скрия, де сетен плам да приютя? - Далече тътне лиха сприя и дебне в мрака, дебне - Тя!...
![]() ![]() ![]() |