Димчо Дебелянов - Под сурдинка

Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

...И стало беспощадно ясно
жизнь прошумела и ушла.
А. Блок

Като безумната закана

на Бог злопаметен, злорад,

крила отпуща вечер ранна

над моя скръбен виноград.

Пристъпят мълком сенки строги

и с тях пристъпя странно сам

часът на черните итоги -

на разкаяние и срам...

Де мойта свежа, росна зелен,

де грозда, в късен зной налян? -

Ах, моят труд бе труд безцелен

и блян безплоден - моят блян!

И де сега сърце да скрия,

де сетен плам да приютя?

- Далече тътне лиха сприя

и дебне в мрака, дебне - Тя!...

I