напред назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



I


...И стало беспощадно ясно
жизнь прошумела и ушла.

                          А. Блок

 

Като безумната закана

на Бог злопаметен, злорад,

крила отпуща вечер ранна

над моя скръбен виноград.

 

Пристъпят мълком сенки строги

и с тях пристъпя странно сам

часът на черните итоги -

на разкаяние и срам...

 

Де мойта свежа, росна зелен,

де грозда, в късен зной налян? -

Ах, моят труд бе труд безцелен

и блян безплоден - моят блян!

 

И де сега сърце да скрия,

де сетен плам да приютя?

- Далече тътне лиха сприя

и дебне в мрака, дебне - Тя!...

 


напред горе назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух