напред назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



II


Изминал пътя през лъките

на Любовта и Радостта,

незнайна власт ме в мрак покити,

аз бродя в гибелни места.

 

Аз тръпна в огнена замая

като прокудена лъча,

къде съм - диря и не зная,

къде съм - гасна и мълча.

 

А през запречените стволи

из безприютни глъбини

залутан стон за милост моли

и в неповолен грях вини.

 

То сякаш горко запленена,

далече в глъхналия лес,

звъни душата на Verlain'a:

"dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!"

 


напред горе назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух