![]() ![]() IIИзминал пътя през лъките на Любовта и Радостта, незнайна власт ме в мрак покити, аз бродя в гибелни места.
Аз тръпна в огнена замая като прокудена лъча, къде съм - диря и не зная, къде съм - гасна и мълча.
А през запречените стволи из безприютни глъбини залутан стон за милост моли и в неповолен грях вини.
То сякаш горко запленена, далече в глъхналия лес, звъни душата на Verlain'a: "dis qu'as-tu fais de ta jeunesse!"
![]() ![]() ![]() |