Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Назад, през сънища стъмени,

аз впивам взор неутолен -

неутолен и блед пред мене

въстава моя минал ден.

И нечий глас през сълзи пита:

защо меда е неизпит,

защо е скръбна Афродита,

а в прах покитен твоя щит?

Нима затуй над теб звучаха

тръби на свят и светъл грях

и ти бе ту невинност плаха,

ту лих борец, ту строг монах,

та днес пред самата провала,

да разумееш с горка жал,

че аз в Живота съм те звала,

а ти си сам Смъртта избрал...

Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]