![]() ![]() IIIНазад, през сънища стъмени, аз впивам взор неутолен - неутолен и блед пред мене въстава моя минал ден.
И нечий глас през сълзи пита: защо меда е неизпит, защо е скръбна Афродита, а в прах покитен твоя щит?
Нима затуй над теб звучаха тръби на свят и светъл грях и ти бе ту невинност плаха, ту лих борец, ту строг монах,
та днес пред самата провала, да разумееш с горка жал, че аз в Живота съм те звала, а ти си сам Смъртта избрал...
![]() ![]() ![]() |