напред назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Пловдив


Как бяха скръбни мойте детски дни!

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.

 

Тук първи път чух възглас: - престани:

да вярваш и да дириш - забранен е

на любовта плодът - и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.

 

И днес аз бродя в тоя скръбен град -

едничък дом на мойта скръб бездомна -

аз бродя за утехата нерад -

 

и кат загубен в пустошта огромна.

И толкоз черни мисли ми тежат,

че аз не искам нищо да си спомна.

 


напред горе назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух