Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Ах, ето де ме ти изведе,

ти, който нявга властно обеща

на мойта гордост - вихрени победи

и жар всерадостна на любовта.

Скърбя в градини глъхнали и бледи,

обител на покрусена мечта.

Аз чувам тиха жал по утринта

на слънце невидели слънчогледи.

Кому бе нужна моята съблазън?

Защо съм обнищен, защо наказан -

не знам. Неведа черна заслони

бездънното небе на мойто Време

и то ми праща днес нощи и дни,

които само Тя ще ми отнеме.

Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]