![]() ![]() СонетЕла и дай ми свойта радост ясна, лъчи обилни в мрачна нощ пръсни, ела, в нерадост аз самотен гасна, в неволя губя свойте златни дни.
Аз ще открия тъмните си тайни, през звездни нощи ще те чакам сам. Една ще си в вселената безкрайна, като весталка в светъл, хубав храм.
Разсей скръбта на тъмна орисия, усмихната и в радост и в беда, най-скъп венец от песни ще ти свия.
О, хубаво дете, дете безгрешно, виж, вече май отлита навсегда, а розата увяхва безутешно.
![]() ![]() ![]() |