напред назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Прииждат, връщат се...


Dis-moi, dis-moi guerrirai-je
De ce qui est dans mon coeur...

Francis Jammes

 

Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни

на взбунено море, пияно от несдържната си мощ -

под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,

тук всеки ден е ден без отдих, безсънна - всяка нощ.

 

Кои са те? - Безименни - и ти безимен между тях

потъваш в жалбите им глъхнали и в грубите им веселби -

и чакаш примирено празника на кървавия смях,

когато и над твоя свят съдбата мрак ще протръби.

 

И как е странно в грохота на тоя вихър лих,

където всички са един и всеки все пак - сам,

да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих

из кротките елегии на Francis Jammes.

 

22 февруари 1916 г. Към Солун

 


напред горе назад Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух