![]() ![]() Нощ към СолунПак тъй жадувана нощта се върна и с майчин шепот и милувки свежи съзва на отдих морните войници и жалбите им с кротък здрач замрежи.
Заглъхна Удово, където много стоманни сили през деня кънтеха, снегът на север почерня безмълвно и сънищата звезден път поеха.
И в схлупената, обгорена хижа - чер знак на лихата стихия бранна - ний двама с него пак укрихме свойта умора, в служба на дълга набрана.
Но край огнището у нас отново припламна жаждата неутолима - да си възвърнем с виното и мрака това, що властно ни денят отнима.
И загрубелите ръце не спряха да пълнят чашите - налей! наздраве! - додето яснолик възторг в сърца ни последен тъмен вопъл не сподави.
Поде се сплетен разговор, когато отекват скъпи тайни гласовете и в всеки девствен въздъх на душата сълза от светла скръб проляна свети.
Той спомни нявгашна любов в Женева, аз - своя бурен и отвъргнат полет, а после писахме... "мисли за мене" ..."не спомняй нашата далечна пролет!"
Когато той задряма, аз възлязох на хълма над стаените землянки и дълго слушах Вардар да нашепва на милосърдните среднощни сянки
за тъмнините на нощта вековна, за бликналия ден в тоз край неволен и за настръхналата бъдна среща на двата вражи вихъра пред Солун...
с. Д., февруари 1916 г.
![]() ![]() ![]() |