![]() ![]() Старият бивакна Д. Т. Калфов
Някога ний бяхме там отвъд - в оня тих и слънчев край, отдето Струма морна от далечен път, праща първи поздрав на морето.
Там сред плодната зеленина на лъки, от златен зной горени, спомняха разгромната война само хижите обезлюдени.
И от призори до първи сън стъпките на рой сурови войни, като тежък непрестанен звън, тръпнеха сурови и нестройни.
Всеки завой там ни бе познат, всеки кът - тъй горестно възлюбен, сякаш всеки - в този малък свят бе намерил своя свят изгубен...
Но един и в сън нечакан час нашия притихнал сън разсече - тръгнахме... нощта бе пак пред нас, ясний ден - тъй блед и тъй далече.
(Помня, че през тази нощ на юг странна скръб вещаеше луната и при всеки стон и всеки звук звънка бе и плаха тишината.)
Ето ни сега на други бряг... Друг - брегът, съдбата - все еднаква... Близката долина лъха мрак и дъждът, скърбящ и тих, потраква
по палатките... Аз пак съм сам и мечта тъжовна ме увлича в стария бивак, пустинно ням, който в тази тежка нощ прилича
на едно сърце... Къде са те - смелите ръце, гърди железни?... Бурен в знойните лъки расте и в безименна забрава чезне
споменът за оня слънчев кът, дето жадните за радост тиха в дни на много кръв и много смърт мирен сън и мирни скърби пиха...
![]() ![]() ![]() |