![]() ![]() Един убитТой не ни е вече враг - живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя, топлена от ласки южни, трепкат плахи и ненужни с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил? Чий го зов при нас доведе, в ден на вихрени победи да умре непобедил?
Клета майчина ръка, ти ли го в неволя черна с думи на любов безмерна утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал, в грохотно, жестоко време! Не живот ли да отнеме той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг готвил е за нас пощада? - Не, той взе що му се пада, мъртвият не ни е враг!
![]() ![]() ![]() |