Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Ако загина на война,

жал никого не ще попари -

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

Ще си отида от света -

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

Обратно към: [Под сурдинка][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]