![]() ![]() IНа пет-шест разкрача едвам се дървета, здания съзират - мъгла бездънна - силуети край мен изпъкват и замират.
Вървя и мисля: колко лесно в мъглата тежка непрогледна бих могъл - срещнал нещо женско - тъй както ща да го погледна!
И мисля още: колко лесно бих могъл някъде да влезна, набързо нещо да закача и пак набързо да изчезна!
Дочувам шум: деца в мъглата въртят се, крият се, играят... Вървя и мисля: колко лесно ще смаже някое трамваят!
![]() ![]() ![]() |