Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

С душа от смътен страх обзета

        стоим пред твоите врати -

о, деветстотин и десета,

        кажи, какво ни носиш ти?

На наште родни небосклони

        какъв ти блясък ще дадеш? -

На царя нови ли корони

        от кръв и пот ще изплетеш?

На Такев - фокуси ли нови,

        а на Малинов - сън блажен?

И ти ли в златен съд отрови

        ще ни поднасяш всеки ден!

През теб Иванчо ли ще сключи

        в далечно Немско заем нов,

а Ляпчев ритник ще получи

        за свойта пламенна любов?

През тебе пак ли ще се сбират

        витии смели цял рояк

да мислят средства, да прибират

        на Пижа сетния петак?

О виж, три сорта либерали

        и народняци чакат ред -

към тях, печални, изгладняли,

        не ще ли он да свърне глед?

На "Дневник" носиш ли машини -

        ил машинации - на "Час",

на "Реч", на "Ден" - богати мини,

        на "Поща" - вятър от Парнас?

А "Сбирка" с брани-неотбрани

        все жълт байрак ли ще държи?

А Вазов пак ли ще ни храни

        с патриотически лъжи?

Не ще ли Пенчо крак да метне

        върху Пегаса, в пот облян,

и да зацвърка "неприветно"

        за някой "сън" и "виден блян"?

Стоянчо тъй ли ще се носи

        все горд, от труд несъкрушен,

и ще изпълня с людокоси

        колоните на вестник "Ден"?

И ние тъй ли ще живеем

        кат сянка в есенна мъгла

и в суха жажда ще копнеем

        за нови родни светила?

Пред тебе в таз земя проклета

        жив огън ще ли затрепти,

о, деветстотин и десета,

        кажи, не носиш ли го ти?!

Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]