Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Пър-пър, Хасане,
изгоря ти чалмата!

Из пустинната алея,

дето нявга двама с нея

в полунощен час дълбок,

вгледани в една звезда,

дадохме си свят оброк

да се любим навсегда -

скитах сам.

Ненадейно там до мен

някой кихна в тъмнината...

И замаян, и смутен,

взрян в очите на луната,

аз попитах ужасен:

в тая нощ печално-тиха,

в тоя късен, злобен час

кой посмя да киха?

В миг отгадка лучезарна

мойта мисъл освети

и се сетих аз тогаз,

че, настинали отзарна,

в тоя кобен, злобен час

кихат моите мечти.

Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]