|
Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО] ЗитоЧетирибуквено, двусложно, резливо, тънко като шиш, мълвяно, кряскано тревожно ти вред в ушите ми звучиш.
Как гордо въздуха разтресе ти, щом напуснахме Бургас, и "Нилос" плавно ни понесе към въжделената Елас!
Когато бунта на червата смути тревожно моя дух, пак теб - спасително в бедата, над морските вълни аз чух.
На Дарданелите заспали смутихме с теб покоя лек, и пак от теб скалите бяли стозвучен пратиха ни ек.
Край Лесбос, с чаша във ръката, сред рой ухилени глави, аз видех Дафнис в далнината на Хлоя "Зито" да мълви.
В Пирея слисахме тълпите, но не със своя бесен вик - а с туй, че викахме те, Зито, на чисто елински език.
... И ако ти със нас не беше в Атина, Зито, Господ знай, какъв ли неочакван щеше приемът ни да вземе край.
Защото кой ли с жарки чувства без теб би нейде реч държал за древногръцките изкуства и всебалкански идеал?
И кой без тебе, Зито свято, би видел славния Партенон, би смукал в "Сплендид" рацинато и спал безплатно в "Аполон"?
Нима без теб не бих се вглеждал в две черни хубави очи, в ума си стихове нареждал, пиян от винните лучи?
Та кой би спомнил за Сократа, та кой би губил своя глас, ако в скръбта на веселбата не беше ти навред при нас?
Ех, Зито, Зито, дума сладка, ех, Зито, пълно с благодат, отде-наде ти в толкоз кратко вековний враг превърна в брат?
Коя бе таз вълшебна сила, що вля в теб светлий елексир, та триста Ганьовци опила, им даде толкоз келепир?
Че ето на, и тук, в София, пак ти душите осени, да спомнят чудната магия на чудните атински дни!
И може би таз нощ честито мнозина морни, като спят, в съня си тих дочуват "Зито!" и чаши шумно да звънтят.
А утре не един ще дири пак някой "Сплендид" - земен рай, че Ганьо харно туй намира - на чужда сметка да гуляй.
Уви, напразно! Ще догаря той, за "гуляйчец" настървен, и безутешно ще повтаря: "Не е Великден всеки ден!"
Четирибуквено, двусложно - символ на десет златни дни, ту миловидно, ту тревожно о, Зито, Зито, престани!
Обратно към: [Хумор и сатира][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
|