Обратно към: [Ранни стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Аз любих те, както във пустиня

скитник морен люби хладний кът,

дето може тихо да почине

и да сбере сили зарад път.

Но към мен ти хладна бе - не блясна

в теб вълшебний жар на любовта

и без време мойта страст угасна,

както гаснат есенни цветя.

Веч прощавай - миналото срито

на забрава вечна ще предам

и дълбоко теб ще да заровя

в туй сърце - без бог останал храм.

Обратно към: [Ранни стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]