напред назад Обратно към: [Станси][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



I


Кога ли аз ще мога, далече от мъглите

на шумний град, далече от грижа и тъга -

да вдъхна очарован свеж лъх посред горите,

на езеро кристално приседнал край брега?

 

Но повече желал бих край тебе в упоенье,

море, любима люлко на първите ми дни,

да слушам плачовете на чайките пред мене,

от пяната разведрен на твоите вълни.

 

Че зимата ранила не плаши ме - разпръсвах

вси дарове вълшебни на свойта пролет аз,

и гроздът, що наесен узрея, не откъсвах,

от другите пожънат бе пълният ми клас...

 


напред горе назад Обратно към: [Станси][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух