напред назад Обратно към: [Станси][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



II


Тъй дълго лукавата нощ ме гнети!

        На своя прозорец, сломен,

о, утрина свежа, аз чакам, аз бдя -

        побързай да блеснеш над мен!

 

Ела, ще се пръсне светликът ти злат

        спокойно във мойте гърди,

тъй както прецежда по тъмний листак,

        приемат го тихи води.

 

Ела и огледай се в погледа мой

        о, ден, о, живителен зрак,

че с всеки свой удар сърцето ви днес

        пристъпя към вечния мрак!

 


напред горе назад Обратно към: [Станси][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух