Обратно към: [Новооткрити стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Тъмна, мрачна нощ неприветна

сякаш навеки е мъртъв светът,

стъпки в мъртвило мрат безответно,

свършвасе тъмен самотния път.

Ти си пред мене и вечно те следя,

вечно след тебе аз мир не узнах -

ден ли ми носиш на славна победа,

край ли безбрежен на ужас и стра?

Нови ли светове мен ще откриеш -

друг жребий ли - светли зари...

В тъмен пустош ли мене ще зариеш,

с тръне окичила мойта глава?

Сенки безмълвни по друма - в тъмата

гаснат искрите - гробно студени.

Дух на съмнение пълни душата,

сянка безмълвна - бездна пред мене.

Тъмна, мрачна нощ неприветна,

сякаш навеки е мъртъв светът.

Стъпки в мъртвило мрат безответно

свършва се в мрака самотния път.

Обратно към: [Новооткрити стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]