напред назад Обратно към: [Новооткрити стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]



Пробуждане


Събуждам се и гледам - стръмен път

далеч пред мен извива в мрачините,

зад мен мъгли - печално там стърчат

на моя срутен храм развалините -

душата ми облъхва леден страх,

- защо живея, и защо живях.

 

Събуждам се и слушам - звук след звук

от химни погребални се раздават,

далеч се нейде слага тежък чук,

мечтите ми погинали сковават,

изникнали в душевни дълбини

в безсънни нощи и през сънни дни.

 

Събуждам се и плача аз от жал

зарад несрети минали и бъдни,

че туй кое съм страстно бленувал,

не се сбъдна и няма да се сбъдне -

че в тъмен облак слънцето се скри,

преди душа ми с лъч да озари.

 


напред горе назад Обратно към: [Новооткрити стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух