Обратно към: [Новооткрити стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]

Преливат се мълком денят и нощта...

Де спира той морен? - Де буди се тя?...

Мъгли подранили притискат духът.

Отдавна е слънцето чуждо за мен,

аз вечно ще бродя из път затъмнен.

Ех, как е нерад и пустинен тоз път!

Едничките гарвани с морни крила

долитат и чезнат из сива мъгла...

О, кой ще ми чуе за помощ викът?

Отдавна са хората чужди за мен,

аз толкоз съм млад и съм в скръб потопен.

О, как е нерад и пустинен тоз път!

Обратно към: [Новооткрити стихотворения][Димчо Дебелянов][СЛОВОТО]