напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



5.


Ресторантът поразяваше с достолепието си. Атмосферата беше тежкарска и Мира съзнателно не поглеждаше Сашо. Пред тях изникна оберкелнерът, поздрави почтително Краси и ги поведе към маса близо до оркестъра. Мира закрачи със странното усещане, че участва във филм. Беше младата красива героиня, придружавана от двама кавалери, а отстрани я стрелкаха възхитени мъжки погледи.

Оберкелнерът дръпна стола й, изчака мъжете да се настанят и отстъпи място на млад келнер, който им подаде по една красива папка. Краси пръв разгърна своята и насърчително подкани Мира. Тя зачете менюто, но погледът й бягаше към цените и ставаше все по-безумен. Само Сашо не посегна. Подхвърли небрежно към келнера:

- За мен само гроздова и шопска салата!

И сега Краси прие невъзмутимо Сашовото предизвикателство. Ала Мира се вбеси от неговата плебейска гордост. Забрави умопомрачителните цени и кимна утвърдително към Краси, който й предлагаше да започнат със сьомга и водка. За вечеря той избра някакво непознато за нея ястие и когато го сервираха, тя едва не ахна при вида му. С бутилката вино келнерът донесе трета ракия за Сашо. После почтително наля в дъното на чашата пред Краси, той отпи и кимна делово. Келнерът се премести зад Мира, напълни нейната чаша и пак се върна при Краси. Ритуалът повиши още повече самочувствието на Мира.

Краси обяви тост:

- Да пием за най-храброто момиче в България!

Комплиментът поласка Мира, още повече че не бе разказала кой знае колко за своето ужасно преживяване в гората.

- За пребиване си, стари приятелю! - Краси сгълча Сашо много сериозно. - Пуска ли се посред нощ такова съкровище само?

- Казах й да си вземе книжка, като не й се спи. Махалото на Фуко щеше да й хареса. Това е Умберто Еко! Но ти едва ли си чувал за него.

На Краси не можеше да се отрече таланта да сразява противника, без да отговаря пряко на нападката. И сега той пусна незлобливата си усмивка.

- Мира, обзалагам се на хиляда лева, че той чете и в леглото?

Не толкова страхът, че няма пари за такъв обречен облог, колкото неудобството от истината запали лицето на Мира. Краси не настоя за отговор. Насочи хумора си към Сашо.

- Докато учехме, в чантата му имаше повече романи отколкото учебници. Веднъж математичката го накара да реши някаква много заплетена задача от сборника. Горкичката! Едва не припадна, когато нашичкият изсипа цяла книжарница на чина, за да открие сборника си. И всичко това стана пред очите на инспектор от Министерството на просветата.

- Защо не обясниш защо избра мен да реша тази задача, а не теб? - агресивно отбеляза Сашо. Езикът му беше надебелял.

- Предавам се - разпери ръце Краси. - Историята е доказала, че всички добри математици са малко чалнати. Какво има, Ицо? - обърна се той към сервилно приближаващия келнер.

- Десертът, господин Драгнев. Какво ще желаете? След малко кухнята приключва с поръчките.

- О, не мога повече - изохка Мира срещу въпросителния поглед на Краси.

- Жалко! Тук правят великолепни торти. Но и в бара не са лоши. Предлагам там да завършим тази чудесна вечер. С кафе и коняк. Какво ще кажете? - Краси огледа сътрапезниците си с благоразположението на добрия възрастен чичко.

- Без мене! - отсече Сашо с още по-надебелял език.

На Мира й идваше да му издере очите. Откакто се познаваха, за първи път стъпваха в такова заведение, а той я лишаваше от празника! Още повече че всички сметки уреждаше Краси. Очите й се уголемиха, като видя стотачките, които той подаде на келнера. Почти такава купчина вземаше тя от касиерката в деня на заплатата.

Сашо се олюля леко при изправянето. Когато поеха към изхода, Краси предвидливо застана от едната му страна. Мира с изненада забеляза, че повечето маси бяха празни. Нима минаваше полунощ?!

Навън Краси повтори поканата. Гледаше Мира. Тя нетърпеливо се извърна към Сашо. Той презрително изпуфтя:

- Взех си за цял живот дажбата снобски въздух!

Като че нещо се преобърна в Мира и докато осъзнае, изрече дръзко:

- Аз оставам!

Долови интуитивно задоволството на Краси въпреки неговата дипломатичност.

- Сашо, обещавам да се грижа за Мира. Ако държиш, ще я доведа у вас след бара.

- О, не! - спонтанно възрази Мира. Последното нещо, което би си пожелала за финал на тази необикновена вечер, беше Сашо. По израженията на двамата осъзна, че е прекалила, и побърза да замаже положението: - Той пак няма да чуе звънеца...

Сашо само махна с ръка и се обърна.

- Чакай да повикам такси! - викна Краси след него, но тромаво люлеещата се фигура се отдалечи безмълвно.

Двамата се спогледаха като съучастници. Внезапно Краси я притегли към себе си, обгърна раменете й и властно я обърна към хотела. Вървешком предложи:

- Крайно време е да преминем на ти. Вече сме приятели, нали?

- Да - промълви тя, обзета от странна възбуда.

 

* * *

 

Макар че и този бар се намираше в хотела, той бе по-луксозен от първия. А и посетителите бяха облечени по-изискано. Докато им намерят маса, двамата се отправиха към бар-плота. Подминаха няколко свободни стола и спряха в края, където имаше само едно незаето столче. Краси повдигна леко Мира на него, поръча коняк и някак преднамерено случайно се обърна към мъжа на съседното столче. Последва шумно:

- Хер Шулце, гутен абен!

Заговориха на немски, но Мира се чувстваше блажено отпусната и въобще не се заслуша. По едно време инстинктивно долови, че става дума за нея и широко се усмихна на непознатия. Ала неговият изпиващ тялото й поглед я смути и обърка. Посегна бързо към чашата, която келнерът остави на плота. Краси се извърна, забеляза нейното смущение и някак напрегнато попита:

- Знаеш ли немски?

Тя кимна, но съобрази, че Краси допуска да е подслушвала техния разговор, и побърза да обясни:

- Не ви слушах, забелязах само, че твоят познат ме огледа доста нахално.

- Хубаво момиче като тебе би предизвикало желание и у стогодишен старец - подхвърли Краси и чертите му се отпуснаха. Посегна към чашата си, вдигна я, но не отпи. Огледа Мира някак странно и делово попита: - А други езици знаеш ли?

- Френски и английски. Е, не така добре като немския, но са ми достатъчни да преписвам докладите и писмата на половината международен отдел в Министерството.

- Машинописка ли си?

- Бях. Съкратиха ме - нехайно отвърна Мира.

Луксозният бар и вниманието на Краси бяха помели всичките й страхове за бъдещето. А и не си струваше да съжалява за някаква си машинописна работа. Възприе неговата внезапна сериозност, съпроводена с вътрешна вглъбеност, като ново доказателство за благоразположението му към нея и лекомислено се усмихна.

- Няма страшно, все някак ще се оправя.

За такова красиво и умно момиче няма да е трудно да си намери работа. Всяка фирма, която си знае интереса, ще те грабне веднага! Едва сега проумя какво бе искал да й внуши шефът, когато й съобщи за съкращението. Да му мислят Тенева и Зашева!

- Хрумна ми една идея - Краси се приближи плътно до нея. - Предлагам ти работа в моята фирма. Като начало заплатата ти ще бъде три хиляди лева.

- Три хиляди? Почти двойно от моята!

- От утре започваш. Съгласна ли си?

- Тъкмо няма да се регистрирам в бюрото за безработни - палаво веселие завладя Мира.

- Да пием за сделката!

Вдигнаха чашите си, но виждаха само сияещите си очи. Краси пръв проговори:

- Убеден съм, че ще се разбираме добре.

Мира потвърди с кимване. Вече си представяше приятните дни, които - ако съдеше по тази вечер - щяха да бъдат нейното щастливо бъдеще.

Барманът неусетно се плъзна до тях. Ръцете му ловко премятаха шейкъра с необикновена на цвят напитка.

- Мосю Пиер е изпратил телекс. Пристига на седемнайсти - нехайно подхвърли той, а очите му се стрелкаха наоколо.

- Къде ще ни настаниш? - високо попита Краси. Смигна едва доловимо на бармана и след малко пъхна в джоба на сакото му банкнота.

- Осма маса се освободи. Ще изпратя напитките ви - също на висок глас отвърна барманът и се отдалечи.

Краси помогна на Мира да се смъкне от столчето, хвана я подръка и гордо я поведе към посочената маса. Келнерът ги следваше с чашите. Тъкмо се настаниха и Краси гальовно вдигна брадичката на Мира. Извиняващо рече:

- Мъничко зайче, трябва да се обадя спешно по телефона. Връщам се след малко.

Той предвидливо остави пакет Кент и запалка. Мира извади цигара, лапна я и в този момент мъж от съседната маса щракна със запалка пред лицето й.

- Ако сте сама, заповядайте при нас! - предложи непознатият.

Тя се усмихна повече на себе си. Ето го истинският живот, а тя превиваше гръб над машината по цял ден. Не си спомняше някой от нейните колеги да се бе сетил да й запали цигарата... Когато влезеше в бар, не смееше да си поръча едновременно кафе и кола... Събираше бримчосаните си чорапи, за да ги износва зиме в ботушите... Чудеше се на себе си, задето не бе забелязала съществуването на този различен свят. А тази вечер всичко ставаше толкова лесно и бързо. С трите хиляди, които й предложи Краси, нейният живот щеше да се преобрази.

Непознатият все още бе извърнат към нея. Двойката на неговата маса продължаваше да се целува.

- Благодаря! - отказа тя с кокетлива усмивка. - Приятелят ми се връща.

Да върви по дяволите Сашо с неговите глупави представи за развлечения!

Очите й поглъщаха приближаващия се Краси. Той премести стола си по-близо до нейния, седна, смигна й дяволито и вдигна чашата си.

- Да пием за нашето ползотворно сътрудничество!

Тя отпи с укрепваща вяра в промяната в своя живот. Краси бе казал сътрудничество, а не работа, което от само себе си отхвърляше отношението работодател - служител. Сътрудничество означаваше близост и доверие. А може би нещо повече. Та Краси открито я ухажваше. Той сведе глава към нейното рамо, зарови лице в косите й и прошепна гальовно:

- И тук ти харесва, нали, малко зайче?

- Много - задави се Мира във вълнението си.

- Смятай се за редовна посетителка. Ще те заведа и на други луксозни места.

Докато с едната си ръка я притискаше до себе си, с другата измъкна няколко пачки от джоба си. Мушна ги ловко в чантата й и понеже усети сепването й, обясни добродушно:

- Това е извънредната ти заплата. Утре си купи дрехи. Нещо шик, което да подхожда на твоята красота.

- Но аз... какво ще работя във твоята фирма?

- Няма да мързелуваш, обещавам ти! Аз се срещам с много чужденци, знам добре английски, като малък живях в Англия - баща ми работеше там. Справям се и с други езици, но понякога запецвам. Ти ще ми подсказваш, а когато се наложи, ще превеждаш. Ще водиш и кореспонденцията ми.

- Само да не ме оглеждат като този хер Шулце - намуси се Мира. - Впрочем какъв е той?

Мира вдигна очи към бара. Хер Шулце разговаряше с някакъв мъж, който седеше на освободеното от нея столче.

- Търговец на компютри. Другият е негов съдружник. Поддържам делови отношения с тях.

- Не разбрах каква всъщност е твоята фирма?

Краси не й отвърна. Погледът му се прикова върху младеж и две момичета, които приближаваха бар-плота.

- Но това са твоите служителки! - ахна Мира.

Не вярваше на очите си. Сега наистина момичетата приличаха на госпожици. Носеха красиви рокли с дълбоки деколтета, косите им се спускаха на ситни къдрици. Тъмни очила скриваха кривогледството им. Придружителят им не допадна на Мира. Беше дребен, набит, широкоплещест, с плоско лице, ниско чело. Вървеше изпъчен - със самонадеяността на примитива, който смята физическата си сила за предимство пред останалите хора. Спря до хер Шулце и съдружника му, каза им нещо. Германецът снизходително го потупа по рамото. И усмивката на хер Шулце не хареса на Мира. Тя се обърна към Краси.

Очите му напрегнато следяха бара. Отпусна се, едва когато двете момичета с лек кикот се вместиха между немците. Грубоватият младеж откри свободно столче на бар-плота, поръча си питие, глътна го наведнъж и излезе.

Силната прегръдка на Краси прогони Мириното недоумение. Притискаше я до себе си, сякаш искаше да я погълне. Пак зарови лице в косата й и зашепна:

- Малката ми кралица! Представям си как ще изглеждаш утре с новите дрехи. Само внимавай да не те срещне твоят полицай. Току-виж решил, че си отмъкнала парите на убития.

- Той не е бил убит - Мира неволно потрепери от възкръсналото в съзнанието й видение на проснатия в гората мъж. - Лекарят се обади по телефона. Смъртта е настъпила от инфаркт, ударът е бил зашеметяващ, но е можел да се отърве.

- Слава Богу! - искрената въздишка на Краси поднови нейното доверие в него. Само малко се изненада от внезапно обхваналото го веселие. - Да заподозре теб! - той прихна. - Само глупак би допуснал, че такова крехко и нежно момиче ще повали дете, а камо ли мъж.

На Мира й стана приятно от неговата заинтересованост. Охотно и подробно разказа за среднощното си преживяване. А когато назова имената на инспекторите, се стъписа от оценката на Краси за тях - беше противоположна на нейната.

- Маринов е голям симпатяга. Мой човек е, работили сме няколко пъти заедно и си паснахме. Считай, че нямаш проблеми с него, задължен ми е - оживлението на Краси спадна, когато заговори за Жеков: - И него познавам, но не е човек. Страшна драка е! Занимаваше се с тежките убийства в Криминалния отдел, дотегнал беше и на колегите, и на престъпниците. Чувам, че и в Организираната е занесъл темерутския си характер. Ще се срещаш ли отново с него? - попита той напрегнато.

- Помоли да му се обадя, ако се сетя нещо.

- Не те съветвам. Стой далеч от него! Той е в състояние да създаде цяла версия от една изпусната думичка.

- Но аз съм невинна!

Краси я притегли към себе си, притисна я силно и каза:

- Не се съмнявам, но той ще те преобърне цялата, докато се увери в това. Същински булдог е: захапе ли нещо, не го изпуска. Няма начин да не опре до Сашо, а той е непредсказуем. Току-виж станало му интересно да се представя за престъпник.

- За него въобще не споменах. Така се ядосах на онзи Маринов, че лъжех без никакво неудобство. От инат непрекъснато повтарях, че съм излязла сама на разходка в парка.

Мира премълча съзнателно истинската причина за своето упорство. Женската интуиция й подсказваше, че ще загуби част от цената си пред Краси, ако му признае подбудите, заради които бе тръгнала сама, посред нощ, през гората.

- Заслужаваш целувка за предвидливостта си.

Краси впи устни в шията й. Прониза я сладка тръпка. Нощният кошмар изчезна. Намираше се на най-красивия остров, изпълнен с очарователни хора, а до нея седеше истински мъж. Целувките пъплеха сладко към лицето й. Приятният дъх на скъп одеколон замая напълно главата й. И изведнъж сетивата й доловиха нервния спазъм на Краси. Той се дръпна, вкорави се и се вторачи в бара.

С двамата германци разговаряше ослепително красива руса жена. Приличаше на богиня! Край нея всичко изглеждаше делнично и неугледно. Мира усети странна несигурност. Русокосата излъчваше магнетична сила. Висока, стройна, с разкошна коса, мраморно лице и искрящи сини очи. Облечена беше в бяла рокля, която се разширяваше под бедрата в отворени красиви ветрила, стигащи до глезените. Красивата рокля подчертаваше съвършените й форми.

Хер Шулце й помогна да се покатери на столчето. Тя поблагодари със сдържана усмивка. Немецът заговори оживено, русокосата му отвърна кратко и с подчертано достойнство. Едва когато той завърши повторния си монолог, тя поде разговора. Вторият германец също се включи и по свободата, с която жената общуваше с двамата, Мира заключи, че и тя е чужденка.

Кривогледите момичета стояха като истукани встрани. Мира не се изненада, че техните кавалери ги забравиха. Истинската дама беше русокосата, а те - въпреки скъпите си тоалети - приличаха на помияри до породиста кучка. Несигурността отново я обхвана. Навярно и тя би изглеждала като кривогледите момичета, а само до преди минути си въобразяваше, че е красива и елегантна.

Едното момиче - с по-нормалното зрение, разпозна го Мира - дръпна хер Шулце за сакото. Посочи с пръст себе си, после приятелката си. Той заклати отрицателно глава, подхвърли пари на бармана и се обърна със съвършено друг израз към приличащата на богиня жена.

- Да си вървим! - гласът на Краси изсвистя като бормашина и Мира неволно се сви от жегналото я съмнение за такава промяна. - Какво ти стана, малко зайче? - пошегува се той с принудена веселост. - Нощта е за сън, моето момиче...

В главата на Мира хаотично се запремятаха желанието да прекара остатъка от нощта с Краси и неловкостта това да стане на няколко метра от Сашо.

Ала в таксито Краси поиска нейния адрес. Ново неудобство разтърси Мира. Излязла бе от апартамента, без да разтреби. Слезе от колата, скована от срам.

- Почакайте ме тук! - обърна се Краси към шофьора, докато подаваше ръка на спътницата си.

Облекчението на Мира се смеси с тъжно разочарование. Краси навярно бързаше да се върне при русата жена! Съмнението, което я жегна в бара, сега направо я съкруши. Влезе във входа и ускори крачка. Само да останеше сама и щеше да зареве на глас. Ала Краси я последва в асансьора. Притегли я към себе си и гальовно прошепна:

- Нали ще бъдеш моето момиче? Сашо не те заслужава. Родени сме един за друг!

От вълнение Мира изпусна чантата си. Той бързо приклекна, подаде я, като същевременно я залюля пред очите й.

- Не забравяй да си купиш дрехи. Искам те като кралица! Ще те чакам в пет часа в дневния бар на хотела.

Асансьорът спря на нейния етаж. Краси подпря с крак вратата, изчака Мира да отключи апартамента и отново повтори поканата за среща.

 

* * *

 

Отпочинал, със свежа глава, Огнян Жеков умуваше над случая Генади Любенов Генов. На сутрешната среща с шефа пак обсъждаха вероятността за връзка между него и нападението над ливанеца. И пак се подразни от пресиленото - според него - настървение на подполковник Недев към разследването. Не бе убеден, че случаят заслужава шума, който шефът вдигаше около него. Склонен бе да припише и двете нападения на малка група - навярно мъж и жена. Работата изглеждаше мърлява - така Жеков определяше елементарните действия на престъпниците. Нападаш разгащен мъж, обираш го... Каква организация е нужна за такава гнусотия! Чувал бе, че и змиите не хапят хора, които се любят. Затова с прикрито снизхождение изслуша новината, която Недев бе научил от Интерпол - колумбиецът от снимката с ливанеца бил прострелян от минаваща край него кола. Разбираше задоволството на шефа си: в Интерпол бяха потвърдили отново тезата си за нарковойна за завладяване на пазарите в бившите социалистически страни - теза, която Недев споделяше с убеждение. След Интерпол шефът бе посетил отдел Наркотици, където беше получил нови доказателства за засилено зарибяване на софийските училища. За Генади Любенов чували за първи път и на Недев било лесно да ги убеди, че случаят не е за тях, а за неговата служба.

На това място Жеков изневери на природата си - поддаде се на ширещото се в Дирекцията мнение, че Недев обсебвал по-голяма част от престъпленията в София, за да доказва значимостта на своята служба и по този начин да й извоюва самостоятелност, а себе си да превърне в ас номер едно в полицията. В следващия миг Жеков отрезвя. Мразеше кариеристите повече от престъпниците, но нещо в него категорично се съгласяваше с подполковник Недев. Винаги изпитваше доверие преди всичко към себе си и знаеше, че няма да миряса, докато не очисти Борисовата градина от гаднярите, а тъй като шефът щеше да му даде тази възможност, той преглътна неговата разпаленост.

Интересуваше го само Генади Любенов. Той беше единствената му сламка в неясния лабиринт. Неволно стана от бюрото си и опрял глава в стъклото на прозореца, превърташе всичко, чуто вчера за Генади. Обърна се, едва когато доктор Лазаров повтори поздрава и малко докачено го попита дали е проверявал наскоро слуха си.

- Казвай! - гласът на Жеков проскърца като несмазвана отдавна панта. - Носиш ли протокола от аутопсията?

- По-кротко! Кога е било онези раци да са готови по-рано от седмица? Но тъй като те познават, казаха да ти предам, че човекът със сигурност е щял да изпадне в комоцио поне за няколко дни, така че не припирай за протокола. Ударът си го е бивало. И мис Свят да ми се предложи, не бих излязъл с нея вечер в Борисовата градина. Юмрукът на нападателя е бил като гюлле...

Божидар Вихров!...

Мозъкът на Огнян Жеков сам изстреля името на младия боксьор. Познаваше неговата експлозивна сила от ринга. Знаеше, че е амбициозен и честолюбив. Учителката Папазова го бе уверила, че е влюбен в дъщеря й...

Едва не помете доктор Лазаров при излизането си от кабинета. Припали бързо ладата си и натисна газта, отместил поглед от километража.

Ала в хотел Олимпик го чакаше разочарование. Треньорът Вучков бил заминал предния ден във Виена за заседание на Международната боксова федерация. Неговият помощник Гарабедов вдигна виновно рамене, когато Жеков го попита в колко часа е видял за последен път Божидар Вихров предишната нощ.

- Трябваше да прескоча вкъщи. Жена ми е бременна в деветия месец, а си нямаме никого в София. И двамата сме от Сливен. Обади се, че се чувства особено. Преди да тръгна, проверих най-несигурните. Божидар е железен, ляга си в десет часа и не би простил никому безпокойството, дори да се отнася за смъртен случай. Не посмях да почукам.

- Сам ли е в стая?

- Това е едно от условията му...

Явно Гарабедов не си падаше по шампиона.

- Къде е сега Божидар?

- Веднага след тренировката излезе от залата. Навярно е взел душ и почива до следващата тренировка.

- Номерът на неговата стая?

- Двеста и тринайсет, но не ви съветвам да отивате при него. Нали ви казах, че е маниак на тема режим. С него само Вучков може да излезе наглава. Господин шампионът не признава другите.

Жеков поспря пред рецепцията, колкото да се увери, че ключът на Божидар липсва. Стигна втория етаж по стълбите, за да избегне разминаване. Не допускаше кандидатът за европейска титла да ползва асансьор. Ала колкото и упорито да чукаше по вратата, никой не откликна отвътре. Принуди се да повтори няколко пъти, че е инспектор от полицията и трябва незабавно да разговаря с него. Накрая ритна вратата, но тъй като пак последва мълчание, изтича долу за резервен ключ.

Администраторът повика пиколото, нареди му да го замества на рецепцията и тръгна с инспектора. Пред вратата на Божидар спря неловко и след малко почука нерешително:

- Господин Вихров, ако не отворите, ще бъда принуден да използвам резервния ключ. Моля ви, обадете се!

И на него шампионът бе взел страха, защото - щом отключи - отскочи встрани и остави инспектора да мине пръв.

Леглото беше оправено идеално, по бюрото и шкафа нямаше излишна вещ. Дантеленото перде на прозореца се люлееше леко от вятъра.

- Излязъл е - с видимо облекчение каза администраторът.

- Навярно е някъде из хотела, ключът е у него.

- Някои хора не се съобразяват с правилата.

- И Божидар Вихров е от тях, нали?

- Наредено ни е да не го безпокоим и в никакъв случай да не му досаждаме. В интерес на истината, той не ни създава проблеми. Когато доведе приятелката си, например, взе й стая на друг етаж. И нито веднъж не остана при нея по-късно от девет и половина. Съотборниците му го следяха и си правеха майтап с него.

Жеков отвори гардероба за ужас на администратора. След първия нетърпелив поглед запремята бавно дрехите. Една след друга ги сваляше от закачалката, взираше се сантиметър по сантиметър в плата, но никъде не откри кал или кръв. Нямаше никакво петънце. В отделението за пране бяха метнати тренировъчен анцуг, спортни гащета, фланелка, слипове, риза, чорапи...

- Дрехите на спортистите тук ли се перат?

- Естествено - наду се администраторът. - Нашият хотел минава за един от най-модерните спортни комплекси в Европа.

- Заведете ме в пералнята!

Пералнята беше на приземния етаж. Откриха бързо отговорничката и само като споменаха за вчерашното пране на Божидар, тя посочи преградата с неговото име. Същият набор дрехи като в стаята му. Ризата беше бяла, както му бе съобщила учителката. Само слиповете бяха два.

Жеков взе ризата. Едва ли кръвта не би оставила някаква следа. А платът беше снежнобял.

- Той е прекален чистник - присви устни отговорничката. - Ако ми беше син, нямаше да му позволявам да хаби дрехите с всекидневно пране. Понякога сменя по две ризи на ден. От камериерката чувам, че и костюмите си дава често на химическо чистене. Ама на нея плаща за хамалогията, а ние тук се потим за нищо. Пък - не дай Боже - да има гънка по дрехите му! - жената плю в пазвата си и се отдалечи.

- Заведете ме при камериерката! - Жеков кимна на администратора и закрачи към изхода.

- Снежа обслужва неговия етаж, но днес е почивният й ден - догони го администраторът.

- Телефонът и адресът й! - мрачно изрече Жеков.

Не му провървя. Когото и да потърсеше, удряше на камък. Отсъстваше и администраторът, който бе дежурил през нощта на убийството, а никой не знаеше къде се намира виличката, в която живееше. Към тези нулеви резултати Огнян Жеков прибави и факта, че прерови стаята на Божидар противозаконно. Наистина, опита се да остави всичко, както си беше, но за всеки случай предупреди администратора да не споменава пред никого, че са влизали вътре.

- О, много съм ви благодарен - просветна лицето на администратора. - Бях решил да кажа, че с пистолет сте ме заставил - леко се усмихна той и му подаде адреса и телефона на Снежа. - Едва ли ще я откриете у дома. Най-малко пет срещи е уредила, за да избие въздържанието си през седмицата. В хотела е с последно предупреждение заради сексуалните си набези. Готова е да легне на пода, стига да й замирише на мъж.

Администраторът излезе прав. Снежа не отговори нито на позвъняването от хотела, нито от собствения му кабинет. Мина му през ума да разпрати оперативни работници по ателиетата за химическо чистене, но като се сети за избухливия характер на своя шеф, се отказа. Недев щеше да го мачка поне година, че е ангажирал и без това оскъдния състав заради едно голо подозрение към бъдещия шампион на Европа. Разтвори ядосано телефонния указател. Започна с най-близките ателиета до спортния комплекс. В нито едно не откри оставени дрехи от името на Божидар или на камериерката. Разширяваше кръга, докато през отегчението му проблесна догадката, че Снежа използва ателие в собствения си квартал.

Още в първото му отговориха утвърдително. Снежа Иванова донесла дънков костюм за почистване.

- Не го докосвайте! - изрева той.

- Съжалявам, това бе експресна поръчка. Вече е обработен. Госпожица Снежа ще мине в седем за него.

- Не го докосвайте повече! Идвам!

Жеков се метна в колата и потегли, избягвайки да поглежда километража.

- Костюмчето ви чака, господин инспектор - угоднически го посрещна собственикът на ателието.

Костюмът бе минал през машината, но още не бе изгладен. Жеков припряно го разстла върху масата. Панталонът - от коленете надолу - бе третиран допълнително. Сдържайки възбудата си, той попита от какво са били петната.

- От кал и различни боклуци. Можеше да мине и без допълнителна обработка, ама госпожица Снежа настоя. Шампионът прецапал през някакви локви в гората. И по якето имаше шумки.

- Вземам костюма!

- А госпожица Снежа?! - ахна собственикът.

- Предайте й, че не е готов.

- Пред нея тези не минават. Плаща акуратно, но и държи на сроковете. Втори скандал не искам. Пък и на такива клиенти се крепи ателието. Не може! - собственикът дръпна панталона към себе си.

Жеков грубо издърпа плячката си. Веднага щеше да го изпрати в лабораторията. Сгъна панталона, постави върху него якето, напъха всичко в големия плик, който му подаде примиреният собственик, и накрая извади визитната си картичка.

- Ако вашата клиентка поиска обяснение, да дойде утре сутринта в Дирекцията на столичната полиция. В осем часа ще я чакам в кабинета си.

- Снежа ще ви озори, господин инспекторе - съчувствено предсказа собственикът.

- Не ми берете грижата!

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух