напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



6.


Мира прекара остатъка от нощта в неспокойна дрямка. Беше превъзбудена, непрекъснато се стряскаше от противоречиви мисли. Снощната вечер й приличаше на приказката за Пепеляшка - всичко изведнъж се бе променило. Сивото монотонно всекидневие бе отстъпило пред празника. И този празник обещаваше да продължи вечно.

От време на време се сепваше гузно. Как ли бе понесъл Сашо нейното предателството? Той така твърдо изрази своята гордост. И дали тя наистина беше плебейска? Не измени на принципите си. Съхрани индивидуалността си напук на изкушенията. Докато тя...

Не завършваше мисълта си. Заливаха я сладостни вълни, само като помислеше за Краси. Усещаше нежните ласки, чуваше топлите думи, разбираше, че е закриляна от силен мъж, и това й харесваше. Тогава съвсем ясно осъзнаваше от какво щеше да се лиши, ако продължеше връзката със Сашо. Предложената от Краси работа доливаше допълнително масло в мелницата, в която раздробяваше поведението на Сашо. За разлика от него чуждият, непознат до вчера Краси откликна на нейната тревога, мигновено намери изход, подкрепи я съвсем реално.

Тя извади от чантата парите. Пет хиляди! Умът й се взе. Някак от само себе си изплува образът на снощната красавица в бара. Мира прие предизвикателството на нейната ослепителна външност с дяволита усмивка. Едва ли щеше да се чувства несигурно до русата дама, ако бе облечена елегантно. До службата й имаше бутик с изящни тоалети. Досега в него влизаше като на изложба. Засмя се щастливо. Още днес щеше да си избере най-модерната дреха, щеше да я пробва, а после спокойно щеше да плати главозамайващата цена.

Измъкна се развеселена от леглото. Докато приготвяше кафе, предпазливостта й се върна. Малко ли алкохол погълнаха снощи? Какво ли не обещава човек в пияно състояние, защото морето му е до колене?! Нищо чудно Краси - вече изтрезнял - да реши, че й е дал аванс, който ще удържа от заплатите й. Би могла да си купи нещо по-евтино, за да не увисне отново в обичайното безпаричие. А и не знаеше естеството на новата си работа. Ами ако не й допаднеше, или Краси я намереше неподходяща?

Изпи кафето си, потънала в размисъл. Махмурлукът продължаваше да я мъчи. Реши да поспи още час и тогава да поеме към пазара. Трябваше да зарадва Краси с нещо ново.

Този път сънят й бе дълбок, с мъка се измъкна от обятията му. Телефонът несмлъкно звънеше. Слънцето се беше вдигнало високо над перваза. Как да обясни закъснението си в службата? Когато вдигна слушалката, се сети за уволнението и се отпусна. Ала веднага се стресна. Обаждаше се Сашо.

- Ти в нелегалност ли си минала? В службата ти никой не знае къде си. Да не си болна, гласът ти прозвуча лошо?

- Спях...

- По това време! Нощният живот не е за всеки, аз също едва се вдигнах сутринта от леглото. Отидох до института, директорът днес ще отсъства, бях решил да разговарям с него за проекта си. Писна ми от посредствени съдници...

Сашо говореше както обикновено. Никакъв упрек за снощи, никакви фасони! И през ум не му минаваше колко безнадеждно тя се бе отдалечила нощес от него. Или не го показваше, за да докаже, че стои над баналните житейски случки. За Мира по-важно бе, че той не искаше никакви обяснения. Остави го да бъбри.

- ... На връщане от института купих пиле. Ще го сготвя по специален начин. Но тази вечер ще бъдем на швепс. Никакъв алкохол до края на седмицата! В колко ще дойдеш, да приготвя масата?

- Но аз, аз... в пет часа съм заета - запелтечи Мира. - Започвам работа от днес, точно в пет трябва да съм там.

- Работа ли? Нали работиш?

- Вчера ме съкратиха.

- Значи това било? - провлече Сашо и веднага смени тона: - Защо не ми каза? Забелязах, че не си на кеф, но го отдадох на лошо настроение и съзнателно не ти дотягах с въпроси.

- Та ти остави ли ме да проговоря? - отприщи се Мира и сякаш излетя над гузното си неудобство.- Защо, мислиш, си тръгнах неочаквано посред нощ? Кога друг път съм се мятала в безсъница? Ама ти забелязваш ли друго освен проклетите си книги и проекти? Аз ти трябвам за аудитория, въобще не те е грижа за моите проблеми.

Мира допусна, че линията е прекъснала, така дълго се проточи тишината отсреща. И изведнъж Сашо заговори сериозно:

- Ти си единственият човек, с когото разговарям за най-съкровените си неща. Мразя телефонните обяснения. Довечера ще обсъдим всичко.

- Казах ти много ясно, че съм заета. А и вече е късно за обсъждане. Красимир ми предложи работа в неговата фирма! - отмъстително тръсна тя.

- И ти прие! - възмути се Сашо. - Та ти въобще не го познаваш. Съжалявам, че вчера се поддадох на носталгията по някогашните времена. Трудно ми е да определя кое по не ми харесва у него: предишното ченге или сегашната безцеремонна парвенющина. Но в едно съм напълно сигурен - той никога не се преструва на добряк, ако не е убеден предварително в изгодата. Каква работа ти предложи?

- Довечера ще ми обясни. Определи ми три хиляди лева заплата - Мира се опияняваше от ударите, които нанасяше на Сашо. - Даде ми пет хиляди за лични разходи.

- И за сто не бих работил за него!

- Ако аз бях архитект в най-престижния проектантски институт и имах майка като твоята...

Сашо не откликна на нейната язвителност. Напротив, заговори умолително и същевременно твърдо:

- Обещай ми, че няма да се обвързваш сериозно с него, докато ние двамата не поговорим. Щом си обещала, иди! Изслушай го, кажи му, че ще помислиш, и тръгвай към нас. По-добре вземи такси. Ще чакам пред входа около шест часа, за да платя на шофьора. Разбрахме се, нали?

- Да - съгласи се Мира, убедена, че няма да види повече Сашо.

 

* * *

 

За разлика от снощи сега Мира се усети дребна и нищожна във фоайето на луксозния хотел. Пиколото й метна бегъл поглед - за част от секундата тя съзря неговото пренебрежение. Двамата мъже, които четяха вестници в дълбоките кресла, въобще не вдигнаха глави към нея. Не я забелязаха и неколцината младежи и девойки, които бъбреха до стълбището. Тя забърза към бара като уплашено дете към майка си.

От вратата съзря Краси. Седеше ребром пред бар-плота. Ала надеждата й рухна, когато разпозна неговата събеседничка. Беше снощната русокоса богиня. На дневна светлина изглеждаше още по-главозамайваща. Вдигнатата на опашка коса падаше на разкошни вълни върху голите рамене. А как изящно бе кръстосала дългите си крака! Бермудите сякаш бяха измислени за нея. Блузата, която носеше, Мира не бе виждала и в скъпарския бутик до бившата си служба. И сега, както и снощи, Мира се притесни заради своята евтина елегантност. Припомни си как старателно се приготви за срещата и самосъжалението я стегна като броня. Не я разведри очевидния факт, че Краси не чуруликаше с красивата си събеседничка. Приличаше на разярен бик. Макар да не чуваше думите му, по ожесточението долавяше в тях груба заплаха. Изглежда те не правеха впечатление на русокосата, защото тя го наблюдаваше с насмешлива усмивка.

Мира тъкмо се чудеше дали да си тръгне, когато срещна погледа на непознатата. Той като че ли проникна в душата й. Изучаващ, размишляващ и някак си ласкав. Жената каза нещо на Краси и той се обърна към Мира. Смъкна се бързо от столчето и тръгна към нея, без да се сбогува със събеседничката си. Яростта го владееше въпреки опитите да си придаде зарадван вид. Разтегнатите в усмивка устни оголваха едри, здрави зъби.

- Ей, мъничко зайче, защо си се гипсирало? - прошепна в лицето й той. Прихвана я през раменете и я поведе към най-близката маса. Погледна часовника си и доволно изрече: - Обожавам точните жени!

Нито веднъж не се обърна към бар-плота, докато очите на Мира бягаха все натам. Русокосата ги следеше невъзмутимо от високото столче като кралица от своя трон.

- Коя е тази жена? - несдържано попита Мира.

- Изглеждаш ослепително, Мира. Какво ще пиеш? Аз съм на джин-фис - забъбри Краси, все едно не чул въпроса.

Той щракна с два пръста към келнера.

- Кафе - промълви Мира, когато келнерът застана до масата.

- Кафе и два джин-фиса - поръча Краси.

- Но аз не искам - възпротиви се Мира с убит глас. - Отбих се само да поговорим за работата.

Гордостта й се надигна. Щеше да се оттегли от този триъгълник, преди да е станала смешна. Занапред отношенията й с Краси - ако занапред се оформеха такива - щяха да бъдат само делови. Подозрението за неговата връзка с русокосата се затвърди напълно, като забеляза свирепия израз, с който той посрещна появата на хер Шулце и неговия съдружник. От вратата те се насочиха към русокосата.

Мира неволно посегна към джина. Краси я бе забравил. Не сваляше очи от бара. Двамата германци оградиха дамата, заговориха оживено, после сведоха съзаклятнически глави. Мира отпи голяма глътка, за да прогони унизителното предположение за отредената й от Краси роля - на допълнителната жена. Вдъхна си малка порция самообладание - все пак снощи не стигнаха до секс. Само един банален флирт, който спокойно можеше да се отнесе към графата Под влияние на алкохола. Добре че не отряза Сашо. Свършеше ли разговора си с Краси, веднага щеше да вземе такси и да отиде при него. В особнячеството на Сашо голям дял играеше откровеността - казваше направо, действаше открито. Никога не би си позволил триъгълник.

Приятният дъх на скъп парфюм я накара да вдигне глава. Русокосата стоеше до масата. Царствено величествена! Насочените към Краси очи излъчваха пренебрежението на господаря към слугата.

- Хер Шулце те вика. Имал да ти казва нещо важно - подхвърли му тя отвисоко.

Краси рипна пъргаво към бара. Русокосата го проследи с дяволита усмивка и бързо се приведе към Мира.

- Казвам се Джина. А вие?

- Мира Йотова. Защо?

- Искам да разговарям с вас насаме. Краси не бива да знае. Ще ви чакам тук утре, в единайсет. Важно е за вас.

Отдалечи се, без да дочака отговор. А и какво можеше да й отвърне Мира? Поведението на Джина пропъждаше хрумналото й предположение за обяснение. Такава жена едва ли би се борила със съперничка за мъж. А и в отношението й към Краси явно пролича нейното презрение. Последвалото топло и някак си сърдечно-конспиративно обръщение на непознатата към нея напълно обърка Мира. Разговор насаме? Без знанието на Краси? Откъде този интерес на красавицата към нея?

Размишленията й бяха прекъснати от Краси. Той се настани на мястото си, като че ли току-що бе получил неочакван подарък. Беше развеселен и го удари на шега:

- Майка ми обича да казва: Да те пази Господ от вечеряли гости! И моето момиче уж не искаше джин, а чашата му - празна!

Не бе усетила кога бе погълнала джина.

- Хареса ми, бих изпила още един - с престорена веселост отвърна Мира.

- Ще си допием в моя офис! - Краси постави банкнота под чашата и недоумяващо погледна Мира. - Какво има?

Мира се уплаши от объркаността си. Смотолеви извиняващо:

- Нали щяхме да разговаряме за моята работа?

- Службата ми е в офиса, не в бара - Краси хвана ръката й, издърпа я от стола и я поведе към изхода.

От вратата махна приятелски на двамата немци и те му отвърнаха с благоразположени усмивки.

 

* * *

 

Офисът се намираше в жилищна сграда в района на Подуянската гара. Това бе единственото, което Мира забеляза. Цялото й внимание бе насочено към Краси. Той шофираше с изключителна сигурност. Неволно се бе поддала на неговата мъжественост. Стана й неизразимо приятно от чувството за защитеност. Краси я водеше. Краси отваряше врати пред нея. С него беше неуязвима от всякакви ветрове и бури.

Той отключи апартамент на петия етаж. На вратата имаше табелка с надпис: Еднолична фирма Чистота и уют. По зейналите врати Мира отгатна, че апартаментът е двустаен, с хол. Веднага личеше, че е обитаем. В антрето висяха дрехи, на фотьойла беше метната дамска блуза. Краси я сграбчи и я запрати зад облегалката.

- Тези мърли няма да се научат да подреждат нещата си! - ядосано промърмори той и се запъти към кухнята.

Зад гърба му Мира зърна купчина мръсни чинии върху мивката. Краси отвори някакъв шкаф, извади бутилка уиски, откри две чаши, внесе ги в хола и се върна за лед и газирана вода. Приготви питиетата, като че ли демонстрираше рецепта. Подаде едната чаша на Мира, другата задържа. Изрече с ласкава усмивка:

- Най-после да останем сами. До дъно! За нас!

На половината чаша Мира се предаде.

- Много е силно, не съм свикнала...

- Ще се научиш! Нали вече си моето момиче! Чудя се как си търпяла Сашо. Той си беше перко и такъв си остана.

Мира погледна часовника си. Минаваше шест и половина. Докога ли Сашо щеше да кисне пред тях? Нека! Уискито загряваше приятно цялото й тяло. Щастливото опиянение от снощи се върна. Краси отново се превърна в приказен принц. Тя допи чашата си с дяволита усмивка.

- Браво! - той я възнагради с продължителна целувка.

Мира отвръщаше на целувките му, не се опъна и когато дланите му обхванаха гърдите й. Притискаше се към него с нарастваща възбуда и когато я понесе към стаята, сред която имаше широко легло и кушетка до стената, сама впи устни в неговите. Той я положи върху леглото, тя се дръпна да му стори място и при преместването забеляза крайчеца на дамска нощница.

- Пуснал съм мои близки да живеят временно тук - небрежно обясни Краси и се надвеси над нея.

Целувките му изтриха чуждото присъствие. Ръцете му се плъзгаха по цялото й тяло. Дрехите им захвърчаха из стаята. Тя засрамено прикри с ръце голотата си, когато той се надигна и я заоглежда.

- Великолепна си! Но друг път ще се събличаш сама. И винаги ще носиш презервативи!

Колкото и да бе възбудена, някаква нотка в гласа му я смути. А когато Краси настойчиво я накара да му надене презерватив, схвана, че внимателно следи нейните движения. Неудобство и срам стегнаха душата й. Дръпна се и почти проплака:

- Моля ти се, остави ме!

Той търпеливо подпали наново страстта й. Не спираше да хвали красотата на тялото й.

- Създадена си само за любов! - възкликна той, когато проникна в нея.

През замъгленото си съзнание Мира чуваше неговите наставления, изпълняваше ги старателно - като ученичка, която очаква похвала.

- По-страстно! По-енергично! Вдигни си задника и се опри само на раменете!

Престана да го чува. Изгаряше от сладострастие, което набъбна до такава степен, че свърши с висок стон.

- Браво! - похвали я той и се отпусна до нея.

Докато изпушат по една цигара, дишането им се успокои. Краси отново се надвеси над нея.

- Сега една свирка!

- Не! - Мира се дръпна като ужилена.

- Ще видиш колко е хубаво!

- Не искам! - гнусливо възропта тя. - Никога не съм го правила...

- Като ходиш с такъв мухльо!

Мира го погледна изпитателно, в тона й прозвуча учудване:

- Мислех, че държиш на Сашо. Онази вечер непрекъснато се радваше на възроденото ви приятелство.

- Никога не съм го харесвал. Книжен плъх, а отгоре на всичко и философ. Той - на Олимп, ние - в калта. Ама е тъкмо обратното! Докато той следваше и носеше моите стари дънки, аз смених две коли! За един ден мога да изкарам неговата месечна заплата. Сигурен съм, че снощи влезе за пръв и последен път в луксозно заведение. Но видя ли го какви фасони правеше?! Щях да се пукна от смях.

- Значи си го поканил, за да му се присмиваш!

- Поканих го заради теб - Краси я придърпа към себе си. - Той не те заслужава. Само си губиш времето с него. Сигурен съм, че те мъкне по долнопробни кръчми или за по-евтино купува бутилка и те затваря в стаята си. Най-вероятно по-често идва у вас, защото и майка му е една... Рови се в боклуците на времето, а се смята равна с Господа!

Всичко беше истина, но изречено от Краси, при това с нескривано презрение, докосна Мириното достойнство. Опита се да се дръпне, но той я притегли пак към себе си.

- Ще ти осигуря живот, какъвто заслужаваш. Довери ми се напълно, няма да съжаляваш - Краси поривисто впи устни в нейните и не спря, докато не преодоля тяхната съпротива. - А сега ще ти покажа най-голямото блаженство в секса - подхвърли с тон, който изключваше всякакво съмнение.

Тя се затегли към края на леглото, но той я притисна и упорито тръгна с устни по тялото й. Все по-надолу. Вцепенените й мускули постепенно се отпускаха. Не беше толкова неприятно, колкото си бе представяла. Неусетно застена от удоволствие.

- Браво! Браво! - окуражаваше я той.

Неговото възхищение я стимулираше като допинг. Цялото й тяло се тресеше, този път стоновете й станаха неконтролируеми. Плуваше в далечни облаци и дълго след приземяването усещаше тяхната омая.

- Увери ли се, че е хубаво? - щипна я Краси.

Тя се сгуши в него. Дишаше тежко, очите й блестяха въпреки неудобството да го погледне открито. Излегнат по гръб, Краси запали цигара, дръпна от нея и властно нареди:

- Донеси лед и сода от хладилника! Полага ни се по едно уиски!

Мира пъргаво скочи, грабна блузката си, но той не позволи да я облече:

- Не се загрозявай!

Тя се отправи към кухнята с лекота, но на връщане се прикри с подноса. Краси продължаваше да лежи по гръб и да издухва синкави кълба дим. Мира остави подноса на нощното шкафче и бързо се мушна в леглото.

- А сега десертът - обяви Краси.

Той приготви питиетата, подаде чаша на Мира, отпиха глътка. Очите му се променяха. Мира любопитно се взираше в него, докато той я наклони назад, изсипа тънка струйка уиски между гърдите й и я посрещна с устни под улейчето, без да откликва на нейния ропот:

- Студено ми е, какво правиш?

Телефонът го спря. Той остави чашата си и тръгна към хола. Обърна се само веднъж - да й даде знак да мълчи. И без това предупреждение тя бе онемяла. Всичко, което правеха с Краси, беше необикновено. Протегна се за цигара, запали и се заслуша в гневния му изблик.

- Слушай, копеле! Няма да го оставяш! Веднага тръгвай след него! Към Божурище да си плътно зад тира. Там някъде ще ви догоня. До границата трябва да плати. А онази идиотка да избие загубата. На връщане ще ги прибереш.

Той се облече за секунди, като непрекъснато подвикваше на Мира да побърза. Колкото и да се стараеше, недоумението я сковаваше. Едва навлече дрехите си и Краси я избута от вратата, взел обувките й в ръце. Хвърли ги на площадката и хукна надолу. На първия завой подвикна:

- Прибирай се у вас и ме чакай!

Мира закопча блузката, като същевременно надяваше обувките си. Предвидливо натисна бутона на асансьора - разчиташе да изпревари Краси на партера, за да разбере причината за необичайното му поведение. Ала партерът бе пуст. Външната врата зееше и когато мина през нея, видя Краси да потегля с колата си.

В този момент се зададе такси и тя замаха срещу него. Едва се въздържа да не накара шофьора да следва Краси. Надделя суетата й. Докато той се върнеше, тя щеше да вземе душ, да се преоблече и гримира. Не се съмняваше, че и тази вечер ще прекарат в луксозен ресторант. Вече бе сигурна, че той има алергия към евтини кръчми и семпли кафенета. Даде адреса си на шофьора и се отпусна блажено на седалката.

Свърши всичко, което беше решила, а Краси не се появяваше. Почувства ужасен глад, отвори хладилника, но твърдата буца краве сирене я накара да тресне вратата. Въображението й рисуваше ястия като онова, което им сервираха снощи. Този път нямаше да се откаже от тортата...

Минутите постепенно забавяха хода си. Тя застана до отворения прозорец. Колите вече се движеха на фарове, но нито една не спря пред нейния дом. Втурна се към телефона при първия му звън и възбудено викна:

- Краси! Най-после! Умирам от глад!

Мълчанието в слушалката я отрезви. Ами ако не беше Краси? Изтръпна от предполагаемите въпроси на майка си, но когато чу обезцветения сякаш глас на Сашо, се сконфузи.

- Мира, редно беше поне да ме предупредиш. Пилето отдавна изстина, свещите на масата догоряха.

- Съжалявам, Сашо, но наистина ми беше невъзможно да дойда.

- Е, приятно прекарване! Съмнявам се обаче, че ще завърши приятно. Но изборът си е твой!

- Сашо!

Но той затвори телефона. Мира не се огорчи. Обяснението беше избегнато. Сигурна беше, че Сашо повече нямаше да й досажда - познаваше неговата гордост. Мигновено прехвърли мислите си върху Краси. Първото, което щеше да му съобщи, много щеше да го зарадва. Скъсала бе със Сашо, вече бе само негова.

Тя отново застана на прозореца. Движението по улицата оредяваше. Върна се в кухнята, отряза парче сирене, отчупи хляб, за да залъже глада си. А за да убие времето, пусна телевизора. Вниманието й се раздвояваше между филма и шумовете от стълбите и асансьора. От време на време поглеждаше с пламенна молба телефона. Упрекваше се, че не записа номера на Краси в офиса.

Говорителката пожела лека нощ. Мира изключи телевизора и се просна облечена върху канапето. Какво ли не минаваше през нейната пламнала глава? Най-силно я притесняваше подозрението, че Краси бе в бара, с русокосата.

- Защо само на мен не ми върви? - проплака тя и гневно засмъква дрехите си. Мушна се в леглото, но дори докато се унасяше, някаква част от нея продължаваше да очаква Краси.

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух