напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



7.


Снежа пристигна точно в осем часа. Влезе наперено и посочи телефона.

- Моля господин инспекторът да потвърди в хотела, че закъснявам за работа по негова вина!

Тонът й бе закачлив. Тя измери Жеков с бърз, преценяващ поглед. Лукавата усмивка на плътно начервените устни откриваше почти до венците и горните, и долните зъби.

- Не ми приличате на полицейски служител. Ченгетата, които съм срещала, са само мускули и кости. Вас навярно са ви взели заради главата.

Ако знаеше каква сила и гъвкавост се криеше в неговото жилаво тяло, едва ли щеше да си прави майтап с него. Но и главата му си я биваше, поне той рядко се разочароваше от нейните преценки, грешни ходове или наивни представи.

Реши още в началото да пресече очевидното намерение на Снежа за флирт.

- Интересува ме кога и в какъв вид взехте от Божидар Вихров костюма за чистене?

В очите на Снежа просветнаха гневни искри.

- Треньорчето и с полицията ли вече играе комбина?! Предайте му, че съм взела костюма от отделението за мръсни дрехи. Това влиза в служебните ми задължения, а те за мен са закон.

- Сбъркахте още в началото. Първо, не участвам в никакви комбини. И второ, ако наистина вършехте стриктно работата си, би трябвало да свалите всички дрехи в пералнята.

Снежа нахално се изхили:

- Аз си знам задълженията, господин инспекторе. И към хотела, и към клиентите. Всеки панталон, пуловер, сако, вратовръзка нося на химическо чистене. Желанието на клиента преди всичко. Божидар Вихров е от специалните клиенти.

- Забелязахте ли петната по панталона?

- Какво ли не забелязва една камериерка! А и какво ли не може!

Предлагаше му се директно, а Огнян Жеков ненавиждаше леснодостъпните жени. Прониза я студено и отривисто каза:

- Отговаряйте по същество!

Снежа повдигна небрежно рамене.

- Онази нощ май валя дъжд. Ако на някого се е наложило да яхне набързо някоя кобилка, няма начин да не се окаля.

- Само кални ли бяха петната?

Снежа се захили нагло.

- Е, белите сигурно са по жената. Защо не проверите нея? Знаете ли колко госпожички се въртят в нашия хотел? Отдавна трябваше да ги шитнете - за първи път Снежа заговори сериозно със значителна доза настървение.

- Доколкото зная, Божидар има приятелка.

- Онази пикла се прави на важна дама. Добре че има други, които и за двайсет лева ще опрат гръб в някое дърво - изсъска Снежа с присвити змийски очи.

- Слушайте! Нямам време да разгадавам ребуси. Щом знаете жената, съобщете ми името и сте свободна.

- Толкова скоро? - с театрално разочарование възкликна Снежа.

- Името на жената! - заскърца със зъби Жеков.

- Те са няколко. Сноват из фоайето като котки. Мъжът си е мъж и зад сто ключалки да го заключиш, хване ли го хормонът, ще примами някоя в стаята си. Ама Божидар държи на реномето си. Само в неговата стая не съм намирала овършан чаршаф. Колко му е да прескочи до градината. Такива като него карат нещастната стара чистачка да повръща всяка заран. Хващате ли американски бас, че ако сега отидем, ще намерим поне два-три презерватива в градината на хотела?

На Жеков му притрепери под лъжичката. На неговия предупреждаващ поглед Снежа отвърна дръзко:

- Каква полиция сте, щом позволявате на разни пачаври да се фръцкат?

- Името на жената!

- Аз не съм Ванга, господин инспекторе. Попитайте Божидар. Ако ви стиска, разбира се. Доколкото зная, чукането е законно и той не е длъжен да ви дава обяснения.

Жеков разписа мълчаливо пропуска на камериерката. Едва издържаше нейната дръзка арогантност. А тя, напук, му метна премрежен поглед и проточи подигравателно:

- Мръсен ви е занаятът, господин инспекторе! Чукането е от Господа дадено. Е, всеки е получил според моженето си.

- Свободна сте!

Жеков даже не си направи труд да забележи нейната кръшна походка към вратата. Мислите му бяха заети с Божидар. Дали бе възможно наистина да е бил с някоя от хотелските курви, или е проследявал Генади Любенов?

 

***

 

Мира се пробуди с отвратителния вкус на поражението. Направи си кафе и докато го пиеше, мисълта й превъртя в нова посока. Ами да, можеше пък нещо да се е случило с Краси, за да не дойде снощи. Защо се навиваше само с ревността си към Джина? Всичко се беше променило след телефонното обаждане. Едва ли щяха да проследяват някого по магистралата за приятелска раздумка. Споменът за неговите ласки и нежни думи издухваше ревността и навяваше съвсем реална тревога у нея.

Разлисти трескаво телефонния указател. По адреса на Сашо откри Краси. От припряност сбърка цифрите първия път. Следващите продължителни иззвънявания я побъркаха. Упрекна се, че от захласване по Краси не си бе направила труда да запамети къде около Подуянската гара свиха към неговия офис.

Джина!

Тя бе единствената й възможност да узнае координатите на Краси. Капчица ревност не бе останала в нея. Изличената уговорка за тяхната среща изплува и я завладя. Навлече набързо вчерашните дрехи, които бе захвърлила на стола. Огледалото укроти нейната припряност. В този си вид едва ли щеше да се чувства удобно до русокосата красавица. Вчеса се грижливо, няколко пъти изтрива грима си и полага нов. В последния момент се сети за тениската с презрамки и начаса смъкна блузата. Кимна съучастнически към огледалото. Повече от това не можеше да направи със себе си.

В асансьора погледна часовника и изстена. Минаваше единайсет. Само такси я спасяваше. За щастие то се появи още на първата пряка. Метна се и умолително изрече:

- Бързо към хотел София!

Шофьорът я наблюдаваше, облъкатен на волана.

- Ще ви струва петдесетачка. Не обичам шофирането през центъра.

- Ето ви парите - тя нервно измъкна от пачката на Краси няколко банкноти.

Барът беше наполовина празен. Мира облекчено въздъхна - Джина й махаше от една маса. Отправи се към нея и колкото и да се успокояваше, че е тук на делова среща, самосъжалението й се обади. Никога нямаше да изглежда като Джина.

Късата копринена рокля откриваше идеални крака. От дълбокото деколте се източваше лебедова шия. Сламената шапка напълно смаза самочувствието на Мира. Такива шапки беше виждала само на кино.

Вече съвсем близо до масата, безпокойството я напусна. Джина й се усмихваше приветливо, големите сини очи сияеха.

- Благодаря ви, че дойдохте, Мира. Заповядайте!

- Извинете, закъснях - смотолеви Мира, докато се настаняваше.

Джина предвидливо бе избрала маса с два стола.

- Аз трябва да се извиня. Навярно наруших програмата ви, но поводът е сериозен.

- И моят повод е сериозен. Безпокоя се за Краси. Снощи трябваше да ми се обади. Предполагам, че знаете неговия телефон. Стори ми се, че сте добри приятели.

- Приятели! - Джина бе потресена. - Аз го презирам, той ме мрази. Не бих му дала чаша вода и в най-знойната пустиня, а той с удоволствие би ме смачкал, ако се изпреча пред неговата кола! - презрителна гримаса изкриви красивото лице на Джина. - Снощи мернах Краси в бара. Търсеше клиенти за своите курви.

- Какви курви? - облещи се Мира.

- Наричам нещата с истинските им имена. Не понасям жени, за които сексът е единственият начин на живот, а онези трите са точно такива. Чудя се само защо вие се навирате между тях?

- Какво-о?

Викът изненада Джина.

- Нима не знаете, че Краси е сводник на онези нещастнички? - тя погледна подозрително Мира. Срещна нейния изцъклен поглед и замига объркано.

- Госпожице Джина, заповядайте! - келнерът постави пред Джина чаша портокалов сок и погледна с умишлена разсеяност Мира. - Извинявайте, не познавам вашите вкусове. Какво ще поръчате?

- Портокалов сок и чаша студена вода - отвърна вместо нея Джина и щом келнерът се отдалечи, бързо премести чашата си пред Мира. - Пийнете малко, ще ви ободри!

Част от сока потече по брадичката й и капна върху полата. Джина измъкна от чантата си снежнобяла кърпичка и я тикна в ръцете й.

- Избършете се! Ама и аз съм една! Взех ви за новата кокошка на Краси! - Джина се усмихна криво и поясни: - Аз така наричам жените, които работят за сутеньорите си. А Красимир отдавна търси по-интелигентно момиче. С патешкия си ум беше решил, че аз мога да му служа. Неговите кокошки са си същински врани. Те и български не говорят добре, а той ги пробутва на чужденци.

- Нищо не разбирам! - прошепна Мира.

- Откога познавате Красимир?

- От онази вечер - сломено обясни Мира. - Чувала бях за него от бившия си приятел. Знам, че е бил ченге.

- Работил е в превантивния отдел на милицията. Комунистите, за да не признаят, че и при тях има проституция, измислили този отдел - уж за предпазване от нея. Момичетата, които тогава са били в занаята, могат да напишат цяла книга за Красимир. Бил е нещо като двуликия Янус. Уж ги преследвал, а на практика ги поощрявал да работят за него. Подсказвал им в кои скъпи хотели и курорти ще отседнат богати чужденци и поемал след тях - естествено, на държавни разноски. Номерът му бил да се показва разорен заради тях и те пълнели джобовете му. Има една Зара, сега и тя мина към сводничеството. Веднъж се беше ядосала нещо на Красимир, стоеше близо до мен и разказваше за оргиите, които той организирал за свои командировани шефове и за местните им приятели. Затваряли заведението за посетители, за да останат само те и момичетата. Чукали се по масите и с хронометри засичали времето, за да излъчат супермена на вечерта.

- Господи! - простена Мира.

Джина я погледна без капка съчувствие. Продължи с явно омерзение:

- Той би предложил и майка си, стига някой да я поиска. От алчност загуби златна мина. В началото подхванал работа с няколко от най-обиграните проститутки. Хубави и не глупави. Понаучили чужди езици, на Краси не му било трудно да ги пласира на богати клиенти. Но онези се усетили, че той ги минава жестоко с хонорарите; като разбрали, че няма да се справят сами с него, прехвърлили се към други сутеньори. Тогава Краси измъкнал отнякъде Гаро. Разиграла се истинска гангстерска война. Доколкото съм чувала, Краси прекарал няколко дни в Пирогов. А и жените били категорични: заявили му, че ще се откажат от занаята, но с него няма да работят.

Мира се беше втрещила. Не можеше да шавне, нито да продума.

- Много скоро Краси си намерил най-изгодната стока - момичета, които напускат домовете за девойки. Наел е някакъв апартамент. Облича ги, храни ги. Използва ги няколко месеца и взема нови. Откакто го познавам, тези са третият му екип...

Мира я прекъсна недоверчиво:

- Той каза, че ги е прибрал по милост в своята фирма.

- Милост в крокодил! - снизходително забеляза Джина. - Те са изоставени деца, заради недъзи не са осиновени. Наивни и глупави са повече, отколкото можете да си представите. Денем клечат по околовръстния път, тираджиите знаят местата и отбиват там. Вечер се мъкнат по баровете. Краси позлатява пиколата и барманите да ги пускат. В луксозните заведения е голямата пара, а и той е цар на предлагането. Все успява да им намери клиенти. Той и онова чудовище Гаро уреждат сделките и прибират парите. Предполагам, че не винаги е безпроблемно. Снощи, например, някой беше насинил окото на Гаро - приличаше на патладжан.

- А Краси?

- Държеше се нахакано както обикновено, но личеше, че не е във форма.

- По кое време го видяхте?

- Първия път навярно около десет часа. Тъкмо бях пристигнала в София. След това се мярна и в Японския. Побеля, като ме видя с хер Шулце и хер Волф. Позволи си нещо, което друг път не е правил. Мина уж случайно край нашата маса, поздрави немците, а на мен на български изръмжа: Ще те смачкам!

- Може би ревнува? - изпусна се Мира.

- И още как! - потвърди Джина високомерно. - Където съм аз, той не може да припари. Знам, че му лазя по нервите, но нищо не може да ми направи. Вчера - преди вие да се появите в бара - ме заплаши с някакъв руснак. За една тлъста пачка прерязвал всяко гърло.

Беше толкова абсурдно, че Мира се усъмни в нормалността на събеседничката си. Ала Джина посрещна нейния изпитателен поглед с похвална проницателност.

- Не съм психопатка. Този руснак наистина съществува. Подземният свят го използва за маша в мръсните работи. Поне така се говори. Но Краси няма да посмее да си отвори устата срещу мен. Предупредих го, че съм депозирала на сигурно място записи с чужденци, в които разказват как Краси им е предлагал момичета на по дванайсет години. Дори девственици.

- Блъф е, нали?

- Уви, истина е. Неговите курви измъкват момичета от Дом за деца и юноши. Самите те са живели в него и познават обстановката. Яви ли се клиент за момиченце, Краси или Гаро закарват някоя от тях там, тя се промъква през прозорче в мазето, отива в спалнята, събужда детето, облича го в колата и призори отново го връща. Самите деца се натискали за тази работа, защото получавали огромни шоколади.

- Вие да не би да пишете криминални романи?

- Може би след време и това ще направя. Поне няма да си измислям...

- Защо ми разказвате всичко това?

- Не от християнски дълг, естествено! Искам да знаете с какъв човек ще работите.

- Аз ще бъда обикновена чиновничка в неговата фирма.

- Вие за глупачка ли ме смятате? - Джина я погледна снизходително. - Краси е обещал да ви достави на хер Шулце срещу двеста долара.

- Моля?!

- Сигурно на вас ще каже двайсет. Затова, ако ще работите, правете го сама. Още довечера можете да спечелите петстотин долара.

- Как?

- Ще бъдем на вечеря с хер Шулце и хер Волф в Японския. Естествено, без посредничеството на Краси. Аз измислих вчера номера. Отпратих Красимир при хер Шулце, наговорихме се той да го попита може ли да достави малко момиче на негов приятел. В това време трябваше да уговоря тази среща с вас.

- Как смеете!

- Успокойте се, Мира! Не е необходимо да правим евтин театър на тази измет - Джина обхвана с поглед бара. - Погледнете нещата откъм фактическата им страна. Появявате се онази вечер с Краси, за когото се знае, че търгува с жени. Всеки, който го познава, ви е възприел като новата му мадама. И понеже се отличавате от другите му проститутки, той през цялата вечер даваше да се разбере, че държи на вас. Затова и цената ви ще е висока. За съжаление дори аз се заблудих. Само хер Шулце схвана истината. Каза, че му приличате на Червената шапчица, преди да е разпознала вълка в леглото на баба си. Много силно впечатление му направило сепването на Красимир при първата ви среща. Хер Шулце поискал вас, а не друга от курвите му. Изненадата му била истинска - хер Шулце няколко пъти показа как Красимир се облещил срещу него. Изглежда тогава му е хрумнало каква златна кокошчица можете да станете за него.

Джина млъкна внезапно. Сведе ниско глава. Периферията на шапката закри лицето й. Като изпод земята заповяда:

- Изчезвайте мигновено! Аз ще уредя сметката и ще ви намеря в Градската градина. Чакайте ме на входа!

- Но защо?

- Мира, тръгвайте веднага! Опасно е!

Мира се подчини на интуитивния страх, който й всели Джина. Пое с подкосени крака към изхода. С крайчеца на окото си забеляза грубоватия младеж, който бе видяла с кривогледите момичета. Гаро, свърза го тя с разказа на Джина и почти излетя навън. Продължи да тича и по улицата. Стигна градинката, но не остана на входа, а се притули зад една от сергиите на амбулантните търговци.

Очевидно Гаро не я бе зърнал, щом не се показваше откъм улицата.

Джина слезе от такси и царствено се огледа.

Разумът подканяше Мира да побегне и никога повече да не среща нито Краси, нито Джина. Ала любопитството я възпираше. Изпитваше мазохистично желание да се самонакаже. Излезе от прикритието си и тръгна към нея.

- Сигурна съм, че Гаро не ви забеляза - успокои я Джина. - Но по-добре да сме далеч оттук. Какви са плановете ви за обяд?

- Прибирам се вкъщи.

- С кого живеете?

- Сама - Мира съжали за откровеността си, като забеляза доволната усмивка на Джина.

- Чудесно! - Джина я хвана подръка. - Пътьом ще купим яйца и сирене. Обожавам омлет. Всяка вечер се тъпча с месо. Откажа ли се от работата, ставам вегетарианка.

Мира се дръпна рязко, но Джина стегна пръсти около ръката й. Почти я довлече до отворената врата на таксито.

- Имайте ми доверие, Мира! Шофьорът е сигурен човек. Спокойно съобщете адреса си.

Щом доброволно се бе хванала на хорото, трябваше да го изиграе докрай. И точка! Мира се настани на задната седалка, но предпазливостта й надделя и тя изрече твърдо:

- Ще спрете на ъгъла на Патриарх Евтимий и Витоша.

Кръстовището беше близо до дома й. В многолюдието лесно можеше да се отскубне от натрапващата й се нахално жена.

Джина се облегна на седалката. Спокойно нагласи шапката си. Не отронваше дума. Когато таксито спря, тя подаде десетдоларова банкнота и нареди на шофьора:

- Бойко, довечера в осем ще чакаш тук госпожица Мира. После ще дойдете за мен. Както обикновено - на ъгъла!

- Дадено, госпожице Джина!

Мира възмутено изскочи от колата. Джина я догони и все едно незабелязала нейната кипнала ярост, я хвана подръка. Мира се плъзна встрани и ядосана до крайност, кресна:

- Как си позволявате да се разпореждате с мен?! Махайте се!

- Мира, нека оставим разговора за у вас. Афектирана сте, а в това състояние човек винаги греши. Досега бях пределно честна с вас, предполагам, че оценявате моята откровеност.

Мира забърза нервно напред. Усещаше присъствието на Джина, но не беше в състояние да предприеме решителна стъпка.

 

***

 

Кой беше този тайнствен бабаит Иван? Според разказите на съседката едва ли е бил в любовни отношения с Генади Любенов, щом го е принудил да разкара полупълен камион с напитки и да офейка при Коко.

След кратък размисъл Жеков реши да потърси съдействие от колегата си Стефанов, който се занимаваше с рекета в столицата. Като чу името на Иван, инспектор Стефанов възкликна:

- Иван Гордиенко! Имаш ли някакви сведения за него?

- Съседката е чула само първото име. Не съм сигурен, че е Гордиенко.

- Той ще да е! В момента друг Иван няма сред руските рекетьори. Но и той стига. Взел е ума на половин София. Твоят човек с какво се е занимавал?

- С търговия. Официално е притежател на бар в Красна поляна, но по всичко личи, че е въртял бизнес с крадени вещи. И Бог знае още с какво!

- Изглежда е дребна риба. Не съм го чувал.

- Съседката спомена името на една едра риба - Коко.

- Игнат Кокорешков? Сигурен бях, че Иван Гордиенко има връзка с него. Един от моите информатори го е видял да влиза при Коко - от възбуда Стефанов стана от стола и закрачи из кабинета.

- В ресторанта всеки може да се отбие.

- Жека, не ми повтаряй думите на шефа, че ще ти тегля една майна! - кипна Стефанов. - Иван е минал през склада, а там е главното свърталище на Коко.

- Току-що проверих за адреса. Офисът му е на Царя.

- Той е фасадата, така си мисля аз, а знаеш, че рядко греша. Коко се мярка в офиса, колкото да се покаже пред телевизията или да се срещне с официални гости. През останалото време е в ресторанта. Доколкото успях да науча, главният му бизнес е търговия. Столичната борса халва да яде пред него. Коко може да осигури от пиле мляко срещу добра комисионна, разбира се. Какви ли типове не влизаха, докато го държах под око!

- Иван Гордиенко появи ли се?

- Не - Стефанов лупна с пестник по бюрото. - Мамицата му!

- На кого?

- На шефа! Не разреши оперативна разработка на Коко. Чете ми конско цял час. Бил съм просмукан от комунистическата нетърпимост към капитализма, във всеки забогатял човек съм виждал престъпник, а не съвременния бизнесмен, който ще спаси България.

- Не му обръщай внимание! Не е виждал още син да убива майка. Тогава ще започне да се съмнява и в собствените си деца.

- Писна ми! Преди се съобразявахме с партийните секретари, сега - с бизнесмените! Аз на Коко вяра нямам. Помня го от едно време. Имаше преса за пластмасови изделия - тогава това беше най-доходно - и минаваше за един от най-големите баровци на София. Караше само западни коли, посещаваше скъпи ресторанти. Едва сега си призна, че е бил онази руса жена, за която знаехме, че доставя в държавните магазини копчета, колани, накити и разни други джунджурии. Изкарва се герой - още тогава помагал на дребния частен бизнес, като посредничел при продажбата на произвежданите от занаятчиите стоки. Но за другите си мошеничества мълчи. А аз не мога да ги докажа.

Стефанов изстреля една псувня, която би сепнала мнозина, но не и Огнян Жеков. Обръгнал бе на грубости, а и отлично разбираше колегата си. И той като него се бе изградил като професионалист лице в лице с престъпния свят и това противостоене му беше станало втора природа. Помнеше като камила всяко препънало го камъче и до гроб щеше да чопли под него.

Надничаше в Стефанов като в огледало на душата си и това хем го успокояваше, хем го плашеше. Причу му се гласът на жена му: Ти виждаш само лошото в този живот! и побърза да избяга от него, съсредоточавайки се изцяло в разказа на колегата си.

- Видя ли Коко по телевизията или във вестниците, винаги си спомням как ме метна преди двайсетина години. София се беше напълнила със златни украшения от Турция. Каналът беше бетонен: нашите хора пипваха дребните продавачи, но до основния доставчик въобще не се добираха. И знаеш ли, Жека, кой издаде Коко? Собственият му брат! Отмъщаваше си за тригодишната присъда, защото при залавянето Коко успял да бутне в неговия джоб пачката долари, които току-що купил от някакъв чужденец. Случих се дежурен в полицейското управление. Братът се кълнеше, че видял в дома на Коко цяло кълбо златни верижки. Веднага отидохме на адреса. Коко се смути, но така бързо се измъкна кучият му син! Помислил, че е жена му, а приятелката му била там. Бил в развод, това щяло да утежни положението му в съда... Обясни, че момичето е студентка, в квартирата си нямала парно, затова учела при него. Пред момичето имаше някакъв прихлупен учебник, през цялото време то седеше като уплашено врабче, въобще не го закачихме. Преровихме целия апартамент. Единствената златна вещ, която Коко навря в ръцете ни на излизане, беше неговият венчален пръстен. Да го отървем от спомена за истеричната му бивша съпруга!

Стефанов изтърси нова псувня и почти ревна:

- През цялото това време златното кълбо е било под учебника на момичето. Братът пристигна бесен при нас. Отишъл веднага след излизането ни от апартамента да се порадва на Коковото поражение. А го заварил да се превива от смях! Излишно беше да повтаряме обиска, защото Коко взел верижките и запрашил нанякъде с колата. Следихме го повече от година, нито веднъж не направи гаф. След това научих, че се оженил за богата чужденка.

- От нея ли са парите, с които се перчи, че има в чужбина?

- Ами! Тя го изритала още първата година. Но и втората била богата. И от нея Коко получил солидно обезщетение след развода. Не му провървяло на женски пари. Тамошните мошеници са по-печени от нашите. Почти съм сигурен, че парите е натрупал тук. Върнал се е веднага след Десети ноември, а тогава - помниш - пазарът беше ошушкан като нива след скакалци. Използвал връзките си да внася стоки, а после минал на износ. Няма да се изненадам, ако е замесен в оръжейните сделки. Връзките му с новите управници са бетон. Шефът ще те изяде с парцалите, ако го обидиш.

- Ще се задави!

- Откакто Коко основа движението Частен бизнес за възраждане на средната класа в България, стана важна фигура в обществото. Телевизията има слабост към него, непрекъснато го показва. А и той е навсякъде - по приеми, делови срещи, благотворителни акции. Свързан е с доста политически лидери, но в действителност демонстрира само хуманитарна дейност.

Жеков си записа адреса на Коковия ресторант, обеща да се обади, ако научи нещо за Иван Гордиенко, и излезе.

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух