напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



9.


Още щом зърна свъсеното лице на шефа си, Жеков застана нащрек. Пак бе сгазил лука - нищо добро не предвещаваше досадата, с която Недев му посочи стола. Адреналинът му се покачи застрашително. Имаше реална представа за собствения си професионализъм и все по-мъчително издържаше назидателните бележки на шефа, защото в тях съзираше младежката самоувереност към слабосилната във всяко отношение старост.

Няколко секунди Недев седя със силно обтегнат гръб, сякаш се питаше струва ли си да подхваща разговор. Едрото му здраво тяло на бивш баскетболист, което той поддържаше в блестяща форма с всекидневни упражнения, беше в пълна противоположност с потъналата във фотьойла кльощава фигура на Жеков.

Адреналинът започна да прелива над непроницаемата сдържаност, с която Огнян Жеков отдавна се бетонираше срещу властта на по-високия пагон. Сменил беше доста началници, но Недев - макар и отскоро на този пост - не се траеше. Обичаше да философства, правеше невероятни версии и за най-банални престъпления, упорито отстояваше тезата си: колкото една страна е по-развита, толкова и престъпността расте и се усъвършенства. Смяташе, че песента на самотните злодеи е изпята, и можеше да убеждава до премаляване, че настоящето и бъдещето са на организираната престъпност. Следователно, борбата срещу нея трябваше да се води от компетентна общност. В правото му бе да следи всички разследвания, но Жеков открай време предпочиташе да действа като вълк единак, особено в началната, мътната зона. Тогава усещаше всяка своя частица, завладяваше го магията на търсенето и колкото по-заплетен случай му се паднеше, толкова по-вдъхновено той се хвърляше върху него.

Щеше да подаде оставка и край! Неговите колеги, които напуснаха мръсната и тежка работа в полицията, се уреждаха начаса в различни фирми. Хвалеха се с пари и спокойствие. И най-вече с уважението, с което се отнасяли към тях. У никого не бе прихванал капчица от съжалението, което той си въобразяваше, че ще го измъчва без ребусите на престъплението.

Най-сетне Недев заговори:

- Председателят на боксовата федерация едва ли ще се задоволи само със солта, която три върху моята глава. Нищо чудно да отиде при министъра. И ще бъде прав! В навечерието на Европейското първенство най-надеждният български състезател е докаран до психически срив. Доколкото знам, Жеков, и задочниците учат основните принципи на правото.

Удари го в слабото място, което Жеков и в себе си не признаваше за уязвимо. Нямаше никаква вина, че се бе родил в многодетно селско семейство. За единия хляб стана участъков милиционер, както тогава се наричаше длъж- ността, която баща му с много молби издейства от местните големци. И някак неусетно той се пристрасти към работата си и я възприе за своя съдба. Не се поколеба да следва задочно. Гълташе изпитите със заучен от началото до края конспект, независимо от непрекъснатия рев на бебето и на тригодишния му син, глух и сляп за отчаяните сълзи на жена си заради неговото безучастие в семейния хомот.

Оставката се изопна на езика му, ала реши да изчака по-сгоден момент. Каквото и да плещеше Недев срещу него, едва ли щеше да ликува, ако той напуснеше. Службата се раздираше по шевовете от натрупаните случаи, хората бяха малко и Недев много добре знаеше, че Огнян Жеков е едно от най-натоварените магарета. Е, наистина, методите му не винаги бяха изрядни, но нима тези, които тикаше в затвора, бяха действали в духа на закона? Той срещна недоволния поглед на своя началник с най-непукисткия израз на стеснените си като на рис очи.

- Този път не знам с каква приумица ще оправдаеш тършуването си из стаята на Божидар Вихров. Но сега няма да ти се размине! - ядоса се Недев. - Писна ми от твоята самодейност!

- Според основния принцип на правото, който научих задочно - натърти Жеков, - всички граждани са равни пред закона. А Божидар Вихров е един от двамата най-сериозно заподозрени засега. Самодейността беше необходима.

Като че невидим механизъм пристегна лицето на Недев и сякаш повдигна напред цялото му тяло.

- Какви са доказателствата, че Божидар Вихров е замесен в нападението над Генади Любенов?

- Търся ги.

- И в гардероба ли ги откри? - Недев разочаровано се дръпна назад.

- Гардеробът ме насочи към едно ателие за химическо чистене. В нощта на престъплението Божидар се прибрал в хотела, преди да завали. Бил с бял панталон. Открих го в гардероба. Чист. А сутринта дал за чистене джинсов костюм. Доста окалян.

Жеков рязко спря. От полезрението му изчезна дразнещата го спортна фигура на Недев. Забрави и решението си за оставка. От потайните лабиринти на неговото безконтролно работещо съзнание изскочи една догадка, която изведнъж го завладя. Въобще не се трогна от подканящия го поглед на Недев, нито от неговите нетърпеливи въпроси. Произнесе като на себе си:

- Божидар Вихров се е преоблякъл и е излязъл.

- Сигурен ли си? - възбудено попита Недев.

Жеков не отвърна. Беше се съсредоточил в догадката си. Недев се изправи. Ако протегнеше ръка, щеше да докосне тавана. Но той се приведе към своя подчинен и разпалено занарежда:

- Вземаш служебната кола и заминаваш за Олимпик. Лично ще се извиниш на Божидар Вихров за незаконния обиск. Измисли, каквото намериш за най-подходящо. Важното е да укротим топката. До утре сутринта ще успееш ли да хванеш мухата, която бръмна в главата ти преди малко?

Жеков се усмихна леко. Допадна му бързото загряване на младока отсреща. Изправи се чинно и кимна утвърдително.

- Свободен ли съм?

Като че Недев не го чу. Вдигна озадачено вежди.

- Никак не ми се връзва Божидар Вихров с нападението над ливанеца.

И на Жеков не се връзваше, но това не го смущаваше. Ръководеше се от фактите и те го възпираха да се присъедини към шефските разсъждения: ако двете нападения в Борисовата градина бяха свързани, възможно ли бе Божидар Вихров да е взел участие в тях? Но защо? Недев очевидно бленуваше за мащабна операция и не можеше лесно да се откаже от своята любима теза за няколко действащи в София престъпни центрове, които се борят за територия и най-вече за монопол в наркобизнеса. Внезапно Недев спря тирадата си и се вгледа в Жеков с разширени очи.

- Ако ливанецът наистина е бил куриер, нищо чудно да е нападнат от конкуренцията. Очевидно някой нашенец иска да докаже, че останалите са несигурни. А нищо чудно и международните мафии да си осигуряват тук свой чо- век. Някой, който познават и разчитат да им служи предано. Но Божидар Вихров! - Недев изсумтя, но този път не се поддаде на хамлетовски колебания. Напротив, гласът му прозвуча категорично: - Вземай колата и веднага в хотела! Разучи всичко за Божидар Вихров! Къде е пътувал последните месеци, с какви хора се е срещал в чужбина? Разполага ли с много пари? Но внимателно!

- Слушам! - Жеков източи рязко жилавото си тяло от стола и побърза да излезе, преди надигналият се адреналин да наруши хода на собствените му мисли.

 

***

 

Колата спря пред хотела, без Жеков да усети разстоянието. През цялото време премяташе догадката, която бръмна наистина като досадна муха в кабинета на шефа.

Дежурният администратор в нощта на нападението върху Генади Любенов се кълнеше, че Божидар се е прибрал в стаята си малко преди десет часа. На два пъти администраторът напускал рецепцията. И все заради камериер- ката Снежана Иванова. Тя пристигнала около единайсет, помолила го да повика бившия й съпруг - келнер в ресторанта. Върнала се след час и пак го заместила на рецепцията, докато той доведе екс-съпруга. Нищо чудно в едно от неговите отсъствия Божидар да се е измъкнал, въпреки че дежурният - както и всички разпитвани от Жеков служители в хотела - беше дълбоко респектиран от твърдостта на шампиона да спазва спортния си режим.

Бавно, с няколко спирания, Жеков изкачи стълбите до втория етаж. Почука на вратата със стиснато зад зъбите проклятие. Единственото, което облекчаваше донякъде предстоящото обяснение, беше срещата очи в очи с шампиона. След фактите Жеков се доверяваше на радарите на своята интуиция. Надяваше се да прихване и най-слабото потрепване на Божидар Вихров.

Най-сетне от стаята долетя ядосан рев:

- Кой се е разчукал по това време?!

Жеков влезе, представи се. Боксьорът лежеше по гръб на леглото, не благоволи да погледне към своя посетител. Отказът му за разговор беше недвусмислен. Само процеди студено:

- По това време почивам, не ви ли казаха?

- Същото предполагах, че правите и в деня, в който ви посетих - невинно подхвърли Жеков, ала някаква струнка в гърлото му се пропука и извинението се превърна в ирония. Побърза да замаже: - Тук съм, за да ви се извиня, че без ваше позволение и във ваше отсъствие предприех някои действия.

- Напълно незаконни! Предполагам, че доста ще се изръсите заради тях. Треньорът се е свързал с адвокат.

Загледаният в тавана боксьор не забеляза безразличието, с което гостът повдигна раменете си. Визитата накърняваше неговата важна особа и той ядосано извърна глава към неканения досадник:

- Никой няма право да нахълтва в стаята, когато почивам! И второ, забранявам ви да безпокоите моята годеница и нейната майка!

- Това е все едно да ви забраня да излезете на първия рунд, а да започнете направо от втория. Аз търся нападателя на човек, който е бил свързан с двете жени - с реверансите бе приключено. Огнян Жеков премина към обичайния си тон.

- Съжалявам само за едно - боксьорът оголи зъби. - Че онзи мръсник не ми падна в ръцете приживе!

- Къде бяхте в нощта на нападението?

- Тук - Божидар леко се изопна. - Попитайте администратора кога се прибрах в хотела.

Жеков кимна неопределено. Младежът му харесваше и едновременно го дразнеше. Прекалено се бе вживял в ролята си на звезда, а Жеков не търпеше грандоманията.

- Ще стискам палци за вас на Европейското - изрече той без преструвка, но проклетият характер му изневери и той додаде насмешливо: - Дори и да съм подследствен.

- Слушайте! - боксьорът се повдигна на лакти. - Съгласен съм да сложа точка на цялата тази глупава история, ако във втория и третия рунд не закачате Звезда и майка й. Дори и глупак не би допуснал, че те ще тръгнат посред нощ в Борисовата градина. А колкото до мен, пак ви повтарям: съжалявам, че мръсникът не е жив. Сметката ни остана неуредена. Ако нямате повече въпроси, моето време е броено. След час е втората ми тренировка - Божидар се обърна по гръб и замря като сфинкс.

- Засега нямам повече въпроси - разчлени Жеков и излезе.

 

***

 

Келнерът беше едър мъжага с плоско лице, орлов нос и изпъкнали очи, в които издайнически проблясваше страх. Не го беше еня за Снежа - отношението му към неговата бивша съпруга прозвуча още в първия му, възгруб отговор.

- Питайте нея защо ме е търсила! Сто пъти съм й казвал да не ме излага пред колегите. Приискало й се нещо и хоп! - изтресе се.

Споменът за похотливия израз на Снежа предизвика съчувствието на Жеков към нейния бивш съпруг. При липса на по-добро в сексуалния си ден, очевидно тя е прибягвала до неговите услуги. Колкото и да му бе противно, продължи да изяснява:

- Значи така: приискало й се тази вечер и се лепна за вас?

- Точно така, господине, тя е като репей, науми ли се нещо. Дадох й триста лева да ми се махне по-скоро от очите. Аз в тези работи не се бъркам! Нея питайте!

Очевидно страхът на келнера не бе заради сексуална услуга. Жеков настойчиво се взря в него и подканящо вдигна брадичката си. Не се наложи и дума да произнася - келнерът услужливо заобяснява:

- Някакъв клиент от хотела й предложил долари. Сделката била изгодна, а и тя - каквато си е алчна - се договорила за всичките хиляда. Не й стигали триста лева. Дадох й ги и тя запраши към Ропотамо. Там била срещата им. Но това си е неин бизнес, аз нямам нищо общо с него.

- А защо се е върнала?

- Онзи продал на друг доларите. Снежа ми донесе парите. Такава ни беше уговорката. Останат ли у нея, пиши ги бегали.

- Забелязахте ли някой състезател, докато разговаряхте с нея?

- Не-е - келнерът добросъвестно ровеше в паметта си. - Само някаква двойка попита откъде да влезе в бара. А и много не се задържахме във фоайето. Снежа бързаше.

- Свободен сте!

 

***

 

Откри Снежа в склада за бельо. Камареше върху количка чисти колосани чаршафи. Новината за неговото пристигане в хотела бе достигнала до нея, защото изненаданият й поглед беше престорен. Тя притисна с пръсти кра- ищата на бялото боне, приглади дългия бретон и с привидна небрежност разкопча горното копче на престилката. Цялата се превърна в сергия.

- Ах, вие ли сте, господин инспекторе? Много ми е приятно! Знаех си аз, че пак ще се срещнем. Пенке, прибери бельото. Господинът е дошъл при мен по работа. После ще го взема.

- И аз да те чакам тук! - озъби се склададжийката.

- Господинът е от полицията.

Снежа обърна гръб на склада и префърцунено пое към асансьора. Когато двамата се озоваха в тясната клетка, тя се изкиска доверчиво:

- Късмет ми било да изпия едно кафе горе на теферич със симпатичен мъж!

- Тук съм по работа.

- Не познавам работа, която да не става и на маса - Снежа отърка гърди в него, когато той отстъпи, за да я пропусне да излезе.

Барчето беше на последния етаж. Повечето маси бяха свободни, но Снежа се насочи към крайната - до самия прозорец. Забави ход край бара и небрежно подхвърли:

- Найдене, две кафета!

Седна и веднага зарея поглед в открилата се широка панорама.

- Напусна ли този проклет хотел, ще идвам всеки ден тук. Страшно ми харесва да седя над всичко, да знам, че светът е голям и безбрежен...

Мечтателната занесеност на Снежа не промени отношението на инспектора към нея. Следеше я напрегнато: котешката й природа беше очевидна - дори и когато мъркаше, ноктите й оставаха наточени. А у нея беше ключът към Божидар и може би към цялото разследване, което вече го дразнеше.

- Какво по-лесно от това - сговорчиво поде Жеков. - Подавате си оставката, хвърляте униформата и се качвате тук.

- А утре? Вдругиден? - котката пусна ноктите си. - София е пълна с безработни. Имам дете от първия си съпруг, на село при нашите е. Ако забавя само един ден издръжката, майка ми моментално ще го изпрати тук. И закъде съм тогава?

Ласото само падна в ръцете на Жеков и той го затегна около нищо неподозиращата Снежа.

- Мисля, че хотелът скоро ще се прости с вас.

- Как? За какво? - настръхна чак козината на котката. - Изрядна съм във всяко отношение. За първи път стъпвам тук, откакто ми забраниха. Вие пожелахте да разговаряте с мен, Пенка ще потвърди. С гостите съм глухоняма. Изрядна съм! За единия хляб работя и лесно няма да го изпусна!

- Ами доларите, които купувате от гостите?

- Да не съм луда! - Снежа завъртя палец върху слепоочието си. - Да загубя постоянна заплата заради случайна печалба? Някой ви е заблудил, господин инспекторе!

- Съпругът ви - бившият де - твърди, че преди няколко вечери сте го помолила за триста лева, за да купите долари в ресторант Ропотамо.

- Ах, тази отрепка! Така значи? Аз съм го молила! Та той всеки ден лази в краката ми да му търся евтина валута от гостите. Аз отказвах да участвам в далаверите му, докато бях негова законна жена, че сега ли!

- Но онази вечер вие сте отишла при него! И администраторът ще потвърди.

Тръпката на котка преди скок беше толкова осезаема, че Жеков неволно се дръпна. Снежа се надигна, но войнствеността й спадна много бързо. Заприлича на пробит балон.

- Господин инспекторе, кълна ви се, че излъгах мъжа си за парите.

- Защо?

Снежа всеки момент щеше да се разплаче. Лицето й се изкриви. Запелтечи умолително:

- Не бива да загубя работата си, разбирате ли! Ще ви кажа цялата истина, но само при едно условие - нито дума на управителя на хотела за онова, което е плещил съпругът ми. Обещавате ли?

- Да - без колебание потвърди Жеков. - Вашите надлъгвания нямат никакво отношение към моето разследване.

- Но и това, което ви кажа, не бива да стига до управителя. И до никого! - Снежа се взе в ръце и настойчиво погледна инспектора.

- Не съм длъжен да донасям на управителя моите разговори с неговите подчинени.

- Не става дума само за управителя, господин инспекторе. Онзи ще ми види сметката за нула време! Няма да ми прости, че съм уронила божествения му ореол.

- Божидар Вихров ли имате предвид? Не се безпокойте!

Ала камериерката вече изживяваше предполагаемия ужас на своето наказание. Само за миг остаря най-малко с десетина години и това навярно беше нейната истинска възраст, която тя старателно прикриваше с грим и закачливо момичешко държане.

- Не рискувайте службата си заради някакъв самонадеян шампион! - окуражително настоя Жеков.

- Закълнете се в децата си, ако ги имате, че няма да споменавате моето име! Знаете го от друг. Беше рано, нищо чудно някой да ни е забелязал.

- В децата си никога не се кълна, но на думата си държа колкото и на тях.

- Добре тогава - Снежа въздъхна облекчено. - Онази вечер Божидар ми се обади вкъщи. Той и друг път го е правил, като го хване хормонът. Заръча ми да дойда с такси и да уредя измъкването му от хотела. Щом администраторът отиде за мъжа ми, аз му позвъних в стаята. Той беше готов, профуча като хрътка край мен. Чакаше ме в градината. Само че този път доста му се беше събрало, затова и повтори. Е, разбира се, плати си за всичко.

- Колко?

- Две стотачки.

Погледите им се срещнаха. Като че искра подпали гнева на Снежа.

- Знам за каква ме смятате! Проститутка, нали? Мислете, каквото искате за мен, но знайте, че на тези ръце лежат трима души. Синът и родителите ми. Баща ми е с инвалидна пенсия, майка ми - със социална!

Жеков разгъна оставената от келнера сметка, подпъхна отдолу банкнота и се понесе към вратата. Снежа го догони в коридора. Беше уплашена до смърт.

- Господин инспекторе! Вие ми обещахте! Божидар няма да ми прости, а с него всички се съобразяват!

- Махайте се от очите ми! - Огнян Жеков натисна бутона на асансьора. - Божидар въобще не ме интересува. Нито пък вие!

- Но всички ни видяха! Как да обясня?

- Разпитвал съм ви за някакъв клиент. Измислете, каквото име искате. Ако не вярват, изпратете ги при мен.

Асансьорната лампичка примига. Жеков отвори вратата и веднага я дръпна. Дочу въздишката на Снежа и скръцна със зъби. Мразеше я. Мразеше Божидар, мразеше и себе си. Не би се поколебал да взриви целия омразен свят, ако в момента можеше да го стори.

 

***

 

Мъгла. На вълма. Като че някъде гори могъщ пожар. Димът достига до нея. Обгръща я. Някакви смътни сенки. Чии са? Въпросът заседна в разнебитеното й съзнание. Нямаше представа коя е, нито къде се намира, а и не се сещаше за това. През мъглата се промушваха приглушени звуци и тогава проблясваха светлини. Постепенно я облада усещането след скок в дълбока вода: отвсякъде плътна полупрозрачност. Животът е някъде горе, където са звуците и светлината. Трябваше да изплува на повърхността. Борбата с мрака я изтощи и тя потъна в забрава.

И пак звуци. Стават по-ясни. Превръщат се в думи. Смисълът им е неразбираем, но действат като магнит за раздробеното й съзнание. Започва да изплува нагоре, светлината става по-ярка, димът от пожара се разсейва, сен- ките заприличват на хора...

- Копелдак!...

Първата ясна дума премина като лъч през нейното замъглено съзнание. Караха се на онзи, който бе причинил пожара. Но защо не бяга? Ще изгори. А може би е умряла, щом не усеща топлината...

- Надрусал си я...

Ставаше дума за нея. Трябваше да даде знак, че чува, че е жива, за да предотврати потъването в мрачевината, която вече я подемаше и придърпваше.

- Помръдна! Бати Краси, Мира мръдна. Бог да ме убие, ако лъжа!

Пискливият женски глас я задържа. Коя е жената? Чутото име се запремята като листо.

- Аз ще те убия, пачавро мръсна! Казах ли ти да не се отделяш от нея?!

- Ама, бати Краси, аз не съм виновна! Гаро каза, че тя няма да се събуди, докато ме няма. Не ме бий, бати Краси, моля ти се!

- Копеле, ти си й шибнал още една! - мъжкият глас размърда нещо познато в мъглявината, но много неясно и далечно.

- Шест тира, братче! Да ги изпусна ли? Вера и Деси бяха с арабите, само Ася беше свободна.

По-добре да потъне в мрачевината! Да изчезне! Вече беше наясно, че край нея са Краси и Гаро, а от тях можеше да очаква само злини. Жената не я интересуваше. Спасението беше в забравата, но мъжките гласове се превърнаха в твърда земя, върху която се проектираше стената на нейния затвор.

Пробуденият страх я изправи в леглото. Да побегне, да се спаси! Ала главата й натежа и я дръпна назад.

- Мира, спокойно! Аз съм Краси, твоят приятел! Сега ще се оправиш. Гаро, вода! Ася, направи бързо кафе! Не жали материала! Ще се побъркам. Какво се прави в такива случаи?

Ръката на Краси се промуши под врата й. Допря я сякаш змия. Опита се да се дръпне, но ръката я вклещи. Удари я мирис на цигари и одеколон. Усети надвисналото лице на Краси като камък над себе си.

- Дай й вода, глупако! - закрещя Краси.

Ръбът на чашата проряза устните й. Задуши се в изливащата се вода и хлъцна.

- Гълтай бързо!

Викът на Краси сякаш удари някаква клапа в гърлото й. Започна да диша, но когато Гаро изля нова порция вода, блъсна ръката му.

- Пий, мамицата ти! - просъска Краси.

- Сама... - Мира се почувства по-добре, като чу гласа си. Пое чашата, водата се разля от треперещата й ръка.

С едната си ръка той поддържаше главата й, а с другата подхвана чашата и я наклони към устните й. Едновременно крещеше с цяло гърло:

- Гаро, кладенец ли копаеш, копеле мръсно!

Уж беше в пълно съзнание, а възприе Гаро като огромен казан, подобен на онзи, в който навремето баба й вареше компоти. Ала издигналата се над нея кофа сложи нещата на местата им. Изви се с вик:

- Не! Оставете ме! Ох!

Стичащата се по лицето й вода запали охлузената й кожа. Болката беше непоносима.

Побоят!... Краси!...

Обгърна лицето си длани. По пръстите й полепна гъста мазнина. Разпери ги пред себе си. Смазка!

- Няма страшно - успокои я Краси. - Ася те е намазала с мехлем. След ден-два нищо няма да личи. А сега се изправи! Трябва да ходиш.

- Остави ме на мира! Искам да спя!

- В никакъв случай! Гаро, още вода!

Ужасът от повторно заливане мобилизира цялата й воля. Спусна крака на пода. Мъглата придойде изведнъж, ала Краси не й позволи да потъне в нейното блаженство. Дръпна я силно, прихвана я през кръста и я помъкна из ста- ята. Тя изохка от пламналия между бедрата й огън. Вагината й беше натъртена и охлузена. Закрачи като сомнамбул, мозъкът й бе зает от проясняващите се спомени.

Нахлуването на Краси в апартамента след излизането на Джина. Неговата свирепа жестокост. После Гаро с инжекцията. Навярно наркотик. Възползвали се бяха от нейната безпаметност, за да се гаврят с нея. Краси или Гаро? А може би и двамата? Болеше я на всяка крачка, но Краси не позволяваше да спре.

Гаро се изпречи пред тях. Почука с нокът върху стъклото на часовника си.

- Шефе, време е за Коко. Заръча да бъдем при него преди голямата тарапана. Знаеш му табиетите. Няма да ни погледне, дойдат ли важните му клиенти. Ще кибичим до прималяване. Кога ли ще ми кипне?

- Само посмей и ще се намериш там, откъдето те прибрах! А ето ти един заради Коко! - Краси светкавично стовари юмрук в лицето на Гаро. - Сто пъти ли да повтарям, че той не обича да го наричаме Коко. За нас е господин Кокорешков! Запомни го, тъпако, ако ти е мил хлябът!

Мира едва не полетя към леглото, накъдето я водеше Краси. Край на мъченията й. Понечи да се отпусне, но той я дръпна и изкрещя ядосано:

- Асьо, защо не си сменила чаршафите? Мокри са. Обърни и дюшека! Акъл нямаш за едно врабче. Бързо!

Едва сега Мира осъзна, че през цялото време бе минавала край Ася, свита на крайчеца на стола.

 

* * *

 

- Докато ровичкаш из мръсното бельо на онзи блудник, Иван Гордиенко си върши работата!

Жлъчният намек на Недев за безрезултатната акция срещу Божидар Вихров одраска честолюбието на Жеков. Нито за миг не беше изпускал нишката Генади Любенов и руснака; изпратил бе до всички полицейски подразделения описанието на Иван Гордиенко и двамата му помощници, но тройката сякаш бе потънала вдън земя. И изведнъж нощес пламна заведението на Генади, което - както научи от дежурната следствено-оперативна група - не престанало да работи и в деня на погребението на собственика. При разпита вдовицата не дала никакви смислени обяснения. Непрекъснато повтаряла: Леле, изгорях! Как ще живея без нищо? Дежурният следовател обясняваше състоянието й с нейната алчност.

Друго мнение имаше инспектор Стефанов, който бе поел разследването, тъй като се предполагаше, че пожарът е рекетьорско деяние. Той твърдеше, че вдовицата е уплашена до смърт от нещо. И това нещо е Иван Гордиенко.

- Пребил е Генади Любенов, а след неговата смърт се е опитал да изнуди съпругата му, ама онази е перде от гьон. Едва когато е пламнал барът, е осъзнала какво означава Иван Гордиенко.

Недев забарабани нервно по бюрото. Промърмори мрачно:

- Дотук приемливо, Стефанов. Но защо Гордиенко е посегнал на ливанеца?

Двамата инспектори се спогледаха. И двамата бяха достатъчно печени в дългогодишната си работа в полицията, за да се стряскат от нелогичните въпроси, породени от заслепението на първоначалното хрумване. Стефанов беше по-импулсивен и пръв заклати скептично глава. Жеков бе готов да се присъедини към него, когато нещо просветна в мислите му. Макар да не помръдна видимо, неговите събеседници ясно доловиха изопването на ця- лата му същност.

- Възможно е Гордиенко да е действал по чужда заповед - отрони бавно той.

- Пак ти бръмна някаква муха в главата, но този път не ти вярвам - сряза го Недев.

- Нищо чудно - Стефанов начаса се съгласи с Жеков. - Половината рекет у нас си е чисто уреждане на сметки. Доста бизнесмени действат по правилото: Няма да върна заема на Х или няма да платя стоката на У, за да вложа парите си в нова сделка. Напредват за сметка на други. На потърпевшите е по-удобно да платят на борци да им върнат средствата отколкото на адвокати и да чакат години, докато съдът се произнесе.

Недев го стрелна предупредително, ала навикът Стефанов да излага гласно и доста пространно мислите си излезе по-силен.

- Гордиенко или често идва в България, или има сигурно скривалище, където се покрива след всеки удар. Сигналът, който получихме за съмнителни обитатели във вилата на адвоката Сербезов, отговаря на неговото описание. Сербезов, естествено, отрече някой да е влизал във вилата му, но на неговите лъжи само наивници съдии се хващат.

- Сербезов ли каза? - попита Жеков с неочаквано оживление. - Струва ми се, че с това име Коко назова адвоката, който му се обади по телефона, докато бях при него. Ставаше дума за купуване на имот край София.

- Където най-смърди, там е и Сербезов. Бас държа, че би поел защитата на клиент, който е изнасилил дъщеря му.

- Не се отклонявайте от Гордиенко! - прекъсна ги властно Недев.

- На тая свиня аз... - Стефанов навреме спря мръсната псувня, но омерзението остана в гласа му: - Няма съмнение, че той добре познава нашия подземен свят, известни са му мошениците, крадците, перачите на мръсни пари. Насочва се предимно към тези, за които е сигурен, че няма да се оплачат на полицията, защото не могат да обяснят произхода на парите си. Само четиримата, които съобщиха, че са изнудвани от него, наистина са чисти.

- Хората мълчат и от страх - забеляза Недев.

- Нито веднъж не съм отхвърлил тази хипотеза, шефе - Стефанов леко повиши тон, - но повече вандалски палежи, разбивания, трошене на коли са на бизнесмени от типа на Генади Любенов. Един единствен от потърпевшите призна, че отказал да плаща на някакъв руснак проценти от печалбите си срещу охрана на магазина му. Останалите твърдят, че е от завист или случайно. Иван Гордиенко не е Иванушка-глупакът. Познава силата на страха.

- Чакай, чакай! - спря го Жеков с припламнали очи. - Ако допуснем, че Иван Гордиенко се ориентира правилно в сенчестата част на човешката душа, той непременно ще се насочи и към властолюбците. Страстта към власт е по-опас- на от алчността.

- Изплюй камъчето, Жеков, че мухата ти започва да ме дразни! - Недев рязко се обърна към него.

- От всички известни ми засега хора, свързани по някакъв начин с Генади Любенов, само Коко си пада по властта. Вманиачил се е в ролята си на нов месия на България.

- И той си я играе! - вметна Стефанов с наново кипнало омерзение.

- Стефанов, крайно време е да проумееш, че на сцената излизат нови личности! - прекъсна го Недев с недвусмислена досада. - Това, че някой си забелязал Иван Гордиенко да влиза в ресторанта на господин Кокорешков, не ти дава право да хвърляш кал върху една ярка личност. Престани на гледаш на преуспяващия човек като на престъпник!

Стефанов беше сред малцината колеги, които Жеков ценеше заради хъса, с който преследват престъпниците, и тъй като познаваше неговия експанзивен характер, побърза да вземе топката в свои ръце. Изрече натъртено:

- За кратко време голямо богатство се трупа или с далавери, или случайно. Не установих Кокорешков да е получил наследство или да е спечелил от лотарията.

- Личи си, че и двамата сте от старата школа. Не приемате предприемчивостта за добродетел. Оставете господин Кокорешков на мира! Повиках ви заради Иван Гордиенко.

- Нищо чудно Генади Любенов да е работил за Коко - продължи Жеков невъзмутимо. - Една нощ преди смъртта си Генади е бил при него. Преди това е докарал цял камион с напитки. Предполагам, че са крадени или купени от незаконна работилница, защото никакви оплаквания не са направени, а Иван Гордиенко е пребил пазача или собственика. При обиска на жилището на Генади не открихме никакви кашони. Някой се е погрижил да няма веществени доказателства.

В последния момент Недев се отказа да го прекъсва. Дръпна се назад и присви очи към него. Жеков продължи:

- Почти съм сигурен, че Коко познава Иван Гордиенко, въпреки че отрича. Възможно ли да е изнудван от него?

- По-вероятно е Иван Гордиенко да работи за Коко - обади се Стефанов пристрастно. - Колите на тримата управители на хотели от веригата Герчев са запалени по същия начин, по който е действано при собственика на магазина, който си призна, че е изнудван от руснак. А Герчев е трън в очите на Коко.

- От това, което знам за Генади, не бих се учудил, ако е извъртял някой номер на Коко и той го е наказал - Жеков невъзмутимо следваше първоначалната си мисъл. - На Коко му трябват много пари да се задържи на сцената и той ще брани ревниво всяко левче.

Недев изсумтя, но този път не изрази отношение към своите подчинени. Мълча, докато Стефанов не изпусна една сочна псувня по адрес на Коко.

- Ти никога няма да забравиш историята със златните верижки! - укори го той с крива усмивка.

- Няма! - призна Стефанов мрачно. - През двайсетгодишната си служба съм вкарал в затвора много бивши ангели, но нито веднъж не се е случило дявол да стане ангел.

- Хм! - изсумтя пак Недев. - Нещо не ми се връзват вашите подозрения с онова, което се говори за Кокорешков в Министерството. Смятат го за един от най-сериозните съюзници в борбата срещу престъпността. Особено зле бил настроен към рекета. Предложил на министъра да финансира съвместно сдружение на бизнесмени и полицаи срещу изнудвачите.

- Прах в очите! - намръщи се Жеков на придошлия в съзнанието му разговор, който бе водил с Наумов предишния ден.

- Пак ли някаква муха? - попита Недев без ирония.

- Този път действителен факт. Наумов, консултантът на движението Честен бизнес за възраждане на средната класа си е подал оставката, защото Коко му наредил да подготви материали в подкрепа на няколко негови хора за предстоящата изборна кампания за Народното събрание.

- И за това пак ще трябват пари - замислено каза Недев.

- Наумов смята, че движението въобще не работи по приетата при създаването си програма. Цялата благотворителна дейност на Коко била за сметка на движението. И все пак...

- Какво има още? - нетърпеливо подкани Недев. - Нещо ми подсказва, че си поровил доста около Кокорешков.

Огнян Жеков срещна погледа му със свойствената си непроницаемост. Не промени и равния тон на говора си.

- Коко очевидно има тайни източници на пари. Само с доходите от ресторанта и фирмите си щеше да бъде един обикновен балон, а сега е същински цепелин.

- С голям кеф бих го пробил! - Стефанов проряза въздуха със запалената си цигара. - Голяма пушилка ще се вдигне.

- И на тебе, Стефанов, като на Жеков непрекъснато трябва да повтарям, че всяко наше действие трябва да е съобразено със закона - закани се Недев с момчешка усмивка.

- Предлагам да започнем разработка на Коко - обади се Жеков. - Имам сериозни подозрения, че той дърпа конците на част от подземния свят на София. Разплетем ли възела, лесно ще открием нападателите в Борисовата градина. На първо време ни трябва разрешение за подслушване на неговите разговори.

Недев прихна развеселен.

- Та той поне веднъж в месеца ходи с главния прокурор на лов. Редовно обядва с министъра на правосъдието. Има приятели във всички парламентарни групи в Народното събрание.

- Тогава да чакаме следващия труп в Борисовата градина - студено заключи Жеков.

В кабинета настъпи неприятна тишина. Недев премести поглед от Жеков към Стефанов, който заклати потвърждаващо глава.

- Хм! - Недев изсумтя още веднъж, загледан в двамата инспектори.

Тишината в кабинета натежа още по-тягостно. При третото изсумтяване Недев посегна към телефонната слушалка. Задържа я няколко секунди, но изглеждаше по-скоро напрегнат отколкото колеблив. Набра номера на секретаря на Министерството и когато той се обади, помоли за незабавна среща.

Отговорът беше лаконично отрицателен:

- Изключено! До края на седмицата съм зает.

- Отнася се до Игнат Кокорешков. Двама мои подчинени имат сериозни подозрения към него. Господин Кокорешков не е случаен човек, затова реших да се обърна към вас. Но щом сте зает, ще караме по обикновената процедура.

Този път отговорът беше лаконично положителен:

- Тръгвайте! Чакам ви.

Недев положи слушалката и хлапашки намигна на двамата инспектори.

- Е, господа! На война като на война. Не можем да минем без благословията на главнокомандващите.

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух