напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



12.


До Шератон не промълвиха дума. Мира затъваше все по-дълбоко в своето униние. Краси спря в самия край на паркинга, въпреки че пред входа на хотела бе празно. Не бързаше да излезе, а на нея й беше все едно. Неговият настойчив поглед задвижи интуицията й. Краси се канеше да й съобщи нещо и тя неусетно застана нащрек. Лигавият му глас потвърди нейните предположения.

- Зайченце, сега внимателно слушай бати Краси! Намерих ти клиент, какъвто ти искаше. Само за компания в бара. Ще изпиете по едно питие, ще поговорите и той ще те изпрати до изхода. Аз ще те чакам в колата, за да се приберем вкъщи.

- И само толкоз? - недоверчиво попита Мира.

- Толкова за петдесет долара. Петнайсет от тях са твои. Сега слизаш от колата и тръгваш пред мен. Все едно че сме непознати. Влизаш в хотела. На вратата стои пиколото. Казваш му, че имаш среща със сеньор Пачели.

- Онзи от ресторанта? - смая се Мира.

- Същият. Приятел е на господин Кокорешков, днес той ме запозна с него - поясни фукливо. - Пристигнал е за някакви сделки, помоли да му правиш един час компания. Страдал от безсъние. Говори френски и английски, няма да ти е трудно. Хайде тръгвай! И умната! Няма да те изпускам от очи.

Мира излезе от колата. Движеше се като в коридор между опънати електрически жици. Краката й бяха омекнали, с усилие ги вкара в огромната стъклена врата на хотела. Младо момче в униформа на пиколо застана пред нея. Защо да не опита? Тя поривисто се хвърли към момчето.

- Госпожицата има среща с господин Пачели - провикна се зад гърба й Краси. Явно бе предугадил нейното намерение.

- Сеньор Пачели ви чака, госпожице - пиколото се поклони любезно и я насочи към мъжа в средата на фоайето.

- Благодаря! - Мира тръгна като осъдена на смърт към идващия насреща й мъж.

Въобще не си спомняше, че в ресторанта го причисли към мъжете-мечта. Сърцето й биеше до пръсване, устата й пресъхна.

Сеньор Пачели заговори на превъзходен френски:

- Трогнат съм от вниманието ви, госпожице! Надявам се да прекараме приятно.

Той я хвана подръка и така я въведе в бара. Помогна й да се настани на високото столче и остана прав до нея. Усмихна й се любезно, преди да я попита какво да поръча. Странна беше неговата усмивка. Разпростря се само върху устните, докато очите - загадъчно тъмни - въобще не помръднаха.

- Уиски - отвърна Мира без колебание.

Нуждаеше се от допинг за своето хладнокръвие. Не беше се отказала от намерението да потърси помощ.

- Две уискита - лаконично подхвърли сеньор Пачели към бармана и се затвори в себе си.

Мира също се вглъби. Пресмяташе наум: петнайсет долара, по курса в момента един бе някъде около трийсет и пет лева. Значи щеше да изкара от италианеца 525 лева. Плюс 150 от Иван Гордиенко. За два дни бе намалила дълга си към Краси с 675 лева. Усети почва под краката си и се усмихна приветливо към своя кавалер, когато той вдигна чаша към нея.

- Вие сте много красива, госпожице - учтиво каза той.

- Благодаря!

И от двете страни думите звучаха протоколно. Италианецът не се интересуваше от нея като жена и това й стигаше. Очите му бяха забулени сякаш с вечна непроницаема загадъчност. Местеше ги разсеяно из залата и тя неволно ги следваше. Но когато забеляза Краси на една маса с двама здравеняци, бързо се извърна встрани. Едва не ахна. В другия край на бара седеше Джина с двама мъже. Беше ребром към нея, погълната бе от разговора и нито веднъж не се извърна. След няколкоминутно напразно очакване Мира осъзна безсмислието на своята надежда. Краси бе само на няколко крачки от нея, мигновено щеше да осуети срещата с Джина.

Помоли кавалера си за цигара. Стрелна злобно Краси - поне една кутия цигари да й бе оставил!

- Друго не желаете ли? - любезно предложи италианецът, докато й поднасяше огън.

- Благодаря!

- Още едно уиски? - настоя той. - Кафе? Сок?

- Наистина не желая нищо.

- Много сте скромна.

Дай ми тогава парите за уискито! - изсъска наум Мира. С парите за неизпитото от нея щеше да надвиши първата хилядарка от дълга си към Краси. Май това беше единственият й шанс за спасение.

За миг сеньор Пачели разчупи непроницаемата си маска. Като че ли даде знак на Краси? Навярно така й се бе сторило, италианецът стоеше неподвижен до нея с прикован в пълната си чаша поглед. В следващия миг Мира престана да мисли за него. Надеждата й пламна със ставането на Краси от масата. Ала вместо към вратата, той се насочи към бар-плота. Настани се през няколко столчета от тях, поръча и докато чакаше питието, подхвана разговор с някакъв арабин, когото тя досега не бе забелязала. Двамата постепенно се увлякоха и тя реши да се възползва. Съобщи на кавалера си, че отива до тоалетната, тръгна към вратата, после леко зави и се мина край Джина.

- Джина, трябва да говоря с теб! - изрече настойчиво, без да забелязва нейното недоволство. - Моля те, излез навън! Много е важно! Последвай ме веднага!

Зад себе си чу напевния английски на Джина:

- Моя приятелка, извинете ме!

Посрещна Джина зад вратата. Политна към нея и проплака:

- Моля те, помогни ми!

Джина стисна до болка ръката й. Помъкна я към дамската тоалетна. Хвърли банкнота на дебнещата до вратата жена и още по-силно притисна ръката на Мира, която повтаряше в несвяст:

- Само ти можеш да ми помогнеш...

- Какво има? - попита Джина, след като се увери, че са сами в тоалетната.

- Моля те, обади се в полицията! Краси ме отвлече, натъпка ме с наркотици. Стиснал ме е за гушата да работя за него. Ти излезе права, той е чудовище! Ще ме убие!

- Ти май си прекалила с пиенето!

Възбудата пречеше на Мира да приеме хладната невъзмутимост на Джина. Заговори поривисто:

- Непрекъснато ме следят. Страх ме е, Джина! Заключват ме в един офис, прибират телефона. Позвъни веднага в полицията, ти знаеш всичко за Краси.

- И как да обясня откъде го знам? Съжалявам, Мира! Един от моите железни принципи е да стоя далеч от полицията.

- Само се обади! - проплака Мира.

- Точно сега не бих рискувала и за майка си. Мосю Пиер пристига вдругиден. Да не си се изпуснала нещо пред Красимир? Аз също бих те убила!

- Нищо, кълна ти се! Моля те, не ми отказвай!

Мира се вкопчи в нея - плачеше, хълцаше, увещаваше. Чак когато Джина я отблъсна, осъзна поражението си.

- Оправи си лицето, гримът ти се е размазал!

Джина излезе, без да се обърне нито веднъж назад.

Мира пусна крана на чешмата. Разглеждаше клоуна в огледалото с празни очи. Предателството на Джина я опустоши. Не изпитваше никакви чувства, никаква болка, никаква надежда. Всичко стана по правилата на живота, който вече беше и неин. Нищо не я учудваше. Изми лицето си, напудри се, сложи червило. Вледеняваше се в своето безчувствие и това ново състояние я държеше над всичко.

Зад вратата на тоалетната я чакаше Краси. Кипнал от ярост, той връхлетя като ястреб. Дръпна я към средата на фоайето и я раздруса:

- Какво каза на онази мръсница? Ще те убия!

- Пусни ме! - отблъсна го Мира с хладно безразличие.

- Веднага ми кажи какво говорихте!

- За мосю Пиер! Как ще го оплете още от летището.

Мислите на Мира се подреждаха от новото й състояние. Нямаше приятелство - следователно отпадаха всички обещания. Срещнала бе безчувственост - щеше да отвърне с коварство. Джина се ръководеше само от своята из- года - и тя щеше да постъпи по същия начин. Погледна към изпадналия в нервна изненада Краси и сякаш се изплю в лицето му:

- Мосю Пиер те интересува! Ще го имаш! Аз ще ти го осигуря!

- Как?

- Ще разговаряме утре. Трябва да обмисля добре плана си. Махай се! Сеньор Пачели ме очаква.

Краси се отдръпна и тя го отмина. Не беше пленница и никога повече нямаше да допусне да се разпореждат с нея като с животно.

И сеньор Пачели забеляза промяната.

- Случило ли се е нещо? - попита той, когато тя му подаде царствено ръка, за да й помогне да се качи на столчето.

- Да, видях дявола в тоалетната - усмихна се тя пренебрежително.

- Добре ви се е отразило! - италианецът погледна часовника си.

- Ако е време да се разделим, аз съм готова - делово изрече Мира.

- Съжалявам - извиняващо кимна той. - Не усетих как мина времето.

Подаде й ръка да слезе. Бе уредил сметката в нейно отсъствие, защото барманът прилежно му пожела Лека нощ! Във фоайето се виждаше само пиколото. Сеньор Пачели й пъхна банкнота в ръката.

- Това е само за вас! Бяхте най-очарователната компания, която съм срещал!

- Благодаря! Вие също - говореше машинално.

И двамата лъжеха. Тя незабелязано сгъна банкнотата и докато стигнаха вратата, успя да я напъха под каишката на часовника си. Колко ли й беше дал?

Край на будалкането! Тя застана на площадката, подаде ръка на мъжа и непринудено изрече:

- Лека нощ, господине!

Усети неочаквано събудения интерес на мъжа и побърза да издърпа ръката си. Пое към паркинга. Отдалеч забеляза зейнала врата на кола. Подаде се Гаро и замаха към нея. Краси не се виждаше. Нито колата му. Не попита ни- що. Настани се на задната седалка, облегна се и затвори очи.

 

***

 

До пристигането на Краси обмисли всеки детайл на своя план. Не беше нито по-грозна, нито по-глупава от Джина. Трябваше да успее, ако искаше да е свободна. Седеше в леглото, без да обръща внимание на ругатните на Гаро и на бръщолевенията на кривогледите. Заслуша се, чак когато чу гневното избухване на Краси. Крещеше на Гаро:

- Защо си задържал якето, копеле?

- Исках да разбера проклетите ципове.

Краси го шибна с якето през лицето.

- Разкарай го веднага оттук! И ти с него!

- Но, Краси! - край слепоочието на Гаро шурна кръв.

- Марш, копеле! Иди да търсиш баща си в някоя лудница. Само малоумен може да създаде такава дървена глава като твоята. Да си изгнил в затвора, ако не бях аз! Дадох ти хляб в ръцете, но помиярът си е помияр!

След излизането на Гаро Краси се нахвърли върху момичетата:

- Повлекани! До обяд ли ще се размотавате по нощници?! Прибере ли се Гаро, заминавате на работа. Къде е Мира?

- В леглото, бати Краси, каза да не я безпокоим - угоднически отвърна Ася.

- Тук да не е санаториум! - избухна Краси, дърпайки одеялото от леглото.

- Знам - Мира задържа одеялото. - Имаме уговорка за сериозен разговор. Разкарай онези! - тя посочи момичетата.

- Ей, вие! Вървете да изядете по един сладолед! - Краси хвърли банкнота, момичетата я грабнаха и с радостни писъци се втурнаха към вратата.

Мира се облегна удобно на възглавницата и накратко разказа онова, което бе преценила да съобщи на Краси. Започна с Джина. Краси се разфуча:

- Гадна подла курва! Ще я размажа!

- Тя е оставила на сигурно място показания срещу теб. Ако се случи нещо с нея, първо към теб ще се насочат. Само аз мога да я сложа на място, ще я изпързалям така, че да се хапе отзад.

- Как? - Краси насмешливо присви очи.

- Няма да ти кажа, докато не се уговорим.

- Охо!

- Джина смята да смъкне поне 2000 долара от мосю Пиер.

Краси подсвирна:

- Допусках, че играе на едро, ама чак толкоз! Не се ли майтапиш с мен?

- Напротив! Това е моят откуп. Давам ти всичките пари и изчезвам!

- Гладна кокошка просо сънува. Мосю Пиер не е вчерашен.

- Това остави на мен. Съгласен ли си с моето условие?

- Ще си помисля.

- Нямаш време. Той пристига утре. А дотогава трябва да се свършат много неща. Аз чакам. Между другото искам да знаеш, че снощи твоят Гаро ме съблече гола, за да ме претърсва за пари.

- Такива са правилата тук. Попитай Ася! Разпорих й задника, за да измъкна един долар от него.

- Настоявам да ми върне петдесетте долара. Сеньор Пачели ги даде лично на мен. Сделката му с теб е отделна, въпреки че сериозно се съмнявам да е била за 50 долара. Ако знаех, че Гаро ще ме опипва с мръсните си пръсти, въобще нямаше да приема парите. Щях да си доставя удоволствието да видя едно смаяно лице.

- Ти днес много си позволяваш!

- А защо не? Усетих, че от мосю Пиер се интересува и твоят Кокорешков.

- Де да беше само той!

- Приемаш ли моето условие?

- Сигурна ли си, че ще успееш?

- Това е моят шанс да се отърва от теб и аз няма да го проваля.

- И ако приема?

- Започваме да действаме.

- Как?

- Намери най-напред лист и химикалка.

Краси зарови в джобовете си. Измъкна сгънат вестник, остави го върху леглото, изтърси върху него ключове, портфейл, цигари, докато най-сетне откри чист лист, положи го върху вестника, а другите вещи прибра. Химикалката не го затрудни. Взе я от вътрешния джоб на якето си.

- Сега започвай да пишеш! Аз, долуподписаният Красимир Драгнев, се отказвам от всички претенции към Мира Йотова след приключване на операцията с мосю Пиер...

Краси държеше химикалката и я наблюдаваше с подигравателен поглед.

- Ти за ахмак ли ме вземаш?

- Тогава ще се задоволя с друг текст: Аз, еди-кой си, удостоверявам, че получих от Мира Йотова дължимата ми сума и с това нашите делови отношения се прекратяват.

- Е, това бива - лукаво се усмихна Краси. Надраска продиктуваното и сгъна листа. - Бележката ще остане у мен. Даваш парите - връщам ти я. Доволна ли си?

- Моите чувства не са твой проблем. От теб се иска до утре да свършиш две неща. Първо, да отстраниш доверения шофьор на Джина. Казва се Бойко. Предполагам, че няма да те затрудни - презрение изкриви лицето й. - И второ, да намериш на негово място свой човек. И с това няма да се затрудниш. Добре познаваш силата на парите. Аз ще пътувам с шофьора до летището. По пътя ще му обясня всичко. За всеки случай трябва да си готов за Джина, ако се появи.

- Остави това на мен.

Момичетата се върнаха и апартаментът се изпълни с пискливите им гласове. Краси мина в хола, усмири ги и оттам подвикна на Мира, че отива при Коко.

Забрави вестника и Мира му бе благодарна. Разгъна го. Беше отпреди два дни, но за нея дните се бяха слели. Не спря да чете и когато Гаро се върна и подбра момичетата, а на нея тръсна една псувня за мързела.

Кратко съобщение изсмука целия й въздух: От осведомен източник научихме, че нападението над Г. Л. Г., за което съобщихме в нашия вестник, не е единственото. По всяка вероятност се касае за добре организирана банда, в която жени подмамват чужденци и наши бизнесмени, а съдружниците им - яки мъже - ги пребиват и ограбват. Нашият източник, който пожела да остане анонимен, ни осведоми, че някакъв шофьор на такси е съобщил в полицията, че в нощта на нападението е бил спрян на Цариградско шосе от двама мъже и жена. Единият мъж останал, а двойката се качила в таксито. Слязла на Орлов мост. Пътникът хвърлил стотачка и хукнал след жената, която вървяла като пияна."

Мъжът в гората! Изпълни цялото съзнание на Мира, но не я разтърси, както тогава тя предполагаше, че ще става до края на нейния живот. Краси, Гаро, Джина, руснакът, кривогледите, снощният италианец, Коко омаловажаваха ужасното й преживяване в гората. Очевидно и най-тежкото чуждо нещастие бледнееше пред собствените беди, а тя здравата беше загазила. Намираше се в тъмна джунгла, чудовищата бяха навсякъде. Колкото и да се нап- рягаше, не съзираше нито едно лице, от което да не се страхува.

За миг се заплете сред образите в Коковия ресторант. Ядоса се, че не бе разгледала по-внимателно кокалестия мъж. Може би наистина беше самият инспектор Жеков. Твърде много бе обсебена от упованието в Коко, отмина бързо двойката, която се отличаваше от развеселената, безгрижна публика в ресторанта. В напрегнатото й съзнание се появи втренчения в нея поглед на мрачния кокалест мъж. Може би я бе познал? Ако се бе развикала, той положително щеше да дотича. Нахвърли се безпощадно върху собствената си наивност. Да заложи всичко на Коко! Въобще не се задълбочи върху догадката, която й се мярна, че кокалестият е инспектор Жеков.

Една частичка от здравия й разум постепенно започна да потушава бурния огън в главата й. Станалото не можеше да се върне. Животът й зависеше от днес и утре. Длъжна бе да не греши.

И така, трябваше да започне от летището.

 

***

 

Краси се върна рано следобед. Изглеждаше предоволен. Първото, което й съобщи, бе че Коко ги кани на вечеря. После я заведе при шишкото. Купи без никакви възражения всички дрехи, които тя прецени, че ще й бъдат необходими за контактите й с мосю Пиер. Елегантни, но строги тоалети. През цялото време Мира с привидно разсеян вид попиваше изпуснатите от Краси фрази. Очевидно той бе превъзбуден от срещата с някогашните милиционерс- ки началници Иванчев и Петров. Няколко пъти цъкна учудено на промяната им. Същински баровци! Смяташе, че са им направили голяма услуга, като са ги уволнили. За едни некадърни, за други - гениални! От откъслечни негови думи Мира подразбра, че след уволнението Иванчев е бил инжектиран с много пари - най-вероятно от комунистите - за да се захване с доходния хазартен бизнес. Яростта на Краси срещу Петров разкриваше самосъжаленията му, че сам не бе организирал фирма за охранителна дейност. Щях да събера десетина бивши колеги и десетина като Гаро, никакви борци и бивши спортисти нямаше да ми се опрат! Краси не можеше да преглътне огромните хонорари на Петров от големи магазини и фирми. Не бутнат ли - ножа в гърлото или клечка кибрит! Гаро ще има да си прави кефа!

Занесоха покупките в офиса. Мира облече един от новите тоалети. Властта й над Краси бе нараснала, тъй като той не се възпротиви да я изчака в хола, докато се приготви. Огледалото се превърна в строг режисьор за Мира. Поправяше изражението си, определяше ефективността на думите, които смяташе да изрече. Най-после нейният образ в огледалото се усмихна и тя заяви на Краси, че е готова.

 

***

 

Вместо към маса келнерът ги поведе към кабинета. Коко се изправи иззад бюрото, плесна с ръце и засиял от възторг, се залюбува на Мира.

- Вие разцъфтявате с всеки изминал ден, госпожице Мира! В тази бяла рокля ми напомняте любимия филм в моята младост Видение край езерото. Красотата е най-голямата добродетел на жените, винаги се прекланям дълбоко пред нея. А вие, госпожице Мира, сте достойна за обожанието на боговете.

Нещо кухо кънтеше в старомодната галантност на Коко. Мира пусна една от заучените в огледалото усмивки. Вътрешната й увереност, че е необходима за нещо важно на Коко, укрепна, когато той изпрати Краси да поръча аперитив. Донякъде се досещаше, но старателно демонстрираше очарованието си от любезния домакин.

Барманът донесе само две кристални чаши с уиски, ядки и газирана вода.

- Благодаря, Данчо! Свободен си. Задръж Иванчев и Петров, като дойдат. Аз ще ги повикам. Напомни на Милчо да внимава за мерцедеса на Ангел Филев. Най-напред ще разговарям тук с него, после ще влезе в ресторанта. Да го въведе през склада!

- Разбрано, господин Кокорешков! - с лек поклон барманът се оттегли.

Кокорешков вдигна чашата си. В очите му заблестяха благодушни искрици.

- За вашата красота и за вашия ум, госпожице Мира!

Мира отпи с лека усмивка. Наздравицата за нейния ум не беше случайна и тя застана нащрек.

- Сигурно се питате защо ви поканих! - попита Коко с обезоръжаваща откровеност.

- Да - призна Мира и остави чашата.

- Реших да ви помогна.

- Така ли? - засия Мира, забравила всичките си безнадеждни разговори с него.

- Разговарях с Краси. Той ми призна своята глупост. Бизнесът за някои хора, госпожице Мира, е като хазарта, не се спират пред нищо.

- Неговият бизнес е най-гадният!

- За съжаление този бизнес, колкото и да не го одобрява прелестната ви главичка, е вечен като света. Ако моят план успее - с ваша помощ, разбира се - аз съм намислил с какво да ангажирам Краси, така че да ми е винаги под око.

- Да се свържете с тази отрепка!

- Злото може да бъде озаптено, само като се насочи към по-добри дела - кротко обясни Коко. - Вие и не подозирате каква важна роля ще изиграете в съдбата на хиляди хора, а и на България.

- Аз?!

- Ако успеете с мосю Пиер...

- Вие знаете за него?

- Длъжен съм да научавам всичко за този господин. Той е световна акула, не бива да бъде допускан до нашата свещена родина, но някои хора, за съжаление, не мислят като мен.

Радостта на Мира се разпадна като фигура от детски кубчета. А за миг дори си представи, че тази нощ ще спи у дома си! Високопарната реч на Кокорешков събуди страха й от тъмната джунгла с дебнещи отвсякъде чудовища. За един кратък миг се смали, почувства се безпомощна, беззащитна и жалка. Направи огромно усилие да прикрие слабостта си. Попита дръзко:

- Какво искате от мен?

- Всичко по реда си, госпожице Мира! Най-напред трябва да ви разясня някои неща и тогава ще говорим по същество. Реших да бъда напълно откровен с вас, за да ви спечеля за съюзник в патриотичната ни кауза. Вие сте интелигентна, разчитам на интелекта и морала ви.

Не й харесваха тези увъртания, вътрешната й пружината се бе изопнала до скъсване. Но тъй като не знаеше какво да предприеме, реши да внимава във всяка дума на Коко.

- Най-напред трябва да ме опознаете, госпожице Мира, за да сте сигурна, че можете напълно да ми се доверите. Навремето избягах от България, защото се задушавах. Натрупах голямо богатство в чужбина, моите високопос- тавени приятели там биха се изумили да ме видят собственик на ресторант. Зарязах уредения си живот и започнах, дето се казва, от нищо. Аз съм идеалист, госпожице Мира, обичам България. Не знам дали ви е известно, че съм един от радетелите за възраждане на частния бизнес у нас? Мечтата ми е да видя България с щастливо, богато лице. Затова не мога да остана равнодушен, когато най-кръвожадните световни акули започват да я ръфат.

- Мосю Пиер ли имате предвид? - Мира губеше вече търпение.

Страхуваше се от отзвука, който намираха Коковите думи в нейното съзнание. Неусетно се бе изпълнила с уважение.

- Знаех си аз, че разговарям с интелигентен човек. Бързо улучихте целта. Мосю Пиер е един от царете на развлекателния бизнес в света. Хвърлил е око на нашето Черноморие. Свързал се е с доста безотговорни хора в правителството и парламента. Моите приятели, които - като мен - милеят за България, ме уведомиха, че той идва тук, за да избира хотели и ресторанти за своя Лас Вегас на Балканите. След това ще преговаря за покупката им. Ние трябва да го спрем, госпожице Мира.

- Ние?

- Точно така, госпожице Мира. Вие, аз, господин Иванчев, който ще фалира, ако мосю Пиер се настани в България, неколцина депутати и правителствени чиновници, които - като мен - са против чужди инвестиции. Поддържат ни висши полицаи, защото са наясно какво е международната хазартна мафия.

Мира го слушаше с полуотворена уста. И в най-дръзките си предположения не бе стигала до това, за което така доверчиво говореше Кокорешков. Положението беше от сериозно по-сериозно. По-лесно щеше да си отработи дълга към Краси чрез мъже отколкото с тази безумна авантюра, в която се натика.

- Не се стряскайте, госпожице Мира - предвидливо я успокои Коко. - Вашата мисия не е опасна. Достатъчно е само да ни осведомявате за разговорите и за намеренията на мосю Пиер.

- Аз - шпионка?! Никога!

- Японците смятат за свой патриотичен дълг промишления шпионаж - Коко й се усмихна ласкаво. - И вижте в какво превърнаха своята страна! Не ви ли е жал, госпожице Мира, за нашите мизерстващи интелектуалци, за безработните семейства, за гладуващите пенсионери и деца?

- Жал ми е, но какво мога да направя! Не искам...

- Трябва да осуетим сделката на мосю Пиер, госпожице Мира. Знаем ли неговите ходове, ние ще контраатакуваме. Журналистите ще ни подкрепят. Аз съм спонсор на няколко от най-популярните вестници. Раздухаме ли общес- твеното мнение, няма начин везните да не се наклонят на наша страна. Да не сме по-лоши стопани от чужденците? Отсега ви обещавам няколко акции. Цял живот ще бъдете осигурена за една седмица работа.

- Но аз... аз... не предполагах. Не бих могла...

- Напротив, момичето ми! Вие сте умна и доблестна. Виновен съм пред вас, много съм виновен, че не допуснах да е истина онова, което ми разказахте за Краси. С него имам договор за двукратно почистване в седмицата и през ума не ми минаваше с какво друго се занимава този калпазанин. Но сега имате моята дума. Върнете ли се от обиколката с мосю Пиер, направо си отивате вкъщи. Никога повече Краси няма да ви досажда.

- Не съм сигурна вече, че ще успея да спечеля мосю Пиер. Всичко е толкова сложно.

- Ще успеете, госпожице Мира, не се съмнявайте. Той много по-бързо ще клъвне на вашата въдица отколкото на хомосексуалист, както бяхме замислили. Признавам, излязохте по-находчива от нас. На тази Джина след време ще направя скъп подарък. Но засега тя е извън играта.

- Какво е станало с нея?

- Чух, че постъпила в Пирогов. Пресичала на червено и някаква кола я блъснала. Счупен крак, нищо сериозно.

- Нищо ли? - уплашено викна Мира, не повярвала в нещастната случайност.

Отгатнал страховете й, Коко започна да я увещава:

- За себе си няма защо да се страхувате, госпожице Мира. Сега ще ви запозная с шефа на една реномирана фирма за охрана. Господин Петров ми обеща да бдят над вас през цялото време. Незабелязано и неотлъчно ще бъдете пазена. Ей сега ще го повикам, той ще ви обясни по какъв начин да предавате сведенията. Той е бивш разузнавач от полицията, на него можем да се доверим напълно.

Кокорешков се върна с двамата набити мъже с остри погледи, преди Мира да се съвземе. Любезното здрависване не намали вътрешния й смут. Мина доста време, докато проумее, че няма мостове назад. Акцията беше задвижена и макар мъжете да допускаха добре замислената й игра на летището да не донесе очаквания резултат, бяха планирали всички изисквани от нея допълнителни ходове. След Джина трябваше да катастрофира Бойко. Нарочно го оставяха за нощес, за да принудят диспечера на хотела да приеме без колебание избрания от тях шофьор. Намерено бе и момиче, което да съобщи на Мира фаталната дата на изпита в Университета. Същото момиче щеше да замине за Варна и там да се среща с Мира.

- От мен ще имате петдесет хиляди лева, госпожице, когато всичко свърши - обяви Иванчев, който през цялото време следеше внимателно разговора.

Нервността на Мира изби в смях.

- Мислите ли, че полицията ще остави този спектакъл, без да се намеси? - прихна тя към изненаданите от поведението й мъже.

Кокорешков пръв се присъедини към смеха й.

- Добре го казахте! Спектакъл! Разбира се, че ще го забележи, но там ще бъдат наши хора. Началниците им ще ги инструктират да бъдат слепи за някои неща. А сега, господа, да оставим нашата прекрасна дама да вечеря!

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух