напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



13.


Докато улицата беше оживена, двамата инспектори направиха няколко тегела по отсрещния на Коковото заведение тротоар. Прикрити между минувачите, те откроиха няколкото мъжаги, които се мотаеха около входа на ресторанта. С едно споглеждане двамата споделиха мнението си, че са охрана. Предположението, че са хора на Петров, се потвърди, когато видяха бившия си колега да слиза от брониран джип. Единият от бодигардовете притича, докладва нещо на шефа си, изслуша го чинно и тръгна плътно зад него към ресторанта.

Няколко минути по-късно пред ресторанта спря мерцедесът на Иванчев. Стефанов го напсува, а на строгия поглед на Жеков, измърмори ядосано:

- Лайната изплуват отгоре във всякакви води. Що приказки е издумал против капиталистите, що народ е затрил за дребни кражби, а виж го баровеца в каква кола се вози и как го посрещат!

Иванчев слезе от мерцедеса с двама мъже, които застанаха плътно до него. Хората на Петров ги заобиколиха и ги съпроводиха до входа на ресторанта.

- Става нещо! - процеди Жеков през стиснати зъби.

Ядът му лумна преди час, когато Мира и Краси влязоха в ресторанта. За втори път ги виждаше заедно и вече съвсем сериозно се съмняваше в невинността на момичето. Познаваше Красимир покрай баща му, още тогава младежът не му харесваше, а когато научи, че доброволно е напуснал работата си и се е отдал на бизнес, напълно определи мнението си за него. Едва ли сериозно и почтено момиче, за каквото взе Мира в нощта на нападението вър- ху Генади Любенов, би тръгнало с такъв лекомислен младеж като Красимир Драгнев.

Смрачи се. Хората по улицата оредяха. Само охраната около ресторанта остана неизменна. Двамата инспектори стигнаха първата пряка и спряха. Днес Недев им забрани да влизат в ресторанта, както и да издават присъст- вието си около него. След повторния си разговор с Динов той стана много предпазлив.

Секретарят бе отхвърлил отново всички факти, които Недев смяташе основателни за подозренията си към Кокорешков. Направо се разфуча, като му изреди имената на депутати, чрез които Коко бе получил министерски под- пис за облекчен внос на уж необходими за изхранването на населението стоки. Най-силно се ядоса на предположенията на Недев, изградени въз основа на сведения от информатори, че Коко е в основата на упадъка на най-големия хотелски комплекс по Черноморието. Нагла лъжа било, че Коко с помощта на брата на Ангел Филев подготвя фалита им, за да ги купи евтино при обявяването им за продан.

Едва сдържайки гнева си, Недев предаде разговора на Жеков и Стефанов. Решил бе да не отстъпва. Двамата инспектори оцениха риска и му предложиха сами да извършват оперативното наблюдение върху Коко.

Опитът възпря Жеков и Стефанов да се върнат по улицата със светналата вече рекламна фасада на ресторанта. Непрекъснато пристигащите лимузини закриваха бодигардовете, но и двамата отдалеч усещаха тяхното присъствие.

- Пие ми се бира - подхвърли Стефанов.

- Там е двойно по-евтина - посочи зад гърба си Жеков. - Шефът каза, че ще ни чака в Дирекцията след срещата си с министъра.

Двамата завиха по пресечката и скоро хлътнаха в тясно, неугледно барче.

 

***

 

Мира предпочете да се върне сама в ресторанта, а и Коко не бе много настоятелен. Щом се намери в пълната зала, тя леко изви и пое към вратата. Веднъж да попаднеше на улицата! Ала барманът я догони и застана пред нея.

- Насам, госпожице!

Откъм бара Краси махна с ръка към тях - знак, че след малко ще дойде.

Дотрябвал си ми! - наруга го наум Мира и последва Данчо с вкиснато лице. Масата беше за двама. Барманът дръпна стола, но тя нарочно седна на другия и разсеяно зашари с поглед из заведението. С Краси бяха Ася и Гаро. Тя се вгледа в мъжа до Краси. Беше снощният арабин, с когото той бе разговарял в бара на Шератон.

- Какво ще желаете, госпожице? - любезно питаше барманът.

- Едно уиски. Двойно - поръча Мира, без да го поглежда.

Краси изпревари завръщането на бармана. Настани се на свободния стол. Преливаше от доволство. Забравил беше досегашното си деспотично отношение към Мира, тонът му бързо се изпълни с интимно съзаклятничество.

- Уговорихте ли се с господин Кокорешков? Голяма работа е той! Разбра ли защо му чистя за десет лева на час? В него са хлябът и ножът. Утре той ще притежава почти цялото Черноморие. Е, ще подхвърли на тия, които сега му помагат, по нещичко, но господарят ще бъде той.

- А ти ще му чистиш за пет лева! - клъвна го Мира презрително.

- Не позна - захили се Краси. - Аз ще отговарям за женската част в казината. Чела ли си нещо за Лас Вегас? Там момичетата са не по-малко важни от крупиетата. И теб ще уредя някъде. Заслужаваш си го.

- Я върви на майната си!

Барманът прекъсна разговора. Сервира уиски пред Мира, а пред Краси остави начената чаша с коктейл.

- Келнерът след малко ще вземе поръчката ви за вечеря - обяви Данчо и се оттегли.

Разговорът не потръгна и сега. Краси тъкмо започна да я упреква в неблагодарност и на масата се появи Гаро.

- Шефе, онзи запъна. Иска Мира, или потеглял веднага. До сутринта трябвало да мине границата, визата му изтичала.

- Шегаджия! - избълва несдържано Краси.

- Не ще с Ася - вдигна рамене Гаро.

- Хм! - изсумтя Краси. Избягваше да поглежда Мира. - Кажи му да чака на паркинга. Отпрати Ася. Коко трябва да мисли, че онзи е с нея.

- Дадено, шефе! - Гаро се отдалечи с ръце в джобовете.

С ослепителна усмивка Краси се обърна към Мира:

- Вече сме приятели и съдружници, искам една услуга от теб. Ще ти я върна, когато ти имаш нужда.

- Едва ли!

- Виждаш ли арабина на бара? Трябва да уредя една сделка с него. Тук не е удобно, ще го заведеш у дома.

- Не разчитай! Имаме съвсем точна уговорка: мосю Пиер и край!

Примирила се бе с горчивата чаша. След разговора с Кокорешков беше съвсем наясно, че е попаднала на голяма игра, самата тя участваше в нея. Поддържаше я само надеждата, че кошмарът й ще свърши бързо и тя ще бъде сво- бодна. Разсъждаваше трезво, с ожесточение към предишното наивно и глупаво момиче - тя самата. Краси беше дребна пионка, в момента тя имаше превес, защото Кокорешков се нуждаеше от нея. И не само той. Иванчев, Петров, и най-малко още цяла дузина като тях. Избягваше умишлено предупрежденията на здравия разум. Само щяха да усложнят и без това обърканото й положение. С всяка своя клетка усещаше непреодолимата сила на джунглата.

- Ще ти дам сто долара за услугата - предложи Краси с видими признаци на раздразнение.

Надменният поглед на Мира мина край него и затърси келнера. Даде знак и щом той почтително застана до нея, поръча за себе си телешки бифтек, салата и чаша вино.

- Вечерята се отлага! - намеси се Краси безапелационно. Отпрати келнера, а на Мира изсъска: - Вкъщи ще ядеш.

- Буламачите на онези несретнички! - опъна се Мира неотстъпчиво и отново кимна на келнера.

- Казах: у дома! В моя апартамент, до Сашови - просъска Краси в лицето й. - Хладилникът ми е пълен с деликатеси. Искам само да доведеш човека вкъщи. Касае се за сделка.

- Добре - съгласи се бързо Мира и веднага се уплаши да не издаде бурната си радост. - Какво ще получа за услугата? - попита тя с преднамерено заядлив тон.

- Сто долара - Краси се захили нагло. - Харесваш ми. Бързо разбра, че парата е всичко. Както върви, сама ще ми се натискаш за работа!

- Нищо чудно! - отпусна усмивката си Мира. Той въобще не подозираше бурята, която предизвика у нея Сашовото име. - Да вървим! Спи ми се - прозя се тя.

След час щеше да бъде свободна. Само да се добереше до Сашо. Преметна чантата си и не усети как излезе на улицата. Краси склещи ръката й.

- По-кротко!

- Пусни ме! Никъде няма да избягам.

- Посмей само! - Краси надникна в очите й.

Ами ако се досети? - паникьоса се Мира и реши да блъфира.

- Страх ме е само да не ме види Сашо.

- Глупости! По това време той или чете, или е надянал уокмена си. Аз ще ти отворя вратата, за да се шмугнеш бързо.

Краката й се подкосиха. За уокмена не се сети. Колкото и да звънеше, Сашо нямаше да я чуе. А в това време Краси навярно щеше да я потърси.

Майката на Сашо! Отдъхна, като си спомни нощите, когато бе оставала при Сашо. До късно чуваше подрънкването на съдовете в кухнята, долавяше мириса на готвено, а по-късно - и на цигари от другата стая. Неведнъж се бе събуждала от тракането на пишещата машина. Освен че бе нощна птица майката на Сашо проявяваше изключителна предприемчивост, действаше бързо и енергично. По-добре беше да попадне на нея вместо на Сашо.

А ако е в командировка?

Инстинктът за самосъхранение преряза из основи обземащото я малодушие. Съдбата й зависеше от контакта със Сашо. Не спря да пришпорва мозъка си, докато не се спря на най-приемливия план. Щеше да напише още в колата бележка за Сашо. И щом влезеха във фоайето, щеше да се обади на портиера. За арабина това щеше да бъде най-нормалната постъпка. Едва ли знаеше български, но за всеки случай тя щеше да обгърне бележката с банкнотата, ко- ято Краси й бе подхвърлил великодушно на излизане от офиса. За арабина тя щеше да означава бакшиш, а за портиера - достатъчен стимул, за да хукне към Сашови.

- Какво чакаме? - нетърпеливо подкани тя и съобразително добави: - Искам да си легна рано, утре трябва да съм бодра. Знаеш каква работа ме чака...

Краси проследи двете мъжки фигури, които се разделиха недалеч от тях. Арабинът отключи колата си и се настани вътре.

- Внимателно слушай! - зашепна Краси. - Качваш се при онзи и като потеглим ние с колата на Гаро, му казваш да тръгва. Ще ни следваш, но не се издавай. Все едно ти направляваш. Ще завием по първата алея преди нашата улица!

- Защо не по улицата?

- Не искам завистливите ми съседи да видят каква кола спира пред нас. Ще паркираме преди пътеката и ще избързаме напред. Докато дойдете, ние ще сме горе.

- Там наблизо намерих онзи труп. Не мога! - разтрепери се Мира. - Ще заобиколим от другата страна на градината.

- Човекът бърза. Пък и всяка нощ в гората не никнат трупове като гъби след дъжд. Ако толкова те е страх, ще оставя Гаро да те посрещне.

- В никакъв случай! - Мира забърза към колата на арабина.

Краси я превари. Избута я и се приведе към мъжа на волана. Тя се дръпна по-назад и трескаво зарови из чантата си. Откри книжна носна кърпичка, химикалката липсваше, но и червилото щеше да свърши работа. Краси се изп- рави, бутна нещо в джоба си и нехайно се отдалечи по посока на Гаровата кола.

- Хубава българка! - примляска на лош английски срещу нея арабинът.

- Дръпни се - подвикна му грубо тя.

Седна до него, съзнателно бавно прибра краката си и чак като видя потеглянето на червения Опел, дръпна силно вратата.

- Тръгвайте! - нареди тя. - Вдясно... сега наляво.

Вляха се в трафика на Цариградско шосе. Тя бързо извади книжната салфетка и червилото. Подложи отдолу чантата си. Ръката на арабина стисна бедрото й. Едва не подскочи, но хладнокръвно не предприе нищо. Рана нямаше да й направи, важното бе да напише бележката и същевременно да следи червената кола. Сашо, аз съм у Краси. Повикай веднага полицията! Той ме отвлече. Спря. Пръстите на арабина напредваха нагоре. Подпъхнаха се под пликчетата. Тя го перна, той се захили мръснишки и напредна още по-разюздано. Тя дръпна ръката му и я хвърли върху волана.

- След малко ще отбиете! - сдържаше нервите си заради онова, което предстоеше да стане.

Някаква кола се вряза между тях. Не се разтревожи. Познаваше всяка педя. Сашо обичаше да минава през гората, научи и нея. Повече я безпокоеше вълнението заради близката среща със Сашо. Една погрешна стъпка и край!

Отбиха. Колата на Гаро бе спряла близо до пътечката.

- Стоп! - нареди властно Мира. По-голямото разстояние между колите намаляваше риска да застигнат Краси и Гаро в гората.

Тръгна по алеята. Арабинът се забави да заключва колата. Тя го изчака, опряна на Гаровия Опел. Нито един от двамата й мъчители не се беше скрил вътре.

Арабинът застана до нея с подозрителен израз.

- Къде вила?

- Каква вила?

- Ваш човек казал мене, че отива вила.

Той неспокойно се обърна към колата си.

- След малко ще бъдем там - успокои го Мира.

Допусна, че недоразумението се дължи на неговия английски и окуражително му се усмихна. Дъхът на арабина я опари. Той хвана ръката й, преви я надолу към слабините си. Членът му набъбваше.

- Тук! Не иска вила - задъха се той.

- Остави ме! - Мира се откопчи и забърза напред. Бялата й рокля щеше да води простака след нея.

Ала арабинът я настигна по средата на пътечката. Докато го предупреди да се държи прилично, той я сграбчи изотзад, стисна гърдите й и запелтечи нещо.

Не усети как го преметна през себе си. Счупените клони сякаш експлодираха от бомба. Последваха ругатни на непознат език. Мъжът се изправи и полетя към нея. Ала тя го посрещна с вдигнат за атака крак. Едновременно му тегли един саблен удар. Веднага й стана ясно, че той не е помирисвал курсове за източни бойни изкуства. Но ако носеше пистолет или нож?

Заслони се зад едно дърво и зачака. Откъм мъжа се чуваха само стонове. Не приличаха на хриповете на Генади Любенов. Надникна предпазливо. Похитителят й се бе свлякъл до някакво дърво и не помръдваше. Остана в също- то положение, когато тя приближи.

- Хей, ставайте! Чакат ни - подвикна тя с приглушен от предчувствие за беда глас.

Стоновете бяха замрели. Заобиколи мъжа и застана зад него. Обви бора с ръце и напипа сънната му артерия. Пулсът се долавяше слабо.

- Ами ако умре? - ужаси се тя и хукна по пътеката към познатата сграда.

След няколко метра замръзна на мястото си. Този път Краси наистина щеше да я убие. Сделката си бе сделка, а и един труп отгоре! Обърна се кръгом и се понесе назад. Загуби пътеката, заплете се в храсти. Бодли на къпина про- рязаха кожата й. Със силен замах освободи роклята си. Част от плата увисна като снежна преспа по клоните. Само по-скоро да стигнеше до Цариградско шосе! Щеше да спре кола, за да вземат арабина. Дано издържеше до болницата.

Пред очите й просветна - стъпи най-после на алеята. И мигновено се дръпна назад.

Краси и Гаро ровеха в колата на арабина. Мира се прислони до най-близкото дърво. Чудеше се какво да предприеме.

- Шибано куфарче! Никакво го няма! Да не го е оставил някъде? Мамка му арабска! - ругаеше Гаро.

- Рови навсякъде, копелдак! Тук трябва да е. Напуснал е хотела, оттук направо поема към границата. Неговите го чакат за парите. Ами ако има съдружник? Мамичката му ще разплача! Ще го скопя! Лайно миризливо! - кипеше Краси.

- Напипах го. Под седалката има скривалище. Дай ми инструмент.

- По-тихо, копеле! Наблизо има посолство с полицай. Ето ти ножка!

След малко Гаро се обади:

- Готово!

- Отвори го!

- Леле, тук са повече пари отколкото у ливанеца!

- Пазарили сме се с Коко за десет процента.

- И портфейлът му беше тъпкан с мангизи. Дали вече е налетял на Мира?

- Дай куфарчето! Приведи в ред колата! Да не си посмял да свалиш ръкавиците, копеле!

Мира се плъзна леко край ствола, когато Краси забърза към Гаровата кола. Той се надупи на вратата, чу се шум от повдигната седалка, после лек трясък и Краси се изправи. Гаро идваше към него.

- Ще го цапардосаш, когато е над нея. Ще я питам какви ще ми ги плещи после? Спасили сме я от изнасилване - смехът на Краси проехтя зловещо.

- Най-гот ще е, като я експедираш при Поляка. На него нейните номера няма да минат. Писна ми от гевезлъците й!

- Да свърши с мосю Пиер и веднага я качвам на самолета. Една екскурзия до Виена за награда от господин Кокорешков! - зловещият смях на Краси проехтя отново в тъмната, заспала гора.

Колкото и да се напрягаше, Мира не чу нищо повече. Гласовете на мъжете се отдалечиха по пътеката.

Ами ако открият арабина?

Сърцето й подскочи в гърлото. Хукна покрай алеята в сянката на гората, обхваната от най-чудовищния страх, който можеше да си представи. Прозрението дойде изведнъж. Разсече като нож нейното съзнание. Съвсем ясно виждаше някоя от кривогледите с Генади Любенов. Цапардосали са го над нея, после са го ограбили. Ето коя е била тройката, за която съобщаваше таксиметровият шофьор.

След като е качил Гаро и някоя от кривогледите в таксито, Краси се е върнал вкъщи. Калните му стъпки. А после е почистил следите си. Тя беше толкова сащисана, че въобще не си направи труда да проумее блясъка на площадката.

Изскочи на шосето и замаха като луда. Колите отбиваха и профучаваха напред. Осъзна, че нейният вид ги плаши. Загубила беше някъде чантичката си. Оправи с пръсти косата си, приглади роклята така, че да не се виждат висящите парцали. Всеки момент Краси и Гаро можеха да изникнат. Спусна се през магистралата, без да осъзнава опасността от бясно движещите се коли. Прескочи парапета и застана на отсрещното платно, което водеше към центъра. Затича надолу, като непрекъснато махаше на профучаващите край нея коли.

Най-после някой се смили над нея. Шофираше млад мъж. До него седеше възрастна жена с прошарена коса.

- В полицията! - викна Мира и рухна на задната седалка.

Шофьорът само се извърна леко към нея и даде газ. И жената се обърна, после зарови в чантата си. Подаде на Мира носна кърпичка.

- Избършете се! Цялата сте в кръв. Не е ли по-добре да се отбием първо в болница?

- Не! - изрева Мира с непознат за нея глас. - В полицията! Моля ви!

Не се сети да благодари на хората, когато стигнаха до Столичната дирекция на вътрешните работи. Затича по стълбата, блъсна се в изпречилия се пред нея полицай и закрещя диво:

- Намерете инспектор Жеков! Трябва да говоря с него за убийството в Борисовата градина!

 

***

 

Промиваха раните й - бяха повърхностни - когато Огнян Жеков влезе в стаята. Тя се хвърли към него.

- Познахте ли ме, господине?

- Да - хладно отвърна Жеков. - Пак ли се разхождахте сама в гората? - язвително подхвърли той.

- Знам кой е убил онзи човек, господине - Мира поривисто се вкопчи в него. Той отхвърли ръцете й, ала това не й направи впечатление. Бъбреше с истерично висок глас: - Сега аз убих някакъв арабин. Нападна ме.

- Хайде де!

- Те са банда, господин инспекторе! Краси, Гаро, Коко...

- Кокорешков? - прекъсна я Жеков и вратът му се проточи към нея.

- Той, той! Заблуждава, че е добър. В склада има пистолети. Три кашона! Уж банани. Такива хора идват при него! - Мира потрепери.

- Какви?

- Един руснак! Истинско чудовище!

- Иван Гордиенко?

Мира кимна и сведе глава. Срам я беше дори от спомена. Ала нейните чувства потънаха в тревогата й за арабина.

- Моля ви, обадете се на Бърза помощ! Мъжът е близо до Цариградско шосе. Дано Краси и Гаро не са го намерили. Те взеха някакво куфарче от колата му. Сигурно ще отмъкнат и портфейла му.

Мира остана глуха и сляпа за влизането на Недев и Стефанов. Разплаканите й очи не се отделяха от Жеков.

- Нов труп в гората! - подхвърли Жеков към двамата мъже и изпитателно се вгледа в Мира.

Трябваше да се възползва от нейния шок. Коко беше в ръцете им. Окаяният вид на Мира разпалваше само неприязънта му. Не можеше да си прости лековерието, което прояви към нея на първата им среща. Показа се по-глупав и от Маринов! Тази пачавра добре си изигра ролята на вестоносец. Очевидно бандата не е искала да има труп в актива си. Какво ли целеше сега? Но шофьорът не разпозна в снимката на Мира жената, която бе качил с единия от мъжете в таксито!

- Казва, че е убила някакъв арабин. Коко също е замесен - съобщи Жеков на застаналите сред стаята мъже, без да изпуска момичето от очи.

- Той ме нападна. Щеше да ме изнасили! - проплака Мира. - После видях Краси и Гаро да ровят в неговата кола. Коко ги е изпратил. А ме подлъгаха, че уж ще сключват някаква сделка у Краси. Той ме отвлече, заключи ме в неговия офис. Принуждава ме да проституирам. А сега Коко иска да шпионирам един французин, за да купи той хотелите по Черноморието.

- Ще му приседне! - изрева Недев и грабна телефона.

Мира не можеше да спре:

- Те са чудовища! Слагали са ми наркотик - тя опъна ръката си и показа тъмните точки по кожата.

Жеков попита бавно и много настойчиво:

- Тогава наистина ли бяхте сама?

- Кълна ви се! Връщах се от Сашо.

- Сашо? Такова име не споменахте.

- Той нямаше нищо общо. И сега няма. Само ме запозна с Краси. Живеят на един етаж, били са приятели. Но Сашо е различен. Заради него се съгласих да тръгна с арабина. Казаха ми да го заведа в апартамента на Краси. Написах и бележка на Сашо да се обади в полицията. Щях да я дам на портиера.

- Къде е бележката? - недоверчиво попита Жеков.

- Загубих я в гората. С чантата си.

Лекото колебание се изпари. На Жеков му идваше да я перне през устата. Колкото и да беше ниско мнението му за Маринов, в себе си му писа отличен. Веднага бе прозрял истинската порода на тази лъжкиня. Дано за Коко не ги мамеше. Недев вече уговаряше прокурора да се срещнат веднага. Като свърши, нареди възбудено на Стефанов:

- Тръгваш с нея към Борисовата. Тя ще ви заведе при арабина. Веднага ми съобщаваш резултата.

 

***

 

Полицейската кола потегли с пронизителен рев на сирена. Мира съобщи на шофьора къде да отбият и той повече не я попита нищо. Струваше й се, че се движат едва-едва, въпреки че колата непрекъснато задминаваше потока по Цариградско шосе. Преди отклонението тя закрещя:

- Внимавайте! След малко отбивате!

Фаровете плъзнаха по алеята. Колата на Гаро липсваше. Останала бе само другата - на арабина. Мира не позволи на шофьора да спре, докато не стигнаха пътечката.

Откриха арабина по стоновете. Беше се свестил и залиташе като пиян из гората. Той спря и замига срещу светлината.

- Жив е, слава Богу! - извън себе си от радост викна Мира.

Арабинът я позна и дива ярост изтъни гласа му:

- Тя мене ударила, господин полицая! Ограбила, господин полицая! Аз оплаква се в посолство. Няма портфейл.

- Не съм го докосвала - Мира вдигна ръце нагоре. - Нямам стотинка в мен. Намерете чантата ми. Имам петдесет лева в нея.

Стефанов, който тъкмо уведомяваше по радиотелефона Недев и Жеков за арабина, нареди да търсят чантата. Откриха я бързо сред изпочупените клони. Стефанов я отвори, извади петдесетолевката и от нея изпадна бележка, написана с червило.

- Това пък какво е? - възкликна Стефанов, без да прекъсва радиовръзката. Зачете: - Сашо, аз съм у Краси. Повикай веднага полиция! Той ме отвлече.

- Това е моята бележка до приятеля ми - обади се троснато Мира. Едва сега си даде сметка, че през цялото време не са й вярвали. - Кажете на онзи, кльощавия ваш колега, че има бележка.

- Чух. Всичко чух - обади се Огнян Жеков от радиотелефона. Гласът му прозвуча необичайно бодро и някак развеселено.

Поведоха арабина назад. На алеята той забрави болките и почти хукна към колата си. Двамата полицаи плътно се изравниха с него. Пуснаха го да отвори колата и след миг инстинктивно отскочиха от развилнелия се мъж. Той пак сочеше Мира. Изглеждаше ужасно.

- Тя, господин полиция, ровила моя кола. Аз оплаква се в посолство.

- Знам кой ви взе куфарчето с парите - успокои го Мира.

- Аз няма куфарче с пари. Мои пари в портфейл. Тя взела. Аз убия нея!

Насила го задържаха. Към двамата полицаи се присъедини и шофьорът, за да го вкарат в служебната кола. Стефанов слушаше напрегнато заповедта на Недев:

- Докарайте арабина тук! Преди това прехвърлете момичето в другата кола! Тя чака на Орлов мост.

 

***

 

Дежурният прокурор даде разрешение за обиск на офиса на Краси, но за Кокорешков не искаше и да чуе. Налудничавите показания на някаква проститутка не били основателна причина да смущават един порядъчен човек.

- Ако не подпишеш заповедта, ще нахлуя на своя отговорност! - заплаши го Недев.

- Аз съм ти отказал! - изми ръцете си прокурорът. - Съветвам те да не избързваш. Контрата ще остане у теб. Шефовете ти се целуваха с него, когато той подари леките коли на полицията. А преди няколко дни с очите си го видях с Динов в Боянската черква. Бях завел децата да разгледат иконите. Динов пристигна с новичко БМВ. Не знам дали се бяха наговорили, или случайно се срещнаха там, но през цялото време стояха един до друг. Маса свещи запалиха.

- Сигурен ли си, че бяха те? - Недев внимателно следеше записващото устройство, което включи, докато онзи говореше.

Мислеше и за информацията на Огнян Жеков, че синът на Динов строи огромна вила в околностите на София. А доскоро бил оперативен работник в МВР, със заплата по-ниска от Жековата, който едва изплащаше двустаен апартамент.

- С Динов сме състуденти, а Кокорешков кой не го знае. Не се затривай, Недев, смятат те за перспективен кадър!

Недев не го изслуша докрай. Затвори и веднага набра друг номер. Чу сънен глас и побърза да се представи:

- Извинете, че ви събудих, господин главен прокурор, но вашите хора трудно загряват, а случаят е спешен. Трябва ми разрешение за обиск в ресторанта на Игнат Кокорешков. Мисля, че спипахме главата на октопода.

- Това са приумици на някой си Огнян Жеков от вашата служба. Господин Кокорешков ми се оплака онази вечер на коктейла в английското посолство. Мъкнел се и в ресторанта. Душел като истински копой. Господин Кокореш- ков е деликатен човек, изглеждаше разстроен. Отвикнал е от вашите дебелащини.

- Господин прокурор, губим ценни минути!

- Предпочитам тях, вместо да загубим господин Кокорешков. Той много ясно ми намекна, че ако не се оценява неговото благородно и патриотично дело, ще зареже всичко и ще се прибере на спокойствие във вилата си на Канар- ските острови.

- Ако я има! - невъзмутимо го прекъсна Недев. - Разрешавате ли обиска, или да будя министъра? До президента ще стигна. Кокорешковата хуманност е фасада за наивници.

- Недев, отивате далеч! Аз не съм наивник.

- Кокорешков също. Пред вас той показва второто си лице. Зад него прикрива истинското - онова, с което търгува с оръжие, предполагам и с наркотици, върти спекулативни сделки. От едната му страна е подземният свят, от другата - продажните бели якички. Всички са в един кюп.

- Още малко ще го изкарате Кръстника на нашенската мафия. Наистина четете много криминални романи.

- Лека нощ, господин главен прокурор! Пожелавам да ви се присъни утрешното зарибяване на училището, в което учи вашето дете!

- Недев, няма да ви простя, ако ме подведете. Ще загубя един сериозен партньор за лов.

- Разрешавате ли обиска?

- Действайте!

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух