напред назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



14.


Ръководителят на другия полицейски екип беше цивилен - като Стефанов. Представи се за помощник на Жеков. Освободи мястото до шофьора, за да може Мира да направлява. Тя откри сградата с Красевия офис по-лесно, отколкото предполагаше. Само няколко лампи светеха по етажите. Сред тях бяха и на омразния й апартамент. Не изпитваше никакъв страх от предстоящата среща. Опиваше се от представата за Краси и Гаро в затвора. Впримчени в непреодолима сила. Като нея до тази вечер. Чувала бе какви ли не страхотии за затворническите килии. Положително щеше да се намери някой по-голям и по-кръвожаден бабаит от тях. Заслужаваха си го заради всичко, което я принудиха да преживее. И заради Ася, Вера и Деси.

Какво ще стане с тях?

Сега не беше време да разсъждава, но безпокойството за трите момичета имаше съвсем реална основа. Къде щяха да живеят? А работа? В домовете, където бяха израсли от съвсем малки, бяха възприели, че не са като другите и трябва да са благодарни и за най-малкото, което им дава възможност да съществуват. Току-виж появил се нов добър бати Краси.

Излетя първа от асансьора. Водачът на екипа, когото наричаха Байнов, я дръпна до стената. И той, и останалите мъже извадиха пистолети.

- Нека аз да позвъня - шепнешком помоли Мира. - На мен ще отворят.

Байнов кимна утвърдително и тя натисна бутона. Още при първия звън Ася отвори вратата. Полусъблечена, тя жвакаше нещо.

- Мира, идвате ли си? Ние...

Не завърши. Мъжете се втурнаха, отместиха я и нахлуха в апартамента.

- Мира, к-какво става? - Ася заекна от уплаха.

- Къде са Краси и Гаро? - викна Мира към момичетата.

- Нали с теб излязоха! - обади се Вера, най-глупавата.

- Не сте ли ги виждали след това?

- Не - заклати бързо глава Ася. - Гаро ми каза да отида при Вера и Деси в бара на чичо Владо. Само Деси намери клиент, ама бързо се върна. Изпихме по една кола и се прибрахме. Мира, какво е станало? Кои са тези? Къде е бати Краси?

- Няма нищо страшно, момичета. Седнете и не мърдайте от местата си! - Байнов говореше успокояващо, но очите му напрегнато се впиваха във Вера.

Нареди на полицаите да започват обиска и продължи да оглежда Вера. Тя кокетливо му се усмихна. Байнов измъкна от джоба си портрет на жена, направен по описанието на таксиметровия шофьор. Погледът му се разходи няколко пъти между портрета и подканящото го момиче.

- Винаги ли си така нахакана? - попита той свъсено.

- А, много съм добра! - откликна Вера и се протегна сластно.

- Господин капитан, вижте! - възбудено викна единият от оперативните работници.

Байнов мина в стаята на Гаро. Оперативният държеше широк кожен колан. Повдигна ръба му и от него изпадаха банкноти. Бяха предимно двесталевки и стотачки. След малко попаднаха на скривалище в гардероба. Под долната дъска бяха наредени няколко пачки с чуждестранна валута. Изпратеният за поемни лица оперативен работник се върна с мъж и жена, които прогониха дрямката си, като видяха опулените момичета и преобръщащите апартамента полицаи. Жената първа захока:

- Знаех си, че тук става нещо. Какви чистачки са тези? - тя посочи притихналите момичета. - По цял ден се шматкат полуголи!

Изброиха парите, двамата свидетели подписаха протокола и си отидоха. Байнов застави Вера да се облече и да ги последва. Тя започна да се хили и да се фръцка из апартамента.

- Но защо? - попита с недоумение Мира.

- Заподозряна е в нападението на Генади Любенов в Борисовата градина - високо обяви Байнов.

- Аз... аз нищо не съм направила - слиса се Вера. - Той изведнъж падна върху мен. Бати Краси и Гаро едвам ме измъкнаха. Той бил извадил нож, бати Краси го видял и затова го ударили, за да не ме заколи.

- Води я! - изкомандва Байнов.

- Аз ще остана тук! - обади се Мира.

Байнов се свърза по радиото с дежурния. Съобщиха му, че Недев и Жеков са излезли. Наредиха му да остави оперативните работници в апартамента, той и момичето да се приберат. Байнов остана непреклонен към настоявани- ята на Мира и тъй като на нея й бе неудобно да признае удоволствието, което щеше да й достави арестуването на Краси и Гаро, мълчаливо го последва.

 

***

 

За оредялата публика на бара групата, предвождана от Недев и Жеков, навярно мина за закъсняла компания, която търси къде да си допие - никой не обърна внимание на цивилните полицаи, които се устремиха към бара. Ала Данчо с един скок се намери до страничната врата. Жеков го настигна и стовари ръка върху рамото му.

- Нито крачка нататък! - изсъска той. - Имаме заповед за обиск!

Недев безцеремонно изтласка встрани заприличалия на гневен бик мъж. Вмъкна се в коридора и с поглед попита Жеков накъде. Огнян мина пред него и тръгна към кабинета. Внезапно се изопна и запристъпя тихо. В коридора ехтеше гневният баритон на Коко:

- Няма да повтарям! Мира трябва да изчезне завинаги! Тръгвайте да я търсите! Мухльовци! Една пикла да ви изиграе!

Жеков и Недев се прилепиха до вратата.

- Няма къде да избяга. Още утре я прехвърлям по канала на Поляка. Не се безпокойте, господин Кокорешков - угоднически се заумилква Краси.

- И вие с нея! Да ви няма тук!

- А мосю Пиер? Той пристига утре.

- Да не мислиш, че съм разчитал само на теб?! Имам си и друг вариант. Това не ти влиза в работата. Къде е стоката?

- На сигурно място, господин Кокорешков.

- Къде?

- В дома на Мира.

- Ако я е открила, ликвидирайте я веднага!

- Колко му е едно самоубийство?

- В този бизнес няма прошка, добре го запомнете! Докарах от Италия сеньор Пачели да посочи новия куриер на Герчев.

- И той ще отиде при предишния. Парите му са у нас.

- Не е същото. Ливанецът не е разбрал кой го напада, а този знае, че е Мира. Веднага ще я свърже с вас, със заведението. Разбрахме се Ася да бъде примамката. Оклепахте всичко. Марш! И посмейте само да скроите пак някоя глупост! Хората на Петров ще ви видят сметката за секунди!

Недев рязко натисна дръжката и пръв влезе в кабинета. Жеков мигновено се озова до него. Останалите мъже се плъзнаха край тях и заобиколиха Коко, Краси и Гаро.

- Как си позволявате?! Кои сте вие? - закрещя Коко.

За миг насочените пистолети го уплашиха, но като разпозна Жеков, изду бузи от благородния гняв на патриций към дързък роб. Седна тежко във фотьойла, смъкна куфарчето в краката си и посегна към телефона, сякаш в кабинета нямаше никой.

- Не си правете труда, господин Кокорешков. Посещението ни е законно. Ето ви разрешение за обиск, подписано от главния прокурор - Недев плъзна с една ръка заповедта, а с другата продължи да държи пистолета си към Коко.

- Има някаква грешка, господа - Коко разцъфна в миролюбива усмивка. - Онзи ден разговарях с него. Едва ли щеше да е толкова любезен, ако съм заподозрян в нещо. Той е известен с принципността си. Заповядайте! - Коко се изправи и едновременно вдигна куфарчето. Подаде го на Краси: - Вие, момчета, вървете, аз ще се оправя с господата...

Жеков дръпна куфарчето от ръката му, преди Краси да успее да направи и крачка.

- Момчетата - натърти той - ще останат тук!

- С удоволствие! - пъргаво се раздвижи Краси. - Аз съм ваш бивш колега. Ще помогна, ако трябва.

- Отвори куфарчето! - заповяда Недев.

- А, не! То е на наш клиент - възпротиви се Коко и отново наду царствено бузи.

- Повикайте вашия клиент - предложи Недев с иронична усмивка.

- Предпочитам да повикам адвоката си - Коко вдигна слушалката на телефона, но Недев я издърпа от ръката му.

- След като свършим с обиска, можете да викате, когото си искате.

- Никога не съм очаквал такава черна неблагодарност! - Коко се хвана за главата. - След всичко, което съм сторил за тази страна! Още утре ще посетя президента!

- Ако сте свободен! - пренебрежително отвърна Недев и кимна на Краси към куфарчето.

Той стоеше като истукан, но като видя, че Жеков посяга, пожертвователно се хвърли към масата. Отвори куфарчето, без да забелязва внезапно разтрепераните си ръце.

Погледите на всички мъже в кабинета се забиха в пачките долари. Недев пръв наруши гробното мълчание:

- Къде е вашият клиент, господин Кокорешков? Трябва да удостовери, че парите са негови.

- Съжалявам - достолепно отвърна Коко. - И аз в момента не знам къде е. Тези момчета - той посочи Краси и Гаро - намерили куфарчето в Борисовата градина. По щастлива случайност снощи стояли на бара до човек, който носел такова куфарче. Затова първо пристигнаха тук. Предположили, че познавам клиента и лесно ще му го върна. Тъкмо ги гълчах, че не са отишли направо в полицията. Току-така никой не изпуска цяло богатство в гората.

- Прав сте, господин Кокорешков! - охотно се съгласи Недев. - Човекът не го е изпуснал. Тези двама юнаци са го отмъкнали от неговата кола.

- Ай, ай, ай! Защо не ми казахте истината, момчета?! Бива ли така!

Краси и Гаро се спогледаха.

- Приберете това нещо, господа! - Коко посочи куфарчето с гримаса на човек, видял жаба в чинията си. - Предполагам, че лесно ще изясним недоразумението.

- Недоразумение?! - присви очи Недев. - Разполагаме със свидетелски показания на участник в групата. Твърди, че тези двамата са действали по ваше нареждане.

- И вие вярвате на някаква проститутка?!

Само Краси и Гаро не се усмихнаха. А Коко, усетил гафа си, пребледня и сведе поглед.

- В Дирекцията ще обясните защо изведнъж решихте, че свидетелят е жена, при това проститутка!

- Ами кой посред нощ ще се мотае с чужденци в гората? - окопити се Коко.

- Започвайте обиска! - разпореди се Недев.

- Моля, моля! - разпери ръце Коко.

Този път Недев и Жеков се спогледаха. Без думи се съгласиха един с друг - Коко беше сигурен, че няма да открият друга компрометираща го вещ. Той самодоволно се отпусна във фотьойла, притвори очи и ги задържа така, докато придоби обичайната си самоувереност на възвишена личност. Отвори ги бавно и някак великодушно подхвана:

- Господа, мога да се задоволя само с вашите извинения. В противен случай ще се обадя на вестниците - той погледна часовника си. - Има време да отпечатат в утрешните си броеве как се нарушават човешките права в чисто тоталитарен стил.

- А ние ще съобщим, че сте арестуван за организиране на убийство и грабеж на почти милион долара.

- Протестирам!

- Протестът... - Недев не завърши. Хвърли се върху Коко и навреме хвана ръката му близо до някакъв сигнален бутон. - Не викайте вашите апапи, защото ще стане лошо! - Недев завъртя между пръстите си пистолета.

Завидна бе способността на Коко да навлича бързо обичайната си благочестива маска.

- Изненадан съм - призна той чистосърдечно и дори се усмихна кротко.

Един след друг оперативните работници се явяваха пред Недев с леко вдигнати рамене.

- Така и предполагах - успокои ги Недев и нареди да тръгват към Дирекцията.

- Господа, имам една молба! Нека не излизаме през ресторанта, а през склада. Не бива да разваляме настроението на клиентите - на погледа на Коко би завидяла и девственица.

Той потегли пръв към вратата на склада. Ала Жеков застана на пътя му.

- Там са борците на Петров. От днес охраняват заведението - съобщи той на Недев, докато отблъскваше назад Коко.

- Защо не ме предупреди? - кипна Недев.

Жеков посрещна укорителния поглед мълчаливо. Недоумяваше как бе забравил присъствието на почти половината състав на охранителната фирма на Петров. Недев съобразително преглътна яда си. Но изразът му не предвеща- ваше опрощение. Изкомандва кратко:

- Белезниците!

Само Гаро се опита да окаже съпротива, но един ритник на Недев в корема позволи на двамата оперативни да стегнат китките му в железните скоби. По радиотелефона Недев поиска подкрепление от Дирекцията.

- Теренът да е прочистен от борците, когато излизаме! Като свършат, да съобщят по радиото! - разпореди се той. После обгърна с поглед своите подчинени. - Жеков с трима души в коридора! Охранявате ни гърба от затворниците на господин благодетеля! Останалите тръгват с мен през склада, веднага щом получим съобщението.

С потъмняло от яд лице Жеков излезе в коридора. Недев щеше да му трие сол на главата и щеше да е прав.

- По двама до вратата! - изкомандва тихо той.

Справи се с угризенията, като съсредоточи изцяло мислите си върху отпора на една предполагаема атака на ресторантския персонал. Не я изключваше. Проучил бе досиетата на келнерите, бармана и портиера. Всички до един бяха излежавали присъди за тежки престъпления - кражби с взлом, въоръжени грабежи, а Данчо имаше в актива си опит за убийство.

Внезапната стрелба на улицата го хвърли в ресторанта. Посетителите неистово пищяха и лягаха по пода. Очите му бяха в келнерите, които се спуснаха към Данчо. Той бе отворил шкафчето под бар-плота. Един от оперативните скочи върху него и го повали на земята. До него тупна кутия с пистолети.

- Ръцете горе! Всички до стената! - редеше Жеков над писъците.

В този момент чу тежкото изгърмяване на Калашников. Различи го веднага в пистолетната пукотевица. Видя и гърба на портиера. Стреляше с автомата към полицейската кола.

- Мишо, пази келнерите! - викна той към стоящия до него оперативен работник и полетя към входа.

Видя смешно подскачащия нагоре полицай и последвалото му бавно рухване на паважа. Стреля в движение. Портиерът изпусна автомата и падна по корем. Жеков се заслони до вратата. Очите му трескаво обгърнаха полесражението на улицата. Трещяха стъкла на коли, скърцаха ламарини. Улученият от портиера полицай лежеше възнак. Недалеч от него тупна цивилен мъж.

- Предайте се! - ревна Жеков и изстреля куршум във въздуха. - Хора на Петров, предайте се! Оградени сте!

За миг настъпи тишина.

- В колата! - изкомандва мъж отдясно и няколко фигури се втурнаха в оставена встрани кола.

Моторът загърмя и заглуши виковете на полицаите.

- След тях! - ревна Жеков.

Гумите на полицейската кола пронизително изсвириха. На улицата останаха два трупа. Полицай и служител от охранителната фирма на Петров. Чуха се стонове и след малко иззад някаква кола се показа още един ранен по- лицай. Притискаше гърлото си, а между пръстите му струеше кръв. Жеков затича към падналия на земята полицай, като същевременно вадеше радиотелефона си.

- Бързо линейка! Пред ресторанта на Кокорешков. Наредете следене на кола номер 72 28,софийска регистрация!

Той приклекна до давещия се в кръвта си полицай. Улучен бе в гърлото.

- Дръж се, момче! Линейката идва. Дръж се! - припари му на очите. Полицаят можеше да бъде негов син.

 

***

 

Огнян Жеков влезе в една кола с Недев. Спряха пред Дирекцията. Недев нареди на екипа да изчака Жеков в колата.

- Вземаш ключа от Мира и право в апартамента! Търсиш скритата стока - по стълбите добави по-меко: - Жеков, заведи момичето у дома му! Достатъчно се е напатило! И внимавай с него! Никакви грубости!

Затвореното усойно лице на Жеков скри от Недев вътрешната му буря. И с Мира сбърка тази вечер. Не беше ли време да си иде сам, преди да са го изритали като стар ненужен пес?

Стигнаха техния етаж. Недев забави крачка и тръгна редом с него.

- Докато ти си в апартамента, аз ще се заема с Коко, преди да са се усетили неговите приятелчета. Разчитам на теб. Ако стоката се окаже наркотик, както предполагам, с Коко е свършено!

Жеков само кимна и направи крачка към своя кабинет. Недев хвана ръката му.

- Официалните поздравления ще си ги получиш по-късно. Сега искам да ти изкажа моята благодарност. Спаси живота на няколко момчета. Онзи щеше да ги изпука като едното нищо. А и нас нямаше да пожали.

- Никога няма да си простя, че подцених борците на Петров!

- За това ще говорим по-късно! Не ти нареждам, а те моля да си любезен с момичето. Мъчно ми е за него.

- И на мен - призна Жеков.

 

***

 

Доведоха Мира и тя попита от вратата:

- Хванахте ли ги?

- Да, Мира. Благодарение на вас. Никога не съм се извинявал в този кабинет, не знам как да ви го кажа, но ми е много чоглаво, че не ви повярвах. Бях груб...

- Груб ли? - прекъсна го Мира с горчива усмивка. - Какво знаете вие за грубостта?

- Е, все съм понаучил нещо за двайсет години живот сред престъпници - усмихна се Жеков внезапно развеселен.

Мина по-леко, отколкото предполагаше, а и момичето май наистина не му се сърдеше.

- Господин инспекторе, имам една молба към вас. Много ви моля - повтори Мира по-горещо, - не обвинявайте момичетата! Те не са виновни. Никой не се е погрижил за тях, когато са напуснали Дом за девойки. Краси им е внушил, че е техният ангел-пазител. За всичко е виновен той!

- За това ще говорим по-късно. Къде са ключовете ви?

- У Краси. И паспортът ми е у него.

- Ей сега ще се върна - след малко той се появи с връзка ключове. - Проверете дали вашият ключ е тук!

- Ето го! - тя любовно стисна секретния ключ от апартамента.

- Да вървим! Още малко и ще си починете.

Макар и да се бе опитала да се приведе в ред, Мира изглеждаше ужасно в прокъсаната рокля и с нашареното с лейкопласт лице. Жеков измъкна от гардероба шлифера си и я наметна с него. Тя потрепери, едва сега усети студа и зиморничаво притисна дрехата върху мършавото си тяло.

Не позволи на Жеков да я подкрепя до колата, нито когато излязоха от нея. Цивилният вид на нейните спътници донякъде я успокояваше за една непредвидена среща със съкооператор. Зазоряваше се, нищо чудно някой да бе първа смяна. За щастие никой не се мярна. Пред вратата на апартамента Жеков поиска ключа. Побутна я към стената и строго нареди:

- Ще чакате тук, докато ви повикам. Не вярвам приятелчетата да са се раздвижили толкова бързо, но ако пострадате накрая, направо трябва да се гръмна.

Шегуваше се навярно. Мира широко се усмихна. Сърцето й радостно пърхаше. Щом чу името си, се изви гъвкаво и като риба се гмурна в апартамента.

Жеков стоеше сред хола и бавно въртеше очи.

- Мира, трябва да ми помогнете! Още съвсем мъничко и край! Ще прегледаме апартамента за вещи, които не са ваши - извинително каза той.

Ръцете на Мира галеха мебелите, стискаха покривките. Всяка вещ беше до болка позната и скъпа. Не усети как заплака.

- Ще имате време да се наплачете - Жеков я погледна окуражително. - Съсредоточете се! Краси е скрил тук много важна улика срещу Коко и себе си. От вас зависи дали ще ги тикнем в затвора. И на мен ми се гади от тях!

Едва в гардероба до входното антре откриха няколко чифта маратонки. Изумлението на Мира изрази по-ясно от думи, че ги вижда за първи път.

- Нож! - викна Жеков към помощниците си.

Подадоха му и той с хирургическо старание започна да разпаря подметката. Показа се кафяв плик. Изхлузи го внимателно и заби острието в него. Отсипа в шепата си бял прах, помириса го и през зъби процеди:

- Хероин е, тяхната мамка бандитска! Мишо, вземай колата и в лабораторията!

Подаде плика на полицая и веднага се свърза с Недев.

- Открихме четири чифта маратонки. Предполагам, че във всяка подметка е пъхнат наркотик. Пликът тежи около двеста грама. Изпратих първия за анализ - докладва той с обичайния си безцветен глас.

Новината сякаш разля балсам върху Недев.

- Сега вече и Господ Бог не може да помогне на многоуважаемия господин Кокорешков - приповдигнато пророкува той. - Господин Динов току-що беше тук. Навлякъл панталона върху пижамата, като му съобщили за престрелката. Май ние ще оперем пешкира за нея.

- Грешката е само моя.

Недев го прекъсна грубо:

- Донасяй бързо наркотика, докато наистина не са отклонили вниманието изцяло към престрелката! И помни, че аз ръководя операцията! Забранявам ти да обясняваш каквото и да било, преди да сме доказали вината на Кокорешков. Според господин Динов сме действали по методите на тоталитаризма: набедили сме почтения човек с недоказани престъпления.

- Имаме свидетел - Жеков погледна бегло към Мира. С гръб към него тя поливаше цветята на прозореца. - А това, което държа в ръцете си...

Недев не го остави да завърши:

- Изпращам кола да ви прибере. Идваш направо в моя кабинет. Ясен ли съм?

- Тъй вярно! - Жеков потвърди, че бе разбрал скритото послание на шефа: тепърва мафията щеше да показва своята мощ, за да спаси Кокорешков.

Той се нахвърли с настървение върху маратонките. Все едно че забиваше ножа в търбуха на налитащ хищник. Поначало ненавиждаше престъпниците, но сега омразата се разлютяваше от образите, които му се привиждаха. В сравнение с тях крадците, дори убийците, с които си бе имал работа, му изглеждаха като обикновени змии - сплескаш им главите и край. Докато мафията беше отровен паяк с безброй пипала - видими и невидими. Както ласкаво галеха, така още по-безпощадно умъртвяваха.

Докъде ли вече бяха стигнали?

Задържа за миг ножа във въздуха. Погледът му неспокойно се премести върху Мира. Тя бе свършила с поливането, стискаше каната в отпуснатата надолу ръка и напрегнато гледаше телефона.

- Можете да се обадите на близките си, вие сте у дома си - окуражи я той с възможно най-мекия си глас.

 


напред горе назад Обратно към: [Отровният паяк][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух