напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Първа глава


- Има ли някой във вилата? Цвета, тук ли си? - мъжкият глас викаше откъм улицата.

Цвета захвърли мотичката, прецапа през лехата и затича към портата. Гласът звучеше познато, ала тя беше прекалено развълнувана, за да гадае кой е.

Нещо се случваше! Край на еднообразието!

Не помнеше откога никой не я беше посещавал. Дните й минаваха като еднояйчни близнаци. Започна да си говори сама. Колкото по-дълбоко затъваше в мизерията и самотата, толкова по-фанатично бленуваше за чудеса. Вечната жена в нея забравяше истинската си възраст и даваше простор на въображението да рисува среща с Мъж , способен да възпламени закърнелите й чувства. Натрупаната умора от досадните житейски грижи и безбройните разочарования в интимния й живот разпалваха недокоснатия от годините копнеж за нежен, внимателен, но и силен, решителен и грижовен мъж. Такъв мъж винаги определяше с главна буква.

По-често я спохождаха мечти за измъкване от капана на мизерията и безличието. Представяше си как известна чуждестранна филмова студия откупува неин роман. Дори с най-нищожния хонорар по критериите на нормалните страни щеше да се избави от влудяващата я принуда да мисли непрекъснато за насъщния.

Повече я блазнеше надеждата за възкресение. Откупуването на нейна книга за филм щеше да вдигне шум около името й. За медиите това щеше да бъде сензацията на деня, тъй като напоследък светът се занимаваше главно с икономическата разруха на бившата социалистическа държава. Имаха нагледен пример за непреходността на Вазовото твърдение: "Не се гаси туй, що не гасне!". Духовните ценности във всички времена проблясват и привличат. А човешкият дух - в случая нейният - и сега се бе съхранил както при всяка от многобройните катастрофи в живота й. Ще се събудят стари приятелства, ще се родят нови. Край на сивото монотонно живуркане на госпожа Никоя - каквато се виждаше все по-често в очите на мнозина свои познати.

Цвета Динкова живееше и твореше напук на всички бури.

Възбудена до крайна степен, щом зърна през оградата Кубрат Дагоров, веднага допусна, че той й носи бленуваното съобщение. Кубрат беше нейният адвокат, нормално е да го потърсят, за да се свържат с нея.

Въобще не се сети за някогашния им брак. Откакто Кубрат се зае с нейните юридически проблеми, между двамата се установи търпимост, която липсваше в семейния им живот.

Отключи желязната порта и възбудено възкликна:

- Кубрате, каква приятна изненада!

Той никога не идваше при нея без основателна причина. Не наруши правилото си и след като получи по Закона за реституцията някогашната им фамилна вила в съседна Бояна. През летните месеци и двамата живееха предимно във вилите си, но разговаряха най-вече по телефона.

Здрависаха се, ала щом Кубрат понечи да й целуне ръка, тя рязко я издърпа. Сви пръсти в юмрук и смотолеви за извинение:

- Занимавах се с градината, ръцете ми са невъзможни.

Не само те, прецени Кубрат, докато галантно я величаеше:

- Цвета, ти винаги оставаш вярна на името си. Цъфтиш с най-приятните цветове на всяка възраст.

Беше разчорлена, зачервена и потна. Изглеждаше по-напълняла и загрубяла след последната им среща в началото на лятото. Косата й се бе прошарила още повече. Ужаси го видимото й остаряване - тя беше две години по-млада от него, а той се смяташе в разцвета на силите си. Запита се дали някой мъж би я пожелал... И веднага си представи Рени, която всяка вечер го посрещаше с нетърпението на хетера. През тялото му мина сладостна тръпка и той заля с комплименти бившата си съпруга. Колкото по-бързо приключи задачата си тук, толкова по-бързо ще се прибере при Рени!

Отиде до колата си, взе от седалката луксозна бонбониера, заключи и се върна при Цвета. Тя енергично отказа скъпия подарък.

- Знаеш, че не си падам по етикета. Достатъчно ми е твоето посещение.

Искаше да му втълпи, че при нея може да идва, без да се охарчва за цветя и лакомства. Кубрат умираше да минава за джентълмен, но трепереше за всяко левче. Цвета допускаше, че не я посещава, въпреки че му е на пътя, заради високата цена на "добрия тон".

Докато тя затъваше в своята самота, Кубрат изплува нагоре. С биографията си на репресиран от комунистическия режим той влезе във висшите кръгове на новото демократично общество. Името му се срещаше в светските хроники. На Цвета не й правеше впечатление, че винаги го свързват с някоя млада жена. По-важното беше, че той посещава различни събития и се среща с интересни хора, за които можеше да й разказва.

Колкото и неприятно да й беше да признае, двамата размениха ролите си. Сега аутсайдерът беше тя. Приключи с активната си журналистическа кариера, напусна вестника, където самата работа изискваше да общува с различни хора и я поставяше в центъра на събитията. Пенсионирането й съвпадна с прехода от социализъм към капитализъм. Икономиката рухна, доходите катастрофално падаха. Като при всяко бедствие хората отлюспваха от себе си усърдно наслояваните дотогава пластове на цивилизацията. На повърхността излизаха първичните инстинкти за оцеляване... или за себеналагане. Духовността минаваше на заден план. А с нея и творците.

След публикуването на последния й роман вниманието към нея постепенно угасна. Измъчваха я терзанията на изоставен и забравен на пустинен остров моряк. Корабът продължаваше да плава през бурни или тихи морета и засега Кубрат беше най-солидната й връзка с него.

- Отбивай се по-често! - настоя пламенно тя. - На пътя съм ти. Рядко слизам в града и обикновено привечер се прибирам. Няма опасност да хабиш напразно бензин от околовръстния дотук. А и вече съм по-добър слушател отколкото преди.

Кубрат не различи намека за някогашните им бурни спорове. Тогава тя го упрекваше в малодушие, безинициативност и снобизъм, а той се възмущаваше от вечното й бързане, не одобряваше трескавата деятелност, с която тя се хвърляше в рисковани начинания, не приемаше нейния безпочвен оптимизъм.

Сега той потърси елегантен начин да се измъкне от обещание за по-чести посещения. Предпочиташе да прекарва всяка свободна минута с Рени. Бившата манекенка го възбуждаше още докато поклащаше бедра по модните ревюта. А откакто заживяха заедно, Рени проявяваше изобретателност за цял публичен дом и никога досега не му позволи да се изложи като мъж.

Той неволно сравни Цвета с Рени и се зачуди как е било възможно тази повяхнала, занемарила се жена някога да го е подлудявала с изваяното си тяло, с гъвкавите си движения на кошута, с еластичната плът и копринена кожа. Как е могла да се отпусне така!, ядоса й се Кубрат. Не бе притежавал жена с по-гладка и нежна кожа от Цветината.

Пропусна я да мине пред него и докато тя заключваше портата, той изпита странно удовлетворение. Цвета бе свалила гарда. Не го смущаваше и потискаше със силата и независимостта на своя характер. За миг му се стори, че съзря върху лицето й израза на бездомно куче, очакващо ласка от случаен минувач. Вторачи се любопитно в нея.

- Предпочитам да ми говориш вместо да ме оглеждаш! - троснато промърмори тя.

Вървеше редом с него по пътечката, която прекосяваше зелената морава пред вилата. Стискаше бонбониерата до гърдите си като талисман. Едва ли Кубрат ще се изръси за скъп подарък, ако не разчита на съответстваща печалба. Интуитивно долавяше неговото напрежение. Фанатично си пожела то да е предизвикано от неудобството да й поиска по-висока комисионна. Готова беше да му отстъпи една трета от хонорара си, дори половината, стига причината за посещението му да е тази, която въображението й рисуваше.

Кубрат се заоплаква от горещините и тя го стрелна насмешливо. Нямаше вид на измъчен. Беше висок, жилав, без грам излишна тлъстина и следа от умора. Диетите и физическите упражнения, които спазваше педантично, поддържаха фигурата му стройна и духа му бодър. Както винаги, беше безупречно елегантен. Светлосивият копринен костюм подчертаваше морския загар на продълговатото му аскетично лице. Цвета избягваше да среща очите му - с годините те ставаха все по-неподвижни, не се променяха даже когато Кубрат се смееше бурно или тъжно въздишаше.

Изкачиха се на терасата пред вилата. Цвета настани госта под пъстрия чадър.

- Оставям те сам, докато се пооправя - извини се тя и в крачка предложи джин.

- Съжалявам, с колата съм - отказа Кубрат.

- Ще минеш по черния път, там катаджии не се вестват.

- В тая жега мечтая само за чаша ледена вода.

Той си придаде страдалчески вид и даже поразхлаби вратовръзката си. Заби поглед в розовия храст, който пълзеше по парапета на терасата, за да не се издаде, че оттук направо се връща в кантората, за да съобщи на своя клиент резултата от разговора с Цвета. Нито за миг не забравяше прозорливостта на бившата си съпруга. Не искаше дори да гадае какво ще се случи, ако тя по някакъв начин узнае задкулисната му игра с Пламен Бакърджиев, собственика на съседната вила. За щастие Цвета прие доверчиво отказа му и някак по детски разочаровано откликна:

- Пак ще си пия сама.

- Що е време, все е пред нас - успокояващо подхвърли Кубрат след нея. Ако я склоня да продаде вилата, ще я заведа в "Шератон". Тя си пада по луксозните заведения.

Цвета не го чу. Прекоси като фурия салона и докато гълташе стълбите към втория етаж, откопча дрехите си и горе ги изхлузи наведнъж от себе си. Мушна се в банята. Изкъпа се на най-силната струя, наметна хавлията и боса прецапа до стаята си. Още в банята бе решила какво да облече, за да не губи време. Почти не се съмняваше, че Кубрат й носи добри новини, но задържа съобщаването им, за да си придава важност.

Искаше й се да се почувства като на празник. Затова облече бледолилава рокля с презрамки - от щастливите години, когато носеше модерни дрехи и имаше къде и пред кого да ги показва. Ципът запъна в талията. Остави го полуотворен, а голотата прикри с изкусно вързан испански шал. Зарече се да започне още от утре диета. Храната вече няма да е единственото й развлечение, особено вечер, когато седи сама пред телевизора. Зърна в огледалото провисналата в безпорядък коса и прибави към плановете си посещение на фризьор. Главата й се цепеше от догадки за добри новини и възбудено им отреждаше ролята на вълшебно килимче, което да я измъкне от гадната дупка на тъпото, безлично всекидневие.

Слезе набегом в кухнята. Здравият разум се опита да я предупреди, че хладилникът е почти празен - както и портмонето й - а до пенсията остава доста време. Реши да покани Кубрат на вечеря. Трескаво запресмята какво да поднесе. Имаше тиквички, които си бе изпържила за обяд, но те не бяха подходящи за неговия изтънчен вкус. Не можеше да му предложи и супата от коприва. Бучката сирене ставаше за завършек на вечерята. Без капка колебание измъкна запасите от камерата. Половин пиле, парче кашкавал и два кремвирша. Докато вземаха аператива, щяха да се размразят върху перваза на прозореца.

Накрая подреди бутилка джин, две чаши и кана с вода от хладилника върху подноса. Когато го вдигна, забеляза ръцете си. Наруга се люто, задето работи в градината без ръкавици. Рано се беше предала. Животът течеше все така бурно, както по времето, когато тя плуваше енергично в него. Трябваше да се нагоди към пулса му, колкото и усилия да й струва. Излезе на терасата като войник, дочул призивните сигнали на бойна тръба.

 

***

 

Кубрат угаси пурата, която запали, щом остана сам. Изпуши я, изцяло погълнат от сметки за пари. Откакто реши да смае Рени с бленуваното от нея "Рено Меган", включваше всеки по-голям хонорар във фонд "Изненада за рождения ден". Поначало нямаше никакви скрупули към клиентите си - веднъж завинаги бе възприел максимата: "Всеки човек има право на защита" - и с лекота притъпи обаждащото се от време на време неудобство от поръчката на Пламен Бакърджиев.

Огледа преценяващо вилата. Солидна, двуетажна, с мазе и таван. По-голямата част от първия етаж се заемаше от хола, вдясно от него беше трапезарията, свързана с кухнята. Вита стълба водеше към втория етаж - с две спални и баня. Бакърджиев подхвърли прилична цена, която щеше да му осигури висока комисионна, ако уреди сделката. Отделно щеше да получи хонорар от Цвета, тъй като тя нямаше да знае нищо за истинския купувач и естествено щеше да натовари него с продажбата на вилата. Познаваше представителя на "Рено" за България. Надяваше се да го склони да му продаде кола със значителна търговска отстъпка срещу дребни адвокатски услуги и личните си връзки с управляващите.

Представи си голата Рени върху обувки с високи токове и преглътна - макар и с дълбока въздишка - необходимостта да изтегли от влога си недостигащите пари. Помогна му предусещането за онова, което щеше да последва в леглото, когато връчи на Рени ключовете на колата.

Прогони красивите видения, за да не се разсейва от основната си задача - да убеди Цвета да продаде вилата.

Вчерашното посещение на Бакърджиев не го изненада чак толкова. Човешките низости отдавна не му правеха впечатление, макар безочието на Бакърджиев да надхвърляше всяка граница. Решил бе да разшири имението си, като купи вилата на Цвета, с която бяха във война, запалена още от баща му. И търсеше за посредник нейния адвокат, който го бе размазал на последното дело за границите между парцелите заради нескопосните му претенции към чуждата земя. Без никакъв свян Бакърджиев обясни предпочитанията си към вилата на Цвета с нейното нещастие да няма семейство и деца, заради които други мизерстващи възрастни хора пазят своите имоти. Обмислил бе и как да я заблуди, защото много добре знаеше, че тя би подарила вилата си на първия срещнат, вместо да му я продаде, па макар и на петорна цена. Имал фиктивен купувач - неговата приятелка, за която възнамерявал да се ожени веднага щом се разведе.

Наложи се Кубрат да повиши тон, за да охлади господарската самонадеяност на Бакърджиев. Той се бе вживял в ролята на най-важния клиент и безцеремонно настояваше адвокатът да посети веднага Цвета. Не приемаше доводи за поети отпреди задължения. Нацупи се, като чу, че чак на другия ден, и то привечер, Кубрат ще се заеме с неговата поръчка. Очевидно бе наясно, че никой друг не би изпълнил деликатната мисия. Макар и неохотно се примири, когато адвокатът обеща да се върне в кантората, за да го осведоми как е протекъл разговорът с Цвета.

Клиентът си е клиент, повтаряше си Кубрат, докато наблюдаваше притиснатия от гъста мараня град. Минаваше шест часът, а все още не полъхваше никаква вечерна хладинка. Облегна се удобно в шезлонга, притвори очи и запресмята шансовете си. Беше по-сигурен в успеха отколкото вчера, когато прие поръчката. Цвета не беше предишната Цвета. Усети промяната не само от нейния окаян вид, но и от собственото си самочувствие. За първи път, откакто я познаваше, тя не провокираше комплекса му за малоценност. Изпита по-скоро съжаление към бившата си съпруга отколкото притеснение пред твърдостта, с която тя отстояваше възгледите и постъпките си. Това, което той, майка му и повечето техни познати отдавна очакваха, най-сетне беше станало. И Цвета беше човек както всички останали. Животът се оказа по-силен от нея, пречупи я независимо от упорството, с което тя се възземаше след всеки съкрушителен удар на съдбата.

Това улесняваше неговата мисия. Цвета беше по-бедна от времето, когато я заведе у дома си и майка му отчаяно възкликна: "С тези две нищо и никакви роклички ли ще става снаха на Дагорови!?" Тогава Цвета беше млада, кипеше от енергия и амбиции, казваше, че животът е пред нея... Сега обаче беше остаряла и самотна. Ще не ще, трябва да продаде вилата. С получените пари можеше да живее охолно и спокойно в софийския си апартамент. Въпросът бе да я убеди сега, когато на него парите ще дойдат тъкмо навреме. Рени беше млада, красива, интелигентна и чувствена. Ставаше и за леглото, и за показ в обществото. Той я водеше на всички светски изяви, за да демонстрира своето мъжко достойнство. Зарече се след разговора с Бакърджиев да прескочи до френския бутик, който работеше до късно. Един парфюм за Рени и бутилка шампанско щяха да превърнат нощта в еуфория.

 

***

 

Кубрат усети присъствието на Цвета, отвори очи и неволно ахна. Тя се бе преобразила в светска дама с бързината на факир. Мярна му се странната мисъл, че така би изглеждала Ана Каренина, ако Толстой я бе оставил да поживее още няколко десетилетия. Макар и натежала, фигурата й бе запазила своята грациозност. Напълняването подсилваше естествената женственост на Цвета. В държанието й прозираше онова достолепие, което изумяваше майка му. До края на живота й Цвета остана за нея недодяланото селско момиче, дъщеря на кравари.

Цвета притежаваше чар и той не беше подвластен на времето. Лицето й завладяваше със своята одухотвореност. То не беше остаряло така, както му се стори при пристигането във вилата. Кожата наистина бе загубила копринения си блясък, край очите и устата се диплеха ситни бръчки, изкусителната пухкавост на устните й се беше стопила и те се очертаваха сурови и някак си тъжни. Останалите черти обаче бяха все така ярки както и преди. Открито гордо чело, високи скули, под които бузите елегантно се стесняваха към брадичката. Красиво очертана дъга на веждите. Правилен нос. Най-непроменени бяха очите - големи, раздалечени, те вълнуваха с необикновената си бледа синева и смущаваха с дълбочината си.

Опитното око на Кубрат различи в скъпата рокля модата отпреди трийсетина години. Услужливата му памет веднага го подсети, че по това време Цвета работеше в Париж. Глух гняв замъгли съзнанието му. В душата му кипна злоба, която го изненада. Осъзна, че до края на живота си няма да прости на бившата си жена отказа да замине с нея във Франция. Законно бракът им още съществуваше, в реда на нещата беше съпругът на задграничната кореспондентка да я придружава. А стъпеше ли веднъж в Париж, връщане назад нямаше да има. Казваше "сбогом" на Цвета. С влоговете на фамилията в швейцарски банки и с помощта на някогашните приятели на неговите родители щеше да си спести всички страдания в комунистическия ад.

Навикът му на светски лъв го изправи на крака, докато Цвета се настаняваше срещу него. Събудената обида се притаи като зло куче зад щедрата му галантност. Наблюдаваше домакинята с добре премерена усмивка. Тя му сервира студена вода, постави пред себе си празна чаша и се пресегна за джина. Кубрат я изпревари. Взе бутилката от подноса и настоя:

- Позволи ми да ти кавалерствам!

- Отвикнала съм - оправда се Цвета с отекнала в душата й горчивина.

- Тоник? - Кубрат въпросително я погледна.

Цвета кимна към каната с вода. Мислеше си откога никой мъж не я бе ограждал с внимание.

Кубрат изохка. Не понасяше нарушаването на правилата. Джин с вода! Гласно обаче не изрази възмущението си. Точно сега не биваше да провокира сарказма на Цвета. Открай време тя се надсмиваше над педантизма, с който той спазваше етикета. Смяташе го проява на снобизъм. Ала отвореше ли уста, спорът пламваше. Вече не беше сигурен, че е свалила гарда. Долавяше осезаемо завладяващото й присъствие и се стегна вътрешно.

Цвета вдигна чашата си.

- Пия за новината, която ми носиш. Съобщавай я по-бързо, че току-виж си се пръснал! Откакто пристигна, се чудиш как да започнеш. Карай направо, за да стигнеш бързо до целта!

Ако не беше дяволитият блясък в очите й, Кубрат би допуснал, че подбудите му са разгадани. За да забави отговора, той обхвана с длани чашата - уж да стопли водата. Отпи глътка и чак тогава отвърна бавно:

- Сутринта разговарях със Захариев.

Беше потърсил нейния издател, за да има повод за посещението си. Както предполагаше, Цвета захапа веднага.

- Какво ти каза? - попита възбудено. - Ако си пристигнал да ми съобщиш, че трябва да чета коректури, ще те разцелувам - леко се надигна, ала в порива си забеляза помръкналото му лице. Попита дрезгаво: - Нещо не е наред ли?

Кубрат изпусна тежка въздишка, а в себе си отбеляза, че нещата тръгват добре.

- Говори, моля те! - настоя Цвета.

Тя вдигна чашата и наведнъж глътна половината джин. Спомни си раздразнението на Захариев при последната им среща. Посети го в началото на пролетта - искаше да съобрази работата по издаването на книгата с преместването си във вилата. Интересуваше се за предпечатната обработка и за корицата. Със сух тон и едносрични отговори, без никаква конкретност, Захариев я накара да се почувства нахален досадник. Тя упълномощи Кубрат да я представлява в издателството и се зарече да опише в мемоарите си всички унижения, които е преживявала, докато книгите й видят бял свят.

Най-после Кубрат отвърна:

- Захариев е много притеснен. Решил е да свали доста заглавия.

- Но как? Защо? Не може да бъде!

Кубрат само вдигна рамене. Цвета продължи като курдисана:

- Захариев прочете ръкописа веднага, щом му го предадох. Събуди ме посред нощ, за да ми съобщи, че го смята за най-доброто, което съм сътворила досега.

Последното беше факт, не самохвалство. Но Цвета се почувства чоглаво. Успокои я навикът на Кубрат да следва само собствената си логика. Той попита с демонстративна назидателност:

- И кога се случи това? - отговори си сам: - Ти му предаде ръкописа в началото на зимата, нали? А сега е краят на лятото. Поне да беше подписала договор, щеше да получиш неустойка.

- Не започвай пак! Обясних ти, че Захариев ме помоли да изчакам с договора. С това непрекъснато повишаване на долара, растат цените и на печатарските услуги. Решихме да определим условията, когато ръкописът влезе в печатницата.

- Скъпа Цвета, времето за уреждане на сделки само с едно стискане на ръка или с честна дума отдавна мина. Без договор днес човек не изнася дори боклука си.

- Не мога да живея във вечни съмнения. Имам нужда да вярвам на някого. Със Захариев работихме безпроблемно при публикуването на предишния ми роман. Затова му предложих "Пътеката". Той възнамеряваше да я издаде за пролетния панаир на книгата - прехапа устни, вече беше наистина краят на лятото.

Пак се сети за последния си разговор със Захариев и на един дъх пресуши останалия в чашата джин. Захариев прояви неуважение към нейната личност и пълно безразличие към страданията, на които тя се подложи, за да завърши по-бързо книгата - както той настояваше. Независимо че зимата вече настъпваше, тя остана във вилата, за да работи на спокойствие. На два пъти падна сняг, почти всичките й съседи слязоха в града. Хранеше се с каквото намери, добре, че кафе имаше достатъчно. Едва сега Цвета разтълкува тогавашната студенина на Захариев. Знаел е, че няма да издаде романа, но му е липсвала смелост да й съобщи лошата новина.

Посегна нервно към бутилката. Кубрат почти насила я издърпа от ръцете й. Наля в чашата й джин, после - без никаква гримаса - допълни с вода. Спря върху Цвета своя неподвижен поглед и заговори дълбокомислено:

- Икономическа криза като сегашната България не познава. Най-силно засегната е културата. Книжният пазар е жива трагедия. Хората си броят левчетата за хляб, подминават месарниците, а в книжарници въобще не влизат. Всички издателства свиват платната. Предпочитат да не печатат нови книги, за да не увеличават загубите си.

Кубрат следеше внимателно думите си и прецени, че се движи близо до истината. Захариев се вайка няколко минути от липсата на купувачи и от непрекъснатото поскъпване на печатарските услуги. Призна, че се отказва от някои заглавия, но сред тях не беше "Пътеката". Помръкналото лице на Цвета го въодушеви за мрачни прогнози:

- Хиперинфлацията тепърва започва. Доларът мина хиляда лева. Предричат през следващата деветдесет и седма котировка от три хиляди, а може би и пет хиляди лева... На никого няма да му е до книги - той умишлено направи пауза, преди да я утеши: - Все нещо ще се нареди, не се отчайвай.

Цвета беше съкрушена, промълви унило:

- Разчитах твърде много на хонорара - призна единственото, което Кубрат би приел като основателна причина за нейното отчаяние. От два месеца токът и телефонът в софийското й жилище бяха прекъснати заради неплатени сметки.

Кубрат, както и повечето хора, не биха разбрали другото, по-важното от хонорара. За нея писането беше себеутвърждаване. Чрез романите си разговаряше с читателите - споделяше своите възгледи, излагаше представите си за добро и зло.

Книгите бяха нейната диря в света както децата и внуците на другите хора. Докато творчеството й живееше, щяха да я помнят. До голяма степен обхваналото я напоследък униние се дължеше на забвението. Затова така пламенно фантазираше за поява на филмова студия. Измисли нарочно чуждестранна, защото българското кино агонизираше. Дълбоко в себе си се надсмиваше над наивната си надежда, но предпочиташе заблудата пред отчаянието. Колкото по-внушителна е сензацията, толкова по-ярко ще е нейното възкръсване.

Докато очакванията й за "Пътеката" бяха съвсем реални. Умът й не побираше лошата вест. А може би имаше някаква грешка? Тя се приведе към Кубрат. Впи очи в него и настоя:

- Повтори ми точно какво ти каза Захариев!

Кубрат блъфира с театрално недоумение:

- Цвета, аз съм на шейсет и една, надценяваш паметта ми!

Преглътна неприятното чувство от гласното споменаване на възрастта си. Изведнъж му олекна. През цялото време се чудеше как да премълчи молбата на Захариев: "Предайте на Цвета да дойде обезателно при мен. От седмица звъня и в апартамента, и във вилата - никой не се обажда." Захариев не беше жена, нито богат клиент, за да се притеснява. Ако се стигнеше до обяснения защо не е предал молбата му, спокойно щеше да се оправдае с отслабналата си от годините памет. Пък и лошите телефонни връзки също можеха да го оневинят.

Допускането, че Захариев я вика да подпишат договор за "Пътеката", не разколеба убеждението му, че действа за нейно добро. С мизерния хонорар от романа Цвета едва ли би преживяла трудните дни на настъпващата хиперинфлация.

- Чудя се как ще карам занапред? - едва чуто промълви тя.

Кубрат се пресегна и покри с длан безжизнено отпуснатата й върху масата ръка. Стисна я окуражително и бодро заяви:

- Ти имаш изход.

Цвета му отвърна с горчива усмивка. Щом Захариев, чието издателство се числеше сред водещите, свива платната, никое друго не би приело нейния ръкопис. Та самата тя нямаше пари за вестник, камо ли за книга. Издърпа рязко ръката си изпод неговата и кисело отбеляза:

- За съжаление не мога да издавам сама романите си.

Кубрат заликува вътрешно. Най-после започваше истинският разговор. Той описа широк кръг с ръка и произнесе убедено:

- Ако продадеш вилата, ще правиш каквото пожелаеш.

Цвета се стресна до такава степен от неговото предложение, че зяпна и остана с отворена уста. Кубрат знаеше по-добре от всички колко е привързана към това място. Той се възползва от нейното объркване и пое направо към целта:

- Колкото и да ни е неприятно, скъпа Цвета, трябва да погледнем истината в очите. А тя, уви, е страшна. Икономическата криза прераства в хиперинфлация, която ще съсипе доста хора. Всеки трябва да се спасява поединично. За щастие ти притежаваш апартамент в София, спокойно можеш да се лишиш от вилата.

- Ти чуваш ли се какво говориш?!

Дори на съдиите трудно се отдаваше да спрат Кубрат, когато започнеше да ги убеждава в невинността на свой клиент, па бил той жесток убиец или нагъл крадец. Той продължи, без да обръща внимание на възмущението на Цвета.

- Сега е най-подходящият момент за продаване на крайградски имоти. Новоизлюпените богаташи дават мило и драго за вили в полите на Витоша. Но те са малцинство, скоро ще задоволят суетата си, докато бедняците тепърва ще се увеличават. Зимата, като ни притиснат тлъстите сметки за парно, ток, вода и телефон, плюс високите цени на хранителните продукти, единствената мисъл ще е за оцеляването в буквалния смисъл на думата. Тогава повечето собственици ще предлагат имотите си на безценица - Кубрат пресметна, че е време за пауза, замълча около минута. Веднага след това разтегли устни в усмивка. - На всички разказвам за твоята прозорливост. Още преди трийсет и пет години ти предсказа, че пущинаците около София ще станат най-скъпите парцели. Добре, че тогава задържахме мястото.

Цвета му метна подигравателен поглед. Нима е забравил лудия скандал заради спечеленото от лотарията вилно място? Билетът беше неин, тя категорично отказа да го отстъпи срещу вноска в "Мототехника". Повечето техни приятели вече имаха автомобили, други чакаха реда си. Кубрат непрекъснато се косеше, че не е сред тях. Направо обезумя, когато тя издърпа билета от ръцете му. Тогава за първи път я нарече "жалка плебейка" и "чистокръвна селянка" и в израза му тя разпозна високомерието на свекърва си. Той остана глух за нейните предсказания, че съвсем скоро автомобили ще има бол, докато земя и за гробове няма да стига, защото тя единствена не се възпроизвежда.

Кубрат изрази демонстративно недоумението си:

- Ти винаги си предвиждала нещата преди другите, чудя се защо сега се колебаеш? Край мен повечето възрастни хора продадоха вилите си, макар да имат наследници.

Напомнянето за нейния загинал син преля чашата на търпението. Цвета се изправи рязко и бързо влезе във вилата. Отиде направо в кухнята. Върна в камерата продуктите, които бе оставила да се размразяват. Не беше мазохистка, за да изтърпи вечеря с Кубрат. Кипеше срещу неговата безчувственост. Тя беше майка и за болката й не важеше максимата: "Времето лекува!" Тръгна обратно, но в трапезарията налетя на госта. Кубрат протегна умолително ръце към нея.

- Безпокоя се за теб, Цвета. Само с пенсията си не можеш да се изхраниш.

Тя го прекъсна ледено.

- Благодарение на тази вила оцелях след смъртта на сина ми и на Боян. Тя е техният паметник.

Кубрат тактично замълча. Ако Цвета не го беше ангажирала да защитава интересите й срещу претенциите на любовницата на втория си съпруг Влади Петков, и той - както повечето нейни познати - щеше да я смята за най-безсърдечната жена в света. Загинали бяха единственият й син и баща му, а тя се хвърля с невероятна енергия да строи вила. После се включи в жилищната кооперация на вестника, в който работеше. През цялото време пишеше - журналистически материали, превеждаше книги.

И вилата, и апартаментът бяха построени преди брака на Цвета с Влади Петков. Съдът отхвърли претенциите на любовницата му за половината от имуществото, завещани й приживе от Влади. Докато подготвяха защитата, Цвета се отпусна и призна пред Кубрат, че не е полудяла и не е посегнала на живота си благодарение на непосилния труд по строежа. Товарех се като добиче. От работа и от грижи не ми оставаше време да страдам.

 

***

 

Двамата се върнаха на терасата. Кубрат се настани под пъстрия чадър. Макар и неохотно, Цвета приседна отново срещу него. Той не смяташе мисията си за приключена, подхвана с предишния доброжелателен тон:

- Безпокоя се за теб и по друга причина, скъпа Цвета. Времената са опасни да се живее във вила, особено когато човек е сам като теб. Чудя ти се на куража. Всеки ден медиите съобщават за убийства, грабежи...

Тя избухна гневно:

- Всички главни редактори трябва да бъдат съдени за тежки душевни травми върху читателите на вестниците им.

- Ти, дългогодишната журналистка, знаеш по-добре от мен, че информациите се създават от самия живот. Сега има свобода на словото и за престъпността се говори открито.

Независимо че през целия си трудов стаж бе роптала срещу цензурата, Цвета не се съгласи с Кубрат.

- Свободата да ровиш в мръсния двор само заради сензацията е чиста проба извратеност на духа. В действителност добрите неща са повече от лошите, иначе самият живот ще загине, но моите млади колеги, насърчавани от алчни за печалби главни редактори, дирят със свещ всяка проява на злото. По-лесно е да се гъделичкат тъмните страсти, отколкото да се наложи положителният пример. Всява се страх, създава се психоза за апокалипсис. Свършиха ли умните хора, че всеки ден ни занимават с мутри?

Кубрат не отвърна. Продължи предишната си мисъл.

- Възрастните хора са най-лесната плячка и престъпниците се насочват предимно към тях.

Поне веднъж да свърши целият ад, помисли Цвета. Нито една човешка болка не я подмина - сякаш Бог я бе избрал, за да изпита докъде стига издръжливостта на неговите създания. Изслуша невъзмутимо тирадата на Кубрат за нападения върху самотни възрастни хора, но щом той заговори за изнасилени старици, се ужаси до такава степен, че гласът и затрепери:

- Намери за какво да говориш! Мразя изнасилвачите колкото и убийците, защото посягат върху най-интимната същност на жената.

Ловецът в Кубрат затържествува. Най-сетне откри уязвимото място на бившата си съпруга. Подхвърли преднамерено зловещо:

- Наскоро прочетох в някакъв вестник, че трима бабаити изнасилили парализирана бабичка.

- Ако не престанеш с тази извратеност, утре хората ще прочетат за изхвърлен на улицата прекалено бъбрив адвокат.

Кубрат се разсмя пресилено.

- Освен твой адвокат аз съм ти нещо като роднина. Чуя ли за покушение върху самотна жена, трепвам за теб.

- Хайде де! - подигра го Цвета. Кубрат започна да я отегчава. За да приключи по-бързо разговора, тя посочи железните врати и зарешетените прозорци на първия етаж. - Барикадирана съм, успокой се!

- Вторият етаж е изцяло достъпен, никъде няма решетки - възрази й Кубрат.

- Достатъчно ми е, че долу се чувствам като в затвор.

Тя посегна към бутилката, ала Кубрат предупреждаващо изръмжа. Цвета промърмори:

- Все забравям, че съм жена.

Май никога не си се научавала!, клъвна я мислено Кубрат. "Мъжкото момиче", в което някога се влюби до безумие, по-късно охлади неговите чувства с качествата, които по правило принадлежат на мъжете - енергичност, предприемчивост, безстрашие и непреклонна упоритост. Всичките жени, с които беше имал връзка след Цвета, бяха плахи, нерешителни и макар да изглеждаха благовъзпитани, нито една не пропусна да го завлече с пари или вещи.

Докато приготвяше питието й, Кубрат забеляза фамилиарно:

- И пиенето стана безбожно скъпо, а твоята глътка с годините се удължава. Днес ти липсва тоник, утре - навярно джин.

- Не ми бери грижата - сопна се тя.

Не подозираше, че Кубрат повече от нея копнее да приключи разговора и да се махне. Ала това си беше работа и той си бе забранил да обръща внимание на чувствата си. Хонорарът определяше неговата издръжливост, а в случая си струваше да надене биволска кожа и да изтърпи проклетата опърничавост на Цвета. Затърси трескаво нов аргумент. Помогна му загриженият й поглед към клюмналите от жегата растения. Надигна се от шезлонга и се надвеси през перилата с поглед към зеленчуковите лехи встрани и зад къщата. Този път недоумението му беше искрено.

- Чудя се как смогваш да пишеш и да поддържаш градината?

- Всеки ден ми идва да зарежа всичко това - Цвета кимна към лехите.

- Жалко е талантлив писател като теб да пилее времето си за десетина килограма домати и лук!

Трябваше му доста време, докато убеди себе си, че талантът съществува независимо от отрицателните черти на твореца. Срещал беше гении с отвратителни характери. Цвета не беше гений, но книгите й бяха далеч по-добри, отколкото той предполагаше, съдейки по чувствата си към нея.

- Щом живея в страна, в която хората по принуда превръщат вилите си в земеделски стопанства, по-жалко ще е да прося или да умирам от глад - троснато изрече тя.

- Не исках да те обидя. Само си мисля, че всеки може да отглежда домати и пипер, но само дарените от Бога създават изкуство. Докато притежаваш това кътче, макар и райско, винаги ще си му роб. Освобождавай се от излишните грижи, за да принадлежиш само на творчеството си.

- Най-добре пиша тук.

- С парите от вилата можеш да живееш, където си поискаш. Спомняш ли си кога за последен път си била на море? Ами на планина? Бас държа, че въобще не влизаш в ресторант. Защо се лишаваш от нещата, които обичаш? На твое място отдавна да съм се освободил от безпаричието и допълнителните задължения. Наистина не те разбирам - Кубрат не блъфираше, говореше напълно искрено, въпреки че не изпускаше от вниманието си основната нишка на разговора. Направи професионална пауза и додаде вразумително: - Навремето мечтаеше за пътешествия. Вече никой няма да те спира. Сигурно ще ти е приятно да се разходиш отново по парижките улици.

- Не! - спонтанно викна Цвета. Там всичко щеше да й напомня за последната година от живота на сина й Камен. В Париж се беше състояла и последната й среща с мъжа на нейния живот - Боян Зарев...

- Когато имаш пари, имаш и голям избор... Би могла да заминеш там, където ще ти е най-приятно.

- Ти какво си се захванал с моята вила, сякаш ще вземаш комисионна от продажбата! - сопна му се Цвета.

Кубрат се изплъзна с първата лъжа, която му хрумна:

- За себе си съм напълно убеден, че трябва да продам вилата си, докато пазарът е добър. Като се оглеждам за купувач, може да изникне нещо изгодно за теб. Естествено ще ми платиш за услугата.

- Проблемът ми сега е "Пътеката" - убито каза Цвета. Цялото й същество изразяваше нетърпение да остане сама.

- Тръгвам...

Кубрат се надигна бавно от стола. И в най-песимистичните си прогнози не бе допускал всеки негов ход да се сблъсква с бетонна стена.

Цвета го изпроводи до улицата. Преди да влезе в колата, Кубрат настоя.

- Помисли върху предложението ми! Тези дни пак ще намина.

За нищо на света не искаше да изпусне примамливата сделка с Бакърджиев. Докато палеше двигателя, очите му проследиха прибиращата се във вилата Цвета. Проклета жена!, изруга той. Всички натрупани през годините нейни прегрешения изплуваха в съзнанието му. Мразеше я както в онези години, когато тя го караше да се чувства дребен, жалък, посредствен.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух