напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Четвърта глава


Допиха шампанското очи в очи. Рени вдигна бавно ръка и със замах на кралица метна чашата през рамо. Шумът от счупено се вряза в сърцето на Кубрат. Истинско разсипничество беше да се хвърлят чаши, макар той предвидливо да беше прибрал кристалните. Утешаваше се с онова, което предстоеше. Чупенето на чаши беше част от ритуала, с който младата му любовница започваше най-вълнуващите нощи. Рени притежаваше природен талант да го съблазнява по начини, които дни наред го караха да потръпва от наслада. В началото всичко вървеше бавно, красиво и някак си тържествено. Рени не допускаше никакви волности на масата, въпреки че роклята й се държеше само на една презрамка и откриваше гърдите й.

Тя се изправи с изтънчена грация. Кубрат също се вдигна на крака. Лукаво заблестелите очи на Рени пометоха лъхащата на театър атмосфера. Кубрат се хвърли към нея, притегли я. Главата му се замая от френския парфюм, който тя изля върху себе си, когато й го поднесе.

Гъвкавото тяло ловко се измъкна от ръцете му. На озадачения му поглед Рени отвърна с рязко дръпване на презрамката. Копринената рокля се надипли в нозете й. Младата жена стоеше върху високите си токчета само по оскъдни бикини и го наблюдаваше изкусително.

Кубрат усети, че се възбужда. Уплаши се да не свърши, преди Рени да е започнала истински. Не беше сигурен дали ще влезе повторно във форма. Този страх го навестяваше всеки път, когато Рени развихреше фантазията си.

- Ела! - сластно го призова тя. Протегна дългите си тънки пръсти, без да докосва ръката му.

Той я последва, избягвайки да гледа виещото се пред него красиво женско тяло. Отвлече вниманието си, като започна да гадае какво ново ще прибави Рени тази нощ към многобройните пози, с които го подлудяваше.

- Аз съм съвременната Пенелопа. По цял ден стоя тук сама и чакам моя Одисей - чувствено пропя Рени.

Сърцето на Кубрат се взриви от мъжка гордост. Рени беше по-млада от онова детенце, което Цвета роди навремето. Заслужаваше да бъде възнаградена с истинска изненада за рождения си ден. "Рено Меган!", заповяда си той и през тялото му мина волеви импулс. Ще купи на Рени колата, за която тя бленува!

Телефонът преряза наситения със страст въздух.

- Кой идиот звъни по това време?! - ядоса се Кубрат.

- Вдигни слушалката и ще разбереш - подкани го Рени.

Звъненето не спираше. Рени подхвърли мъдро:

- В една от книгите на твоята бивша съпруга пише, че проблемите съществуват, докато не бъдат решени.

- Не ми напомняй за нея. Днес ми скъса нервите с ината си. Станала е още по-твърдоглава.

- Моля те, скъпи, вдигни телефона, продъни ми тъпанчетата! - глезено проточи Рени.

Макар и неохотно, Кубрат изпълни молбата. Ала щом Пламен Бакърджиев се представи, той избухна:

- Как си позволяваш да ме безпокоиш по това време!

Познаваше го от малко момче и въобще не се церемонеше с него.

- Не затваряй! Сетих се нещо, трябва да го обсъдя с теб.

- Среднощ!

- Какво значение има? Ти си мой адвокат.

- Ти май си по-нагъл от баща си - кипна Кубрат.

Не хареса Велко Бакърджиев още първия път, когато Цвета го завлече на спечеленото от Държавната лотария вилно място. Мазен, лигав, безцеремонен. За кратко време се превърна в част от инвентара. Довтасваше веднага, щом чуеше гласовете им.

Синът приличаше поразително на баща си. Същото късокрако, набито тяло с изпъчен гръден кош и кръгло шкембенце. Лицето беше бузесто, с топчест нос и малки живи очички. Наследил беше и господарската самоувереност на своя родител. Пламен грубо подхвърли:

- Дагоров, не забравяй, че имаш дълг към татко!

Рени му изпрати въздушна целувка от коридора и деликатно притвори вратата след себе си.

Бакърджиев невъзмутимо продължи:

- Татко свидетелства на твоя развод срещу Цвета.

Последвалото кискане демонстративно показваше, че му е известно онова, което Кубрат отлично знае - Цвета не беше курва и никога не се беше предлагала на съседа си, както твърдеше Велко Бакърджиев пред съда.

Кубрат се изненада от неудобството, което го обзе. Повиши тон:

- Баща ти не можеше да прости на Цвета, че го отхвърли.

- Това не се знае-е-е - многозначително проточи синът. - Старият беше пич от класа.

- И то от най-низката. Помня как се хвалеше, че е минал всичките жени от своя отдел - кипна Кубрат.

- Адвокате, не забравяй, че той ми е баща, а аз съм твой клиент.

- Какво искаш от мен?

- В колко часа утре заран ще бъдеш в кантората? Имам план за онази вещица...

- Знаеш приемния ми час.

Побърза да затвори, за да не изпусне съвсем нервите си. Бакърджиев-син му беше неприятен и защото го причисляваше към класата на баща му - комунистите. Кубрат не можеше да им прости всичките мъчителни години, когато се снишаваше под възпитанието, способностите и желанията си. Съобразяването беше станало негова втора природа. То спадаше към главните уроци на баща му: "Наведи се, докато премине бурята! Нищо не е вечно. И след най-разрушителния ураган избуява живот. Трябва да дочакаш този момент!"

Върна се до масата. Откри лулата си, напълни я с тютюн и след няколко всмуквания възстанови характерното си равнодушие. Друг важен урок на баща му бе да не слага на сърцето си нито капчица от мъката, обидата, злобата или отчаянието на своите клиенти. Пропъди от съзнанието си Пламен Бакърджиев. И без неговата настойчивост знаеше, че трябва да убеди Цвета да продаде вилата си. Не искаше дори да помисли как ще се чувства, ако Рени го напусне. Да търси друга, да я привиква към своите вкусове и привички?! Усети умората, която - и пред себе си - избягваше да признава.

В тялото му не беше останала никаква еротична тръпка. Представи си голата млада жена в спалнята. Нищо. Кръвта му се беше смразила. Навремето беше видял фотография на Пикасо с изваяната от него скулптура на Бриджит Бардо. Впечатлението беше покъртително - дребничкият художник с видимо празни панталони до съвършената женска фигура на високи токчета.

- Само това не! - простена Кубрат.

Окуражи се с изобретателността на Рени. Досега нито веднъж тя не бе допуснала той да засече.

Допуши лулата, провери секретите на външната врата и се отправи към спалнята.

Рени спеше под завивката.

В първия момент Кубрат се ядоса, но после започна да се съблича тихо. Мушна се предпазливо в края на леглото. Равномерното дишане на младата жена му действаше успокояващо. Последната мисъл, преди да заспи, беше парадоксална - Бакърджиев всъщност му направи услуга с обаждането си.

 

***

 

Събуди го смъртен ужас. Пистата, по която се спускаха с Цвета, пропадаше в отвесна скалиста пропаст. Момичето изчезна в нея и след малко се показа на насрещната страна. Спря и започна настойчиво да го подканя. А Кубрат знаеше, че долу го чака смъртта. Беше много по-слаб скиор от Цвета, нямаше да удържи на главоломната скорост. Предчувстваше как ще се мята от скала на скала, докато се раздроби.

С облекчение осъзна, че е сънувал. Лежеше в собственото си легло. Мека лунна светлина изпълваше стаята. Рени спеше по корем, с изопнати ръце и крака. Нейната голота на предизвика никакъв трепет у него.

Сънят го владееше. Сърцето му биеше лудо от ужасния страх пред смъртоносното спускане.

Мислено се нахвърли върху Цвета. И в сънищата го преследва нейната отвратителна склонност да се впуска в рисковани начинания. Целият им брачен живот представляваше поредица от подобни гмуркания в неизвестното - като пропастта в съня.

Ала колкото и да се настройваше срещу бившата си съпруга, нещо в душата му разпиляваше неговия гняв. Това "нещо" идваше от преживяното в съня - където и двамата бяха млади и влюбени, щяха да се спуснат към някаква самотна хижа, която Цвета беше открила, там ги очакваше неземната радост на тяхната любов.

Като че ли някой извън него и против характерния му цинизъм чупеше ръждясалите ключалки към отдавна погребаните и забравени спомени за някогашната му пламенна любов към Цвета. Сякаш не той, а друг бе преживял най-невероятното чудо в неговия живот. Нито преди, нито след това се беше влюбвал така...

 

ГОРЕЩ ВЪГЛЕН В ПЕПЕЛТА

 

Случи се в Пампорово. Кубрат беше в последния курс на Юридическия факултет. Пристигна в курорта, за да прекара няколкото си свободни дни. Отседна в Сиракови, в чийто хотел родителите му го водеха, откакто се помнеше. Сутринта закуси и пое към пистата с двете красиви дъщери на бившия хотелиер.

Ски караше от малък. Научи го любимият му вуйчо. Всяка зима той го водеше в своята вила в Боровец. Това бяха най-щастливите дни в детството му. Традицията не прекъсна и след като вуйчо му се ожени. Прекърши я смъртната присъда на Народния съд - осъдиха вуйчо му заради неговото приятелство с княз Кирил и откритите му монархически убеждения. Добре че баща му се беше запалил по ските по време на следването си в Германия - пое го, и двамата или тримата с майка му обикаляха планините.

Кубрат влезе в отбора на университета още в първи курс. Издържа само един сезон. Уморителните тренировки го отвращаваха както и грубите отношения между състезателите, които - в болшинството си - идваха от планински градчета и села и бяха недодялани и безпардонни. Предпочиташе да се пързаля за собствено удоволствие, без риск и напрежение.

Лили и Катя Сиракови му направиха компания в няколкото елегантни спускания по пистата, а после тримата се излегнаха на слънце под връх "Снежанка". От мястото си Кубрат наблюдаваше разсеян и леко отегчен състезателките от "Академик". Треньорът им беше наредил сложна комбинация от вратички и всяка от тях преминаваше умопомрачително много пъти между разноцветните флагове. Най-после тренировката свърши. Няколко състезателки се спуснаха към Пампорово, други се разположиха на слънце. На тренировъчния плац остана само една скиорка. Беше висока, стройна, дългокрака. С тъмносин екип и домашно плетена шапчица. "Луда за връзване", определи я Кубрат след нейното поредно изкачване и спускане между вратичките.

Сблъска се с нея час по-късно, пред входа на хижа "Студенец". Тя беше със ските си и очевидно нямаше намерение да ги сваля, защото щом той понечи да влезе, го заговори:

- Моля ви, кажете на Катя Везнева да ми изнесе купоните за стола!

Той бе изненадан не толкова от директната молба, колкото от очите й. Такива бледосини очи виждаше за първи път. Изглеждаха почти бели на фона на загорялото й от слънцето лице и освободената от шапката кестенява коса. Изненада го и нейната миловидност. Докато я наблюдаваше как тренира, я постави в категорията на жените, за които спортът е форма на живот и си я представяше груба, недодялана и проста. В действителност беше нежна, даже крехка. Излъчваше интелигентност, гласът й беше звънлив, с приятен тембър, без следа от диалект.

- Ще познаете Катя веднага - обясни непознатата с лека усмивка и додаде: - Говори високо и се върти като пумпал.

От нея струеше някаква странна сила, която респектираше и същевременно привличаше. Кубрат се развълнува до такава степен, че не отрони дума. Влезе в хижата и наистина лесно откри Катя. Беше я забелязал още на "Снежанка" - първа дотича след тренировката до дървените пейки, излегна се и високо заразказва нощесния си сън. Щом й предаде заръката, Катя изпуфтя:

- Ах, тази Цвета! Закъде се е разбързала?!

Кубрат приседна до Лили Сиракова и тихо попита:

- Познаваш ли Цвета от "Академик"?

- Цвета Динкова ли? Разбира се. Защо питаш?

- Видя ми се доста нахакана.

- Такава е, не цепи басма на никого. Само пред треньора си кротува. Той е взел страха на всички състезателки.

На другата заран Кубрат се събуди от нетърпението да види час по-скоро момичето с бистрите като планинска вода очи. Скиорките тренираха спускане с преодоляване на бабуна. Избра си удобно място за наблюдение. Не откъсваше очи от Цвета. По едно време тя се засили и отскочи далеч от бабуната. Треньорът й извика нещо, тя кимна и се засили отново. Този път преодоля препятствието плавно. Треньорът освободи другите състезателки, извади хронометър, премери времената на Цвета по двата начина и после й нареди да упражнява отскока.

Цвета не беше запомнила Кубрат. Отвърна на поздрава му и го погледна учудено.

Не го разпозна и при следващата им среща в Боровец, където отборът на "Академик" тренираше за републиканските състезания. Вътрешно той беше благодарен за нейната разсеяност. Откакто закриха езиковите колежи и той се премести в реална гимназия, общуваше предимно с момичета от роднински и приятелски семейства. Сред съучениците и даже сред приятелите си от квартала се чувстваше като гол охлюв - непрекъснато очакваше някой да го настъпи и смаже.

Новата му класна в реалната гимназия го представи пред съучениците му като "син на буржоа", племенник на "убит враг на народа". Изкара досегашното му учение в Немския колеж като родоотстъпничество и се закани лично да следи как той овладява "най-прогресивния език" в света - руския.

Следващата година преместиха класната на организационна работа в Районния партиен комитет, но усещането за гол охлюв и страхът да бъде размазан от крака в груби обувки се бяха настанили трайно в душата на Кубрат.

Приятно му беше да се любува на своята Снежна кралица - така в себе си той наричаше Цвета. Тя се спускаше като фурия, за нея не съществуваха трудни участъци по пистата нито невъзможни начини на пързаляне. Сякаш притежаваше неизчерпаем заряд от енергия и жизненост. Веднъж изуми даже съотборниците си, като се спусна по "Стената" в Боровец с вързани ръце, за да докаже, че краката на скиора са като амортисьорите на колите - умеят ли да се нагаждат към терена, пързалянето е сигурно.

Беше лудетина. Свободата, с която изразяваше своята волна природа, го очарова най-силно, защото самият той живееше във вечни съобразявания и страхове. Цвета се държеше естествено, усмивката не слизаше от лицето й. Зъбите й бяха като на катеричка - ситни, остри, изящно подредени.

В края на скисезона тя го изненада. Както обикновено той си беше избрал удобно място за наблюдение. След тренировката Цвета се спусна към него, изви рязко, заканти и спря. Заби щеки в снега и се приведе от кръста към него. Попита строго:

- Ти докога ще ме преследваш? - очите й го стрелнаха и в тях лумнаха хиляди светли искрички.

Той преглътна. Никакъв звук не излезе от устните му. Тя го сгълча още по-настървено:

- Нямаш ли си друга работа, та се влачиш след отбора? Станах за смях.

Той сведе гузно очи. Тя леко се плъзна със ските и застана плътно до него. Топлият й дъх го опари.

- Какъв адвокат ще излезе от теб, щом себе си не можеш да защитиш?

Изведнъж му олекна. Стана му неизказано приятно от факта, че не е господин Никой за нея. Тя знаеше какво следва! Погледна я и замря от неизпитвана дотогава наслада. Очите на Цвета бяха по-бистри и красиви от представата, която неотлъчно носеше в себе си за тях. Челото й беше високо и гладко, като изваяно от мрамор. Зачервените й бузки преливаха от свежест. Забеляза и пухкавите й, красиво очертани устни, когато тя изрече:

- Аз тръгвам. Ако наистина ме преследваш сериозно, спускай се след мен!

Кубрат не помръдна и тя повиши тон:

- Не усещаш ли вятъра? След малко започва буря. Ако останеш тук, ще замръзнеш и ще се превърнеш...

- В паметник на любовта - отприщи се Кубрат.

Тя се смути, лицето й пламна. Превърна се в крехко момиченце, което той целуна още същата вечер. Кубрат беше на седмото небе от нейната ответност. Тя не се преструваше, нито правеше номера. Открито показваше своята влюбеност. Беше нежна и мила. Той я опознаваше с радостта на пътешественик, попаднал на екзотичен остров. Зад нахаканото й държание откри трогателна плахост. Понякога биваше по-сантиментална, отколкото той можеше да понесе. Друг път го изненадваше със зрелостта си. А когато разбра, че е девствена, направо се изуми. Цвета се опита да омаловажи факта с небрежно подмятане:

- От учене и тренировки не ми остава време за любов.

Всичко в нея му харесваше. Всичко, което тя правеше, го очароваше.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух