напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Пета глава


Пламен Бакърджиев излезе от телефонната кабина и се разфуча срещу Минка:

- Още ли не си тръгнала?

- Страх ме е. Няма жива душа по улицата - опъна се тя.

- Още по-добре, съвсем спокойно ще се прибереш. Оттук е най-близо до вас.

- Можеш да ме откараш поне до ъгъла, улиците са много тъмни.

Бакърджиев с голямо усилие сподави избухването си. Минка му трябваше още. Не биваше да се карат. Той смекчи тона, но гласът му прозвуча като ръмжене на лъв:

- Казах ти, че бързам. Трябва да сваря един човек.

Макар и неохотно, Минка се измъкна от колата. Той бързо се шмугна вътре и веднага запали двигателя. След десетина минути навлезе в центъра на града. Сви в улицата, на която се намираше бар "Графовете", откри пролука между скъпите коли, паркира и се отправи към заведението. Независимо от напредналия час всички маси на тротоара и във вътрешния салон бяха заети. Благодарение на твърдата ръка на собственика Ламбо Игнатов "Графовете" минаваше за най-миролюбивото заведение в София, независимо че беше средище на подземния свят. Тук можеха да се видят представители на враждуващи банди. Нерядко на бара пиеха един до друг победител и жертва. Мяркаха се търсени от правосъдието лица. Говореше се приглушено, споровете и кавгите бяха забранени. Нарушителите не можеха да стъпят повече тук. Ламбо спазваше безапелационно правилото си: "В моето заведение всички са само клиенти!" Посетителите се съобразяваха с него, тъй като беше въпрос на престиж да бъдеш сред постоянните клиенти на бара. Тук се разпространяваха най-пресни новини, можеха да се установят връзки или да се направят заварки, каквито другаде беше невъзможно.

Бакърджиев познаваше бившия борец от студентските си години. Ламбо участваше в международния турнир по борба в Москва, а в свободното си време се интересуваше от стари руски икони. Служителката от посолството, която отговаряше за българските студенти, го запозна с Пламен, а той - с Тимур. Тримата посетиха някаква старица в Подмосковието. Нито едрият като канара борец, нито мрачният Тимур, нито заядливият Пламен стреснаха бабичката. Тя им показа лика на Светата Майка в златен обков, после педантично прибра иконата в дървен сандък, заключи го с тежък железен ключ, вързан за колана й. До края на срещата не свали нито рубла от първоначалната цена. Ламбо пръв изгуби търпение. Хвърли парите и протегна ръка. Тимур се опита да го спре, но борецът промърмори на български: "Клиентът, който поръча иконата, ще ми плати десет пъти повече".

Бакърджиев напразно се озърташе в препълненото заведение. Ламбо не се виждаше никакъв. Пред бара стърчеше гъст кордон от правостоящи пиячи. Пламен успя да се мушне между двама дебеловрати младежи. Хвана се за плота и подвикна на бармана:

- Намери ми Ламбо!

Барманът изпълни някаква поръчка и чак тогава небрежно отвърна:

- Господин Игнатов определя кога да излезе.

Бакърджиев настръхна. Поне десетина пъти същият този мъж му бе сервирал чинно във вътрешното помещение, където Ламбо приемаше най-важните си гости. Надвеси се над плота и дръпна бармана за фрака.

- Върви веднага при Ламбо и му кажи, че съм тук!

Мъжът се подвоуми, мятайки му тежък, злобен поглед. Обърна се внезапно и изчезна зад вратата до бара. Върна се след секунди. Кимна утвърдително и се зае с нова поръчка. Измина повече от четвърт час, докато Ламбо се измуши от вратата. Беше наедрял двойно, след като преустанови състезателната си кариера. Приличаше на огромна каца. Дълбоки като улеи бръчки разсичаха лицето му. Той спря пред госта, протегна ръка над барплота и заби показалец в гърдите му.

- Ти за Клинтън ли се мислиш, бе?

- Ти пък не си папата! - сопна му се Бакърджиев.

- За какво си се разврякъл? - грубо попита Ламбо.

Само страхът от мутрите на Ачо Хинков удържа Пламен да напсува бившия борец. Огледа се, после се приведе над плота до лицето му.

- Трябват ми хора за по-специална поръчка.

Ламбо процеди през зъби:

- С такива работи не се занимавам.

- При теб идват всякакви, не може да не познаваш някого.

- Казах! Край!

- Ти забрави ли Москва? Ами тук?

В ледения поглед на съдържателя нямаше и следа от благодарност за няколкото икони, които Пламен собственоръчно пренесе през границата. Очевидно бе забравил и цигарите и алкохола без акциз, които му достави от Турция. Извън себе си от ярост, Бакърджиев отвори уста да закрещи, но Ламбо го превари:

- Вземи си питието и седни на някоя маса!

Пламен стисна чашата, напомняйки си срока, поставен от Ачо Хинков за връщане на заема. Като в несвяст се отпусна на празен стол. На масата се водеше разговор за новия модел на "Мерцедес", никой не му обърна внимание. Пиеше, без да усеща вкуса на уискито. Забеляза младежа чак когато онзи го заговори:

- Търсил си специалист.

Непознатият беше среден на ръст, широкоплещест, с жестоко лице. Пламен стреснато попита:

- Кой ви каза?

- Въпроси не се задават! Търсиш, или не?

- Да, да - потвърди Бакърджиев. Съобрази, че горилата е изпратена от Ламбо. Сърцето му се поотпусна.

- Сто марки - отсече младият мъж.

- Готово, мой човек! - ухили се Пламен. Не се беше надявал на такава ниска цена. Търговецът в него застана на преден план. Влезе в тона на събеседника си и отсече: - Половината авансово, другата половина - като свършиш!

- Ти майтап ли си правиш с мен? - непознатият го изгледа свирепо. - Стоте марки са за моята услуга. Намирам ти човека, свързвам те с него и тогава двамата се пазарете за работата и цената.

Бакърджиев преглътна на сухо разочарованието си. Връщане назад нямаше. Позволи си лукса да се усъмни:

- Как да съм сигурен, че човекът ти важи?

- И още как! В София Краси Драгнев е водещ в този бизнес. Гарантирана марка. Бившо ченге. Разполага със специалисти за всякаква "мокра" поръчка.

В главата на Пламен просветна догадка и той несдържано попита:

- Това да не е онзи Краси Драгнев, който имаше фирма за курвета?

- Казах, въпроси тук не се задават!

- Преди години всички вестници писаха, че събирал момичета, които заради пълнолетието си напускат домовете за изоставени деца, нямат работа, нито подслон...

- Ако Краси не ги беше прибирал, щяха да умрат от глад - прекъсна го непознатият.

Пламен не спираше:

- Журналистите писаха, че доста мангизи са му докарвали. Работели денонощно на околовръстния и по разни барове.

- Ебането, мой човек, не става с работно време. Хайде, давай сухото и да вървим!

Парите тук не правеха впечатление на никого. Бакърджиев подаде банкнотите на посредника, той ги прибра, изправи се и нареди:

- След пет минути се измъкни и ме чакай на ъгъла! Колата ми е синьо порше.

- Аз също съм с кола.

- Тогава влизаш в нея и ме следваш. Посоката е хотел "Принц", поне така предполагам. Навън ще уточним.

Близо до вратата младежът измъкна от джоба си мобифон. Апаратчето се загуби в едрата му лапа. Пламен го следваше с кръвясали от гняв очи. Проклинаше наум Тимур, Ачо, Цвета, Дагоров. Без никакво колебание би ги размазал, ако бяха пред него. Всеки от тях беше виновен, за да стигне до услугите на този орангутан.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух