напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Седма глава


Всяка заран, когато идваше на работа, Кубрат Дагоров неизменно си казваше: "Провървя ми! Вече съм това, което винаги исках да бъда".

Кантората му се намираше в началото на "Витоша", недалече от Съдебната палата, но не и в онзи мръсен кошер, наречен "Търговски дом", където в неугледни канторки се блъскаха стотици адвокати. Той не беше от тях. Неговата кантора заемаше самостоятелен апартамент в солидна сграда, над чиято врата висеше красиво изработена табелка:

 

КУБРАТ ДАГОРОВ

Адвокатски услуги и консултации

 

Паркира на мястото, пазено специално за него от продавача на лотарийни билети. Заключи колата и с достолепна походка пое към сградата. Наркотикът на успеха се самозадейства. Той е Кубрат Дагоров!

И в най-смелите си потайни мечти не бе допускал този главозамайващ обрат на съдбата. Само допреди няколко години живуркаше с надеждата да изкара необезпокояван от никого до пенсия с мижавата заплата на юристконсулт в завод "Болгар".

Превратът срещу Тодор Живков изненада него повече отколкото мнозина комунисти. Постепенно се беше примирил с участта си. Отиде на първия митинг в края на осемдесет и девета година с прихлупена шапка. Избутаха го близо до трибуната, където енергично се разпореждаше Сотир Сотиров - негов колега от адвокатския колектив, в който навремето започна работа. Сотир го забеляза и веднага изпрати някакъв мъж да го преведе през охраната. Кубрат се смути от бурната прегръдка и възбудата, с която Сотиров го представи на хората край него.

- Това е Кубрат Дагоров, потомък на славни български родове. Единият му дядо е притежавал фабрика, в която е работил моят дядо. Разказваше чудеса за доброто сърце на собственика. Пред всеки голям празник раздавал подаръци на работниците - Сотир внезапно се обърна към слисания Кубрат. - Не съм ти споменавал нищо, за да не те разстройвам. Достатъчно те мъчиха червените боклуци! - той повиши тон към обкръжението си: - Знаете ли, господа, какъв адвокат затриха от злоба и завист? Не го допускаха даже до средноголемите наказателни процеси, подхвърляха му бракоразводни и кокошкарски граждански дела. И мен щяха да смачкат, ако не бях им се опънал. Костелив орех се оказах за тях.

Нисичък мъж с нескопосно подстригана бяла коса подаде ръка на Кубрат.

- Приятно ми е, господин Дагоров! Имаме нужда точно от хора като вас.

- Върл антикомунист! Демократ по наследство, гарантирам за него! - услужливо се обади Сотир Сотиров.

- Ще ви бъда благодарен, господин Дагоров, ако още утре наминете в нашия клуб. Нуждаем се спешно от юридически съвети - настоя беловласият.

Кубрат обеща. Слава Богу, на следващия ден се пребори с нерешителността си, отиде в клуба. Докато се усети, стана дясната ръка на беловласия. Включиха го в няколко комисии, а когато задейства Кръглата маса, телевизията го покани да коментира. Един вестник разказа покъртителна история за живота му, друг го интервюира за предстоящата Конституция. Популярността го опияняваше. На улицата го спираха непознати, пишеха му от селища, където не беше стъпвал.

Изкушението да влезе в политиката беше голямо. За щастие комплексите на потискан и наплашен човек задействаха неговата нерешителност. Докато се колебаеше, списъкът на кандидатите на СДС за предстоящата изборна кампания за Велико Народно събрание беше окончателно приключен с името на Сотир Сотиров. Успокои се с една от любимите сентенции на баща си: "Сиромахът се хваща за политиката, за да спечели пари, а богатият - да властва!"

Трябваше да стане достатъчно богат, за да властва!

Обади се практичният нюх на дедите му. Откри самостоятелна адвокатска кантора. Неговата популярност и особено публичните му връзки с новата власт привлякоха богати клиенти - както от престъпния свят, така и от нароилите се бизнесмени. Появи се и "големият" удар - икономическата групировка "Космополит" го покани за юридически съветник. Заради слуховете, че групировката е създадена с капитали на бившата комунистическа партия, Кубрат отказа да подпише постоянен договор. Съгласи се да консултира всички важни проекти на "Космополит" срещу петдесет долара на час, превеждани в новооткритата му сметка в една банка в Женева, за която Кубрат знаеше още от детството си.

Днес му предстоеше обяд с президента на групировката Павел Илиев. Досещаше се за какво ще бъде разговорът, след като се нахранеха, затова поръча на сътрудника си да събере данни за големия химически завод, към чиято приватизация "Космополит" отдавна точеше зъби.

Кубрат влезе в сградата през услужливо отворената врата от възрастен мъж.

- Добро утро, господин Дагоров! Дано денят ви бъде успешен! - любезно поздрави мъжът.

- И на вас, драги ми господине!

Блазнеха го подобни прояви на уважение. Ако се беше захванал с политика, нищо чудно досега да е паднал в калта и всеки да го подминава. Журналистите и политическите противници не прощаваха и най-малкото петънце в биографията на депутатите. Един единствен донос, направен от Сотир Сотиров срещу беловласия за времето на десиденството, го измете от Парламента, така че сега никой не знаеше къде се е сврял.

А слабостта на Кубрат бяха жените. След развода с Цвета беше имал безброй връзки. Много от имената се бяха изтрили от паметта му, но добре помнеше Наташа, дъщерята на бившето партийно величие Панайот Хлебаров. Всеки по-съобразителен журналист щеше да свърже назначаването му за главен юристконсулт на "Болгар" със слуховете за него и Наташа, които плъзнаха по онова време.

С напредването на възрастта се изостри апетитът му към по-младите жени. Онова, което за един преуспяващ адвокат е позволено и дори подсилва неговата популярност, е гибелно за политика. А нито екстравагантната певица Галатея, нито нейната приемничка Рени заслужаваха да бъдат заменени с политическа кариера. Още повече, че адвокатските му хонорари надхвърляха многократно заплатите и дребните далаверки на депутатите.

И лекотата, с която изкачи стълбите до своята кантора, беше част от успеха. Посещаваше реномиран фитнес салон, почиваше в луксозни курорти, хранеше се под наблюдение на опитен диетолог.

Отвори вратата и мигновено свъси вежди. Пламен Бакърджиев се бе разположил на канапето. На масичката стърчаха празна чаша от кафе и друга - преполовена - с кока-кола.

- Приемният ми час е от дванайсет до един - изръмжа Дагоров, подминавайки госта.

Чинно изправената секретарка притеснено се оправда:

- Господинът каза, че има среща с вас.

- Тошева, направи ми кафе и до обяд не ме свързвай с никого освен със списъчните! - беше й дал имената на хора от политическия и стопански елит както и на няколко боса в подземния свят. Към тях беше прибавил и името на Рени. За тях винаги беше в кантората.

Влезе в кабинета си, все едно че Бакърджиев го няма. Не успя да затвори вратата. Неочаквано чевръсто за тумбестото си тяло, неканеният гост застана на прага.

- Дагоров, работата е спешна, затова дойдох рано-рано при теб.

- Зает съм - студено го отблъсна адвокатът.

- Трябва да ме изслушаш - очите на Бакърджиев блеснаха диво. Животът му беше поставен на карта, а проклетият адвокат се прави на важен. Той пристъпи крачка напред, дръпна вратата след себе си и скоротечно изрече: - Отнася се за онази вещица Цвета.

- Забранявам ти да я наричаш така! Била е моя съпруга.

- Хайде-хайде, и на теб ти е мила колкото на мен. Сигурно ти плаща много добре, щом си преглътнал мизериите, които ти правеше, и си й станал адвокат.

- Това не те засяга - сряза го Кубрат. Никога не беше взимал от Цвета хонорари както от другите.

- Напротив, много ме засяга. Само ти можеш да уредиш сделката до няколко дни.

- Изключено! - Кубрат се настани зад бюрото си от масивен дъб. - Цвета няма да склони току-така бързо, както на нас ни се иска.

Това "нас" беше точната дума. Снощи, докато лежеше до спящата Рени, на няколко пъти му мина през ума да посегне към влога си в женевската банка. Бакърджиев му поднасяше на тепсия готови пари, естествено бе да премине към неговия отбор.

Влезе секретарката и остави чаша димящо кафе пред шефа си.

- Тошева, изпрати госта! - нареди й Дагоров.

- Още не сме се разбрали - Бакърджиев невъзмутимо се настани на стола.

Клиентът си е клиент!, повтори си няколко пъти Кубрат и даде знак на секретарката да ги остави насаме.

- Какво искаш? - грубо попита той, щом жената затвори вратата на кабинета.

- Да отидеш при Цвета Динкова утре заран!

- Програмата си правя сам.

- Ще потърся друг адвокат.

- Защо точно утре заран?

- Тогава ще бъде готова да продаде и майчиното си мляко.

- Какво си намислил?

- Това не те засяга - Бакърджиев му върна рязко репликата.

- Не върша нищо противозаконно! - отсече адвокатът.

- Твоята работа е юридическа - да изготвиш покупко-продажбата на вилата. Без тебе Цвета нищо няма да предприеме. Само трябва да наминеш утре към осем сутринта при нея. Аз и Милка ще бъдем тук към десет.

Забил неподвижен поглед в клиента, Кубрат размишляваше за евентуалния риск. Далаверата с Бакърджиев не го безпокоеше, въпреки че се отнасяше за негова клиентка. Времето беше мътно, едва ли някой спазваше или следеше постулата адвокатът да не се възползва от доверието на своя клиент и да подпомага неговия противник. Улесняваше го и фактът, че в момента между Цвета и Бакърджиев не съществува никакъв правен конфликт.

Не намираше, че Цвета ще бъде ощетена. Бакърджиев подхвърли съвсем приемлива цена. Но изглежда до края на живота си тя щеше да се ръководи само от онова, което смята за правилно. Познатото раздразнение от нейната непреклонна самонадеяност го направи по-отстъпчив. Подхвърли благосклонно:

- Разбрахме се, сега ме остави да работя.

Бакърджиев излезе, без да затвори вратата след себе си. Секретарката заситни след него, изпроводи го и се понесе към шефа си.

- Госпожица Рени се обади преди малко.

- Защо не ме свърза? - скастри я Дагоров. - Набери я и прехвърли разговора в кабинета!

Разтърси го тревога. Ръцете му се изпотиха. Ами ако Рени му съобщи, че го напуска? Това беше мисълта, която първа го навестяваше при нейните неочаквани обаждания. Прииска му се наистина Бакърджиев да извърши чудо и утре Цвета да е готова да продаде вилата си. И гласът му бе пресъхнал - задраска като риба на пясък.

- Какво има, Рени? Както виждам, вече си станала?

- Защо не ме събуди?

- Спеше сладко като бебе. Пък и няма за какво да се притесняваш. Жената ще изчисти.

- Искам да изкупя вината си за снощи, скъпи!

Сластният глас на Рени заседна в съзнанието на Кубрат. Не беше забравил облекчението си, когато я свари заспала в леглото.

Ако сделката с Бакърджиев се осуети, ще изтегли пари от влога си в Швейцария, но за нищо на света няма да изпусне Рени! За разлика от предишните му млади любовници тя нито веднъж не бе подмятала за неговата напреднала възраст.

Рени промърка в ухото му:

- Скъпи, приемам мълчанието ти като упрек, задето снощи заспах. Виновно е шампанското. Прекалих. Искам те, любими!

- Затънал съм в работа - Кубрат съзнателно насити гласа си с хлад. Рени трябваше да вярва, че съжителства с истински мъжкар.

- Само едно изречение и свършвам. Какво ще кажеш за обяд в Руския клуб? Аз черпя.

- Съжалявам, скъпа, имам уговорен ангажимент.

- Тогава по-късно да пием кафе? Следобед имам час при козметичката и проба при шивачката. Ще съм наблизо до теб. Кажи към колко часа да те взема. Ще прескочим до "Савой клуб".

Предложението беше съблазнително, но той нито за миг не беше забравил за вероятността разговорът с президента на "Космополит" да се прехвърли от ресторанта в кабинета на Илиев. Петдесет долара си бяха петдесет долара по броя на часовете, а той не беше наивен глупак да ги губи заради едно развлечение. Приключи разговора с обещанието да я заведе довечера в "Планета", където се събираше елитът на София.

- Добре, скъпи - примири се Рени и веднага поривисто добави: - Копнея за теб!

- Нощта ще бъде наша! - многозначително я успокои Кубрат.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух