напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Осма глава


Сандо измъкна Цвета от унеса в миналото.

- Продрах си гърлото от викане, не ме ли чуваш? Уплаших се да не ти се е случило нещо - беше минал през "комшулука" и стърчеше на терасата. Не спираше да гълчи: - Защо си седнала рано-рано върху влажната трева, така най-лесно се настива!

Цвета отлепи гръб от ствола на ябълката и тежко се надигна.

- Какво ти е? Да не си болна? Има си хас снощи да си настинала, докато шляпаше във водата. Изглеждаш ужасно - разтревожи се възрастният мъж.

- Нищо ми няма, Сандо. Закъде си се изтупал така? - прояви интерес тя, за да отклони вниманието му от себе си.

Сандо носеше бял панталон, светлосиня риза и вратовръзка на точки. Слабото му птиче лице с живи очички беше гладко избръснато. Цвета вдъхна с удоволствие аромата на "Графит". Усети невидимото присъствие на мъж. Навремето Боян употребяваше подобен одеколон.

- Днес е срещата на "Пенклуба", забрави ли? - озадачи се Сандо.

Всяка втора сряда на месеца в кафенето на площад "Света Неделя" се събираха съучениците на Сандо от някогашната Първа мъжка гимназия. Всички бяха пенсионери и наричаха сбирката си "Пенсионерски клуб", чието съкращение се покриваше с името на Световната организация на писателите. За Сандо тази среща беше голямото събитие на месеца, второто по важност след посещенията на внуците.

Той отново се втренчи в Цвета:

- Не ми харесваш. Сякаш си разговаряла с призраци.

Право в десятката!, прецени Цвета, докато изкачваше стълбата към терасата. Мъжът, който бе обичала най-силно, и единственият й син се бяха превърнали в призраци - смущаваха душата й, защото чувствата й към тях не бяха умрели.

- Така ти се струва, Сандо. Просто съм уморена - уклончиво отвърна тя. Призраците си бяха нейни, не искаше да ги дели дори с верния си приятел.

Сандо я хвана за ръка и насила я помъкна към стола под чадъра. Загълча още по-ядосано:

- Сто пъти повтарям, че прекаляваш! Писане, апартамент, вила, градина! Човек с едно от тях трудно се справя, а ти влачиш всички накуп. Крайно време е да пенсионираш или писателката, или домакинята!

- Цял живот се опитвам. Щом досега не съм успяла, така ще си умра - полуписателка, полудомакиня - с тъжна усмивка призна тя.

Сандо се настани на стола срещу нея и подхвана назидателно:

- Нямаш жал към себе си - бледа си като платно, очите ти са хлътнали. Твоята немарливост към здравето си е чисто престъпление. Обличай се, ще те заведа на нашата среща! Няколко "пенклубовци" са лекари.

- Душата ме боли, Сандо. Спомних си Боян и Камен - отприщи се Цвета и сама се изненада от порива си. Открай време не обичаше да споделя съкровените неща дори с най-близките си.

И Сандо беше изненадан, взря се изпитателно в нея.

- Зарекла се беше никога да не се връщаш към онова време! Забрани на мен и Петя да споменаваме Боян и Камен. Мислех, че отдавна си ги погребала.

- Сутринта реших да започна нов роман. Любовен. Чувствата сами възкръснаха, все едно преживявам всичко сега.

- Остава да ми кажеш, че Боян ще ти бъде прототип на главния герой? - подигра я старият учител.

- По-силна и чиста любов от неговата не познавам.

- Ти наистина си за лекар. В нашия клуб има и психиатър.

- Съвсем нормална съм. Все още мога да определя коя е била Голямата любов в моя живот.

- Тогава би трябвало да споменеш Влади Петков!

- Откъде-накъде Влади?

- Само с любов мога да си обясня твоето търпение към него. Беше превърнал живота ти в ад - обиждаше те, живееше на твой гръб. С Петя го бяхме кръстили кърлеж.

- Вие още от началото се настроихте срещу Влади - укори го тя. - Снощи пак се нахвърли върху него. Навярно сте очаквали да се омъжа за принц?

- А защо не? Ти заслужаваше истински мъж. Влади беше един готованец с претенции.

- Той живееше с представите за себе си от предишните години.

- Не го оправдавай! Удобно му беше да го смятат за някогашния Влади, а да се държи като простак. Съжалявам, че не го ступах по-сериозно...

Смехът на Цвета бликна спонтанно при спомена за изскочилия от "комшулука" Сандо - размахваше ръце срещу нищо неподозиращия Влади и крещеше, че ще го убие, ако не спре ругатните срещу Цвета. Влади беше изпаднал в онзи стадий на опиянение, когато смяташе всяка своя дума за заслепяваща, двайсет и четирикаратова истина. Изстреля, вдъхновен от неочаквано появилата се публика: "Тази некадърница, която учих на а-бе в журналистиката, се мисли за писателка! Ха-ха-ха!" Сандо заби костеливия си юмрук в лицето му, крещейки: "Завистник! Тя стане нещо, докато ти се превърна в нищо!" Влади зяпна глупаво от изненада, че някой си позволява да се съмнява в неговите оценки и даже да го съди. Сандо замахна отново. Налиташе като комар. Цвета и дотичалата Петя получиха по едно-две крошета, докато го усмирят.

Сандо разгада причината за смеха й, изпъчи се самодоволно.

- Съжалявам, че по-рано не затворих устата на този синковец.

Сърце не й даде да му напомни, че Влади млъкваше само когато не беше пиян, а това се случваше все по-рядко и краткотрайно. Смехът изчезна от лицето й като издухан пух от топола. Гордостта й болезнено за загърчи под упреците на стария учител.

- И досега се чудя защо му позволяваше да те унижава.

- Можех ли да го спра? - кисело попита Цвета.

Този въпрос винаги й звучеше като "Защо не закри слънцето?" Влади не признаваше нито мнението, нито достойнството на другия. Започнеше ли, саморазпалваше се, докато преминеше в монолог, на който и Фидел Кастро би завидял.

- Защо не се разведе? - упрекна я старецът.

- Не знам.

Пламна от неудобство заради тогавашното си малодушие. И циганката, която чистеше веднъж седмично апартамента, престана да идва заради псувните на Влади, а тя търпеше, сякаш беше на самотен остров с един единствен човек. Беше се ошашавила - както шопите определят невъзможното за обяснение държание. Покрай Влади и тя загуби чувство за реалност. Откликваше на неговите предизвикателства дори когато разбираше абсурдността на спора. Неусетно навлизаше в неговия свят на изопачени критерии за нещата. Езикът й загрубя до такава степен, че започна да се плаши от общуване с други хора.

Сандо размаха костеливия си показалец към нея.

- Тогава аз ще ти отговоря. Обичаше го! Само влюбената жена е в състояние да изтърпи всякакви унижения и страдания.

Цвета поклати отрицателно глава.

- Съжалявах го. Той беше загубил всички опори. Двете му дъщери го бяха отписали напълно. В редакцията побързаха да го пенсионират. Той се бе превърнал в бледо копие на някогашния журналистически ас, а и правеше страшни гафове, като се напиеше. Престанаха да го допускат дори в "неговите" кръчми заради скандалджийското му поведение към другите клиенти. Започна да пие вкъщи. Аз бях единственият му отдушник и той изливаше цялата си злъч върху мен. Мразех го, защото не можех да го изоставя. Презирах го, задето допусна да падне толкова ниско. Неговото беше болест и аз бях длъжна да се грижа за Влади до края на живота му.

- Алкохолът не прощава - заключи авторитетно Сандо.

- Намерихме за какво да говорим! - намръщи се Цвета.

- Ти подхвана темата с твоя любовен роман.

- Нямах предвид Влади.

Сандо пак размаха показалец към нея.

- Нито един от твоите мъже не става за прототип на герой в любовен роман. По-добре напиши за мен и Петя. Четирийсет и три години живяхме като гълъбчета. Ще ти разкажа направо готови глави...

- Не мога да пиша, преди да съм почувствала любовта. Затова си спомних Боян.

- Този подлец! - гръмотевично избухна старецът.

- Откъде-накъде измисли тази глупост? Ти въобще не го познаваш.

- Достатъчно ми е това, което научих от Катя!

- Никога не си ми споменавал, че си разговарял с нея!

- Не исках да човъркам в раната ти.

- Сега можеш да говориш. Претръпнах. Пък и наистина искам да си припомня повече неща. Необходими са ми чувствата на влюбените.

- Петя потърси Катя, като се върна от вас. Беше объркана и разтревожена. Ти не я беше пуснала да види бебето.

- Бях занемарила и къщата, и себе си - смути се Цвета.

Петя пристигна седмица, след като Боян изчезна. От неговото писмо, което Катя й донесе, разбра, че е заминал за Лондон.

- Катя ни разказа всичко - натърти Сандо. - Боян хукнал при жена си още при първия сблъсък с битието на обикновен гражданин. Захленчил за работата си в Лондон. Признал, че се бил увлякъл по красивата и умна журналистка, но и през ум не му минавало да зареже семейството си. Пред очите на Наташа написал писмо до теб. Изглежда Наташа е знаела коя е най-добрата ти приятелка, защото веднага потърсила Катя. Помолила я да ти предаде писмото - по най-деликатния начин, за да не ти секне кърмата.

- Глупости на търкалета за лековерници като Катя! Тя се пукаше по шевовете от гордост, че е гостувала в дома на Наташа Хлебарова. Катя се продаде, а не Боян. Започна да ме шпионира. Наташа добре й плати - уреди да я назначат в рехабилитационния център на Правителствена болница.

Сандо отново размаха костеливия си показалец.

- А писмото на Боян? Катя ни разказа как си се свлякла на пода, след като си го прочела. Тя не се сдържала и също го прочела. И досега помня какво беше написал синковецът - старецът се затресе от възмущение. - Той за нищо на света нямало да напусне жена си и дъщеря си, защото ги боготворял. А теб кучета те яли! Заряза те с едномесечно бебе. Забранил да го търсиш по телефона и да му пишеш писма в Лондон.

- Истината е съвсем друга - рязко го прекъсна Цвета. - Принуден е бил да напише писмото.

Сандо я стрелна с един от своите даскалски погледи. Ала Цвета не разбра неговото предупреждение да не лъже него, знаещия, и продължи разпалено:

- Боян наистина имаше проблем с паспорта си. Убеден беше, че причината е в Наташа и реши да отиде при нея, за да се разберат веднъж завинаги. Очевидно тя го е очаквала. Била вбесена, че за двата дни, през които той бил в София, прескочил само до детската градина да види дъщеря си, а на нея даже по телефона не позвънил. Нямала никакви угризения за посегателството върху нашите писма, тъй като смятала в реда на нещата да брани семейството си от някаква нахална журналистка. Боян открито й заявил, че неговото семейство съм аз и синът ни Камен.

Наташа загубила контрол върху себе си. Закрещяла: "Няма да видиш никога Англия! От днес си господин Никой. Свършиха благинките на привилегиите!" Изсмяла се на неговата заплаха да уведоми господин Харисън за истинската причина за своето неявяване на работа, а той да я предаде на сина си - журналист в "Таймс". Службата за международни разговори била под контрол. Ако упорства, щял да се озове в някоя психиатрична болница и никой нямало да повярва на бръщолевенията му. По-лесният вариант - Наташа се хилела нагло - бил да съобщят още днес, че се е разболял от хепатит - болест, изискваща карантина и продължително лечение. Господин Харисън щял пръв да предложи разтрогване на договора.

По-късно Боян ми призна, че едва не я ударил. Но не я пожалил откъм думи. Казал й, че за него нищо не е така важно както аз и бебето. Тези два дни били най-хубавите в досегашния му живот. Без да предполага, тя щяла да му направи най-добрата услуга, оставяйки го завинаги при неговото истинско семейство. Предупредил я, че отива направо при адвокат и оттам - при мен и Камен. Завинаги!

В това време в кабинета й влязъл полковник Джибрилов от Държавна сигурност. Боян предполагаше, че е бил повикан от секретарката на Наташа веднага след неговото пристигане в министерството. Без да го поздрави, Джибрилов направо поставил в магнитофон касетката, която извадил от чантата си. Било запис на мои разговори с Боян, Катя, Вержи. При всяка по-критична моя реплика за строя или за отделна личност Джибрилов отсичал: "Това е достатъчно да я тикна в лагер заедно с копелето й. Там, ако не я разпорят от ебане, ще я смажат с тояги."

Боян изтръпнал. Той по-добре от мен познаваше обстановката в тези лагери. Знаеше и моя ужасен страх от тях. Станало му съвсем ясно, че Джибрилов не го заплашва с празни думи. Съгласил се с всички условия на Наташа само и само да не ме закачат. Написал писмото до мен. Бил сигурен, че няма да повярвам, че е предал нашата любов. Заминал за Лондон и сменил адреса и телефона си - такова условие поставила Наташа.

Сандо гневно удари с юмрук по масата.

- Откъде знаеш всичко това? Не си разговаряла, нито си кореспондирала с него!

- Боян ми разказа, когато се прибра в България.

Старецът заклати осъдително глава.

- Цвето, паметта още не ми изневерява. Тогава с Петя кипвахме от яд, като го зърнехме на официални приеми - лепнат до Наташа. Сякаш се опитваше да изкупи вината си пред нея.

- Така е трябвало да се държи, само че аз не знаех все още истината. Непрекъснато се ослушвах за превъртането на ключа или за телефона. Накрая не издържах. Позвъних аз. Груб женски глас ме отряза безапелационно: да не съм посмяла втори път да безпокоя съпруга й! Принудих се да помоля Катя да ме свърже с Боян, въпреки че с нея напълно се бяхме отчуждили. На другия ден тя цъфна в редакцията. Срина ме със земята. Боян я изслушал с ледено мълчание, после я накарал да повтори моята молба пред Наташа. Катя се почувствала ужасно, защото дължала на Наташа назначаването си в Правителствена болница. Изкара си го на мен. Да престана да тормозя чуждото семейство!

- Дотук всичко е така, както Катя ни разказа. Тя се обаждаше често по телефона на Петя.

- Клюкарската й природа е търсела слушатели - сухо вметна Цвета.

- Освен уши аз имам и мозък - засегна се Сандо. - Щом е бил толкова загрижен за теб, защо не намери начин да се свърже с теб?

- Намери.

 

ПАРЕЩ ВЪГЛЕН В ПЕПЕЛТА

 

Онази вечер се задържа до късно в редакцията. Навън я посрещна проливен дъжд. Докато разтваряше чадъра, забеляза близо до входа силует на жена. Непознатата я последва към тролейбусната спирка. След няколко крачки заговори тихо изпод чадъра си:

- Аз съм Елена Зарева, майката на Боян. Той смята, че мен едва ли следят, но за всеки случай много внимавах. Не забелязах нищо подозрително. Боян заръча да ви заведа у дома, за да говорите на спокойствие - жената забеляза Цветиното недоумение и побърза да обясни: - Синът ми писа, още докато работеше в Лондон, да продам къщата в Благоевград. И на мен ми се искаше да съм по-близо до него и внучката. Тогава още не знаех, че имам внук. След смъртта на съпруга ми все сама живеех. Сватята, майката на Наташа, ми помогна да купя едно апартаментче в "Младост". Когато Боян се върна, разказа ми всичко за теб и Камен.

Взеха такси. Бояновата майка предвидливо помоли шофьора да спре пред съседен блок. Скрити зад чадърите, двете жени се вмъкнаха през главния вход, излязоха през задния и вече на разстояние една от друга стигнаха до блока на Елена.

Боян завари двете жени, облени в сълзи. Говореха за Камен, когото майка му бе открила в детската градина, проследявайки Цвета. В момента момчето беше в Самоков. Цвета го изпрати при майка си, защото не беше сигурна в себе си. Нервите й бяха опънати, непрекъснато плачеше - затова и вечно носеше тъмни очила. На два пъти мина на червен светофар оживеното кръстовище пред Университета.

Боян се хвърли към Цвета. Прегръщаше я така силно, че тя неволно изохка. Независимо че майка му бе пуснала всички пердета, той настоя да не палят лампа в стаята.

Говори повече от час. Разказа за всички издевателства на Наташа. Много злоба се беше събрала в душата му, но той не й позволяваше да ръководи постъпките му. В Лондон бе разполагал с достатъчно време, да обмисли стратегически всички ходове на войната с жена си. Предполагал, че в София - поне на първо време - ще му пуснат "опашка" и заради това се въздържал да търси Цвета. Нарочно разигравал театъра за отрезвелия напълно съпруг, за да не предизвика Наташа да действа.

Гласът му се задави в сълзи:

- Очаквах да ме потърсиш у дома, защото знаех, че ми вярваш, скъпа моя, ненагледна обич моя - той притисна Цвета, сякаш да се слее с нея. - След обаждането ти по телефона Наташа застана нащрек. Когато Катя пристигна с твоето поръчение, нарочно я накарах да го повтори пред Наташа. Оттогава тя се отнася с мен като със съучастник в обща конспирация.

- Срещу мен - тъжно определи Цвета.

- Да, обич моя. Следващият ход е твой!

 

***

 

Цвета успя да си издейства покана за коктейл, на който щяха да присъстват Боян и Наташа. Откри ги и тръгна право към тях. Не откъсваше напрегнатия си поглед от Боян. Той се сконфузи, дръпна се от жена си, завъртя се кръгом и изчезна в тълпата.

Ден по-късно Елена Зарева предаде на Цвета каквото й бе разказал Боян за скандала, който Наташа му вдигнала у дома. Той не й останал длъжен. Креснал: "Махни я оттук, тя е способна и на по-драстични демонстрации!" Наташа избухнала срещу баща си и другите членове на Политбюро, задето гласували лагерите да бъдат закрити. Изведнъж я осенила идеята да изпрати Цвета кореспондентка в някой по-отдалечен град на страната. Заканила се още утре да говори с нейния главен редактор, с когото "се имали" и който винаги "я слушал".

Боян забелязал скептично: "Тя е толкова дива и своенравна, не бих се учудил, ако предпочете да остане без работа, но да не се подчини. Пък и от най-далечния град до София е само един час със самолет."

Извън себе си от гняв и безсилие, Наташа изрекла онова, което Боян трепетно очаквал: "Да я изпратим тогава кореспондент в чужбина!" Запазил хладнокръвие. Подметнал все така скептично: "Зависи в коя чужбина?!" Всичко пропадало, ако Наташа споменела социалистическа страна. Ала тя проявила находчивост: "Ще й предложим съблазнителна столица - Рим, Париж, Брюксел, Москва..."

Боян се ударил по главата: "Сетих се, че тя разказваше за някакъв свой обожател от Париж. Запознали се на студенски състезания в Полша и оттогава непрекъснато й пишел. Доколкото зная, той не е женен. Ако стане нещо между него и Цвета, ние сме спасени. Повече няма да ни досажда."

Без да се усети, Наташа налапала въдицата и веднага много активно започнала да действа за откриване на кореспондентско бюро на вестник "Свобода" в Париж.

 

***

 

Цвета изохка. Чу стона си и стреснато се върна в реалността. Беше на терасата пред собствената си вила.

- Ти май не ме слушаш! - упрекна я Сандо.

- Извинявай, замислила се бях.

- Забелязах - той загрижено попита: - Какво ти е? Защо плачеш?

- Сетих се за Париж. Ако не бях заминала, и Боян, и Камен да са живи. Голяма работа, че Наташа ни пречеше. Знаехме, че се обичаме и някой ден ще се съберем. Властта не е вечна. Хлебаров падна, повлече и дъщеря си. И онзи мръсник - Джибрилов - се самоуби от страх или от срам, не знам.

Сандо й подаде кърпичка.

- Чак сега оправдавам твоето мълчание през годините. Ако всеки път, заговориш ли за Камен и Боян, се разстройваш така, досега да си свършила.

- Както виждаш, не съм. А не минаваше ден и особено нощ, без да се сетя за двамата - изведнъж Цвета рязко стана от шезлонга. - Ще дойда с теб до града - енергично обясни тя.

- Най-сетне тази заран да чуя нещо разумно от теб - похвали я шеговито Сандо.

- Реших да разкажа за Боян на една журналистка от "Демокрация". Току-що проумях греха на своето мълчание към него. Опасявах се да не ме заподозрат, че се изкарвам жертва на тоталитаризма, както направиха доста "фурнаджийски лопати". Предполагах, че малцината, които знаеха истината за нашата история или са я забравили, или предпочитат да не си спомнят за нея, щом и опозиционната журналистика възприе на юнашко доверие скръбното вдовишко изражение на Наташа, докато вървеше предизборната й кампания за Великото народно събрание. Повярваха, че съпругът й е станал жертва на КГБ заради нейното и на баща й противопоставяне на съветската политика. Никой не я попита какво е дирил мъжът й в най-забутания край на Канада. Кое е било малкото момченце, изгоряло с него в колата? Защо беше затворена завинаги устата на Бояновата майка един месец след неговата смърт?

- Ами отговори на тези въпроси и криминалният роман е готов - подигра я старецът.

Цвета разсъждаваше на глас:

- Щом ти и Петя сте повярвали на Катя, положително тя се е раздрънкала пред всичките ни общи познати. А те - на други. Не мога да си простя, че толкова години мълчах. Проклетият ми характер отново ми изигра коварен номер. Мразя да споделям! Дори когато бях младо момиче, не разказвах на приятелките си интимните си истории. Още по-неприятно ми е да се оплаквам. Но вече - край! Всички ще научат, че Боян не е бил подлец.

Сандо изведнъж наостри уши. Чуваше се приближаващ се шум на автомобил. Скочи със светнало лице.

- Сигурно синът води внуците!

Отиде до края на терасата и надникна към пътя.

Колата се появи на кръстовището, но вместо към неговата вила зави покрай Цветината ограда и спря пред Бакърджиеви. Сандо тръгна назад като грохнал старец. Цвета жалостиво предложи:

- Отбий се при момчетата след срещата с "пенклубовците". По това време снаха ти е на работа.

- Така съм наумил. Отивам да набера ягоди - разбърза се старецът. - Приготви се. И свирна ли, да си на пътя!

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух