напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Девета глава


Питър се събуди рано. Поръча закуска в стаята, но не я докосна. Изпи само кафето. От един месец беше така объркан и раздразнителен, че Рейчъл, която от две години търпеливо чакаше Менделсоновия валс, събра багажа си и се върна при родителите си в ЮАР.

Целият му живот се преобърна, след като семейният им адвокат му предаде обемистия плик. Оттогава хем беше той, хем друг. Идваха моменти на пълна разруха на собствената му самоличност. Корените на неговото аз изведнъж се изскубнаха и той се виждаше съвсем не такъв, какъвто трийсет и три години сляпо вярваше, че е.

По-лесно прие, че преди да дойде в ЮАР, баща му е живял в Канада, представяйки се за потомък на македонци, емигрирали във Франция и оттам - в Канада. Питър беше слушал много за безчинствата на комунистическите режими и бързо оправда лъжата, с която беше израсъл. Не обвини баща си и за своите подменени документи, според които той беше роден в Квебек, а не в София.

Но майка му?

Жената с най-красивите ръце, с най-деликатната фигура, с най-топлите очи и най-нежната усмивка не е негова рождена майка!

Знаеше наизуст писмото, което Ан му бе написала преди смъртта си.

 

Питър, прости ми!

Не съм те родила, но те отгледах и обичах по-силно от себе си. На твоето пълнолетие не намерих сили да ти съобщя истината, както обещах година преди това на смъртния одър на баща ти. Отлагах, залъгвайки съвестта си, че все още си млад и недостатъчно зрял за такова жестоко изпитание. Зная, че ме обичаш - Бен често казваше, че си привързан повече към мен отколкото към него. И това беше лесно обяснимо - аз прехвърлих върху теб цялата обич, която изпитвах към него. А не можех да му я дам, защото неговото сърце завинаги беше останало при другата жена - твоята рождена майка. Обичах го толкова много, че не го напуснах, когато разбрах, че поради кръвна несъвместимост никога няма да родя живо дете от него. Но ние имахме син! Ти, скъпи мой Питър!

Бен ми довери истината за своя живот след пристигането си в ЮАР. Призна, че в момента аз съм единственият човек в света, с когото може да говори открито. Двамата плакахме цяла нощ. Бях влюбена в него още в Лондон, когато посещавах ателието на господин Харисън, колега на баща ми и стар приятел на нашето семейство. Обикнах го още повече, когато научих през какъв ад е минал, след като вече бил надзърнал в рая.

Майка ти, Питър, е била забележителна жена. Надявам се да ме оправдае за премълчаваната няколко години истина. Страхувах се да не объркам и нейния, и твоя живот. Баща ти, както ще узнаеш от неговото писмо, беше абсолютно сигурен, че комунизмът ще рухне, защото бил създаден по измислени в кабинети теории, а не следвал естественото развитие на обществото. Наричаше го "слон с гумени крака". Допускам, че неговият кураж да се съпротивлява дълго и упорито на коварната болест идваше от несломимата му надежда да види своята родина свободна и демократична.

В указанията си Бен категорично забранява да търсим майка ти, преди режимът на комунистите да падне. Страхуваше се за нея. Беше узнал по някакви свои пътища, че е жива и заради нейната сигурност предпочиташе тя да ви смята за мъртви.

Следя всичко, каквото се пише за България. През 1989 година там беше извършен преврат и диктаторите, сред които и тъстът на Бен, бяха пометени от бурната лавина на народното недоволство. Но комунистите запазиха влиянието си в управлението на страната. Страхувах се за теб, Питър, затова мълчах още няколко години.

Прости ми, Питър, по-важната причина за моето мълчание! Искам да си отида от този свят близо до теб и окрилена от твоята обич. Усещам края си, затова бързам да ти напиша това писмо. Наредих на адвоката да ти предаде плика, в който е и бащиното ти писмо, след като уреди всички формалности около наследството. Всичко мое ще бъде предадено на теб, скъпи мой сине!

В кабинета на Бен има тайник. Намира се в дъното на чертожната маса. Там той държеше материалите за България - карти, справочници, книги, изрезки от вестници. Там са и няколко портрета на майка ти. Рисувал ги е по памет, когато копнежът му по нея ставал неудържим.

Питър, замини веднага за България! Прегърни майка си и от мен. Както има млечни сестри, така и ние с нея сме любовни сестри. Обичали сме един и същи мъж. Сигурна съм, че ще се срещнете. Радвам се, че поне в края на трудния си живот тя ще бъде щастлива. И те моля, намери подходящ начин да я подготвиш за неочакваната вест. Доколкото помня, баща ти споменаваше, че в писмото си до теб е написал координатите на нейни близки, които да ти помогнат да я откриеш...

 

Питър знаеше имената, адресите и телефоните наизуст. Като по чудо още при първото позвъняване попадна на приятелката на майка си от онези години. За щастие Катя Везнева говореше сносен английски. Ала след като проумя кой се обажда, забрави и родния си език. Така се развълнува, че само ахкаше и въхкаше. Питър няколко пъти я помоли внимателно да подготви майка му за срещата, докато най-сетне тя каза, че е разбрала. Веднага щяла да я потърси.

Минаваше девет. Питър отново набра номера на майчината си приятелка - така се бяха уговорили вчера.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух