напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Десета глава


Пламен Бакърджиев излезе от адвокатската кантора и щом пристъпи на пустата етажна площадка, напсува ожесточено. За кой ли път съжаляваше, че се обърна към Кубрат Дагоров. Очевидно той не мразеше Цвета така силно, както се бе надявал.

До края на месеца оставаха броени дни. Колкото и да беше импулсивен, Бакърджиев не се осмеляваше да прати адвоката на майната му, както му се заканваше в псувните си. Ще не ще, трябваше да работи с него. Заканата на Ачо Хинков висеше над главата му като вилица над цвъртяща върху скара пържола. Мисълта му непрестанно търсеше пари. Намерил бе купувач за колата си и перспективата да тръгне в скоро време пеш изопваше още повече опънатите му нерви. Мразеше целия свят и с върховно удоволствие би го наблюдавал как изгаря пред очите му.

От "Витоша" Пламен Бакърджиев сви по "Денкоглу". Излезе на площад "Гарибалди". Затича към спрелия трамвай, въпреки че агенцията за недвижими имоти се помещаваше близо до следващата спирка.

По обяд имаше среща с шефа на "специални поръчки" Красимир Драгнев. Преди това трябваше да се увери, че клиентът за вилите не се е отказал. Хиляда долара съвсем не бяха малко пари за неговия празен джоб, а след като хората на Драгнев приключеха с "поръчката", щеше да се изръси с още толкова. Кипна срещу Цвета, но още повече се настърви срещу адвоката, че не беше успял да я склони вчера да продаде вилата. Поуспокои се донякъде със заканата да отбие от комисионната му.

Щом влезе в агенцията за недвижими имоти, управителката Биляна Станкушева плесна с ръце.

- Господ ви изпраща, господин Бакърджиев. Чудех се как да ви открия. В офиса ви никой не отговаря. Нямате ли телефонен секретар?

- Пропуснал съм да го включа - излъга Пламен.

Преди да посети адвоката, обра всички ценни вещи от офиса си. Заложи ги в къща, макар да се съмняваше, че е на Ачо Хинков, но тъй като не знаеше дали следващата не е негова, прибра парите - с тях щеше да се разплати с Красимир Драгнев.

Жената набра някакъв номер.

- Свържете ме със стая номер двеста и седемнайсет - помоли тя.

След секунди забъбри на английски. Бакърджиев разгада отделни думи. Чуждите езици открай време не му се отдаваха, а му липсваше старание да ги научава с повече труд. Докато следваше в Москва, повече го разбираха, когато говореше на български. Във Виена имаше щатна преводачка, с която спеше, и не се налагаше да се мъчи при пазаруване или при случайни контакти с австрийци.

Станкушева приключи разговора на английски и на български въодушевено заговори на Бакърджиев:

- Господин Питър настоява да разгледа имота.

- Кой е този Питър?

- Това е чужденецът, за когото ви говорих - въодушевлението й рязко намаля и тя настойчиво попита: - Господин Бакърджиев, сигурен ли сте, че можете да предложите поне два парцела. По-малко от три декара господин Питър няма да купи.

- Напълно! - отсече Бакърджиев. - Дойдох да проверя дали клиентът е сериозен. Времето ми е скъпо.

- Не само е сериозен, но очевидно бърза. Вчера по обяд пристигна от Ню Йорк и веднага ни потърси.

- Американец ли е?

- Съжалявам, господин Бакърджиев, самоличността на нашите клиенти е фирмена тайна.

Сякаш кръвта се качи в главата на Бакърджиев - едрото му лице почервеня, и той едва не кресна:

- Вие ми губите времето! Законът все още забранява на чужденците да купуват земи.

- Не се безпокойте, господине! Купувачът ще бъде български гражданин.

- Кой?

- Това е проблем на господин Питър. Той ме увери, че още днес ще го разреши. По-важен в момента е вторият парцел. Казахте, че е на ваша близка. Сигурен ли сте, че съседката ви е готова да продава?

- В момента Минка Деспотова в чужбина, но до няколко дни ще пристигне и ще изповядаме продажбата.

- Тогава да вървим да видим имота!

Пламен погледна часовника си. Имаше предостатъчно време до срещата с Красимир Драгнев. Внезапно му хрумна да използва отиването до вилата. Трябваше да издебне Станкушева и да предложи на чужденеца да се видят по-късно на четири очи. Дотолкова знаеше английски. На срещата щеше да вземе Минка, която беше завършила английска гимназия. Ако успееше да го склони да сключат сделката без посредничеството на агенцията, щеше да си спести комисионната. А ако пързулне и адвоката, щеше да си запази колата.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух