напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Дванадесета глава


Кубрат съсредоточено разглеждаше сведенията за химическия завод, които неговия помощник бе успял да събере. Намръщи се при отварянето на вратата.

- Какво има, Тошева?

- Извинявайте, господин Дагоров, ама не издържам повече. Онази госпожа Катя...

- Да върви по дяволите! До срещата с Илиев остават два часа, а още не съм готов.

Въпреки красноречивия му жест да напусне кабинета, секретарката неловко настоя:

- Тя каза, че ако не вдигнете слушалката, ще позвъни в Радио София. Там със сигурност ще обявят новината, която ще им съобщи, за сензацията на деня. Но това едва ли би ви се харесало.

- Прехвърли разговора! - изръмжа Дагоров.

Катя започна с обвинение:

- Възпитаните хора изпълняват обещанията си. От сутринта чакам да ми се обадиш.

Катя и възпитание! Открай време Кубрат не понасяше нейната прекалена шумност, отвращаваше се от натрапчивата й фамилиарност. Тя нямаше мяра в нищо, особено в секса.

- Затънал съм в работа - апатично се извини той.

- Съобщи ли на Цвета каквото ти заръчах? Досега тя трябваше да ми се обади!

- Нямаше я във вилата - хладнокръвно излъга адвокатът. Само му беше до поръчението на Катя. Забрави го веднага щом приключи разговора с нея.

- Че къде може да е тази моя приятелка? Вчера, в най-голямата жега, отидох до апартамента й. Оставих й бележка. Сигурно не е слизала в града, щом досега не ме потърси. После позвъних на теб. Бих отишла до вилата, но няма да се оправя сама. Не съм ходила там още от времето на фургона. Веднага трябва да намерим Цвета!

- Какво толкова се е случило? - безучастно попита той.

- Едва не се побърках, като научих - възбудено забъбри тя. - Това ще е сензацията на годината! Трябва да отидем при Цвета...

Кубрат я прекъсна хладно.

- Съжалявам, аз работя, не съм свободен като теб.

- Знаеш ли колко е важно това, което ще съобщя на Цвета?

- Не знам и не ме интересува.

- Отнася се до сина й - тържествено съобщи Катя.

- Какъв син? - Кубрат не криеше досадата си.

- Нейният и на Боян Зарев.

- Забравяш, че той е мой законен син - сряза я Кубрат.

От цялата някогашна мръсна история спечели само той. Цвета бе заченала преди техния официален развод и преди да се изнесе от гарсониерата. С помощта на майка му и най-вече на Наташа Хлебарова сред обществото плъзна слухът, че детето е от законния съпруг на Цвета, но тя, за да "върже Боян", го приписва на него. Една от причините да не се ожени повторно бе страхът да не излезе наяве неговата стерилност - като момче беше прекарал заушка.

Катя проглуши ухото му с възбудения си вик.

- Представяш ли си каква новина? Появява се синът, когото отдавна смятат за мъртъв.

- Какви ги плещиш?!

- Ще напиша цяла книга. Аз съм главен свидетел на тогавашните събития. Ще засенча всички романчета на твоята бивша съпруга.

За части от секундата Кубрат прецени грозящата го опасност. Катя беше не само лекомислена, но и много суетна, себелюбива и завистлива. Като нищо ще позвъни в Радио София. И не само там. За такава сензация всички медии биха дали мило и драго. Нареди й твърдо:

- Докато не дойда, не предприемай нищо! Две глави мислят по-мъдро от една. Може би най-напред трябва да подготвим Цвета. Тя преживя смъртта на момчето, но възкресението му...

- Точно така ме помоли и Питър - несдържано го прекъсна Катя.

- Кой Питър?

- Тя е дълга история, ще ти я разкажа у нас. Нали помниш къде живеех...

Кубрат не обърна внимание на лекия намек за неговите посещения в полутъмния апартамент на нейните родители. Повече го интересуваше къде да намери Катя. При една случайна среща преди години тя му се бе похвалила, че са купили мезонет в Зона Б-5.

Когато я попита за адреса, тя смени регистъра и заговори гневно:

- Господа демократите ни докараха до просешка тояга. С мъжа ми останахме на пенсийките, които даже за хляб и мляко не стигат. Дадохме апартамента си под наем и се преместихме в дома на родителите ми.

Кубрат се намръщи като акордьор от фалшив звук на пиано. Мразеше комунистите и заради нахалството им да изкарват икономическата криза дело на промяната, а не резултат от четирийсет и пет годишно ненормално развитие на страната. Беше обаче прекалено погълнат от новината за сина на Цвета, за да отговаря на глупостите на Катя, а и отдавна се бе уверил, че е по-лесно да накараш слепец да разпознае черното от бялото отколкото заслепен комунист. Приключи разговора:

- Свършвам си работата и тръгвам към вас.

Ала колкото и да се взираше в документите за приватизационната сделка на химическия завод, мисълта му бягаше към новината на Катя. Дори да беше чиста лъжа, както предполагаше той, беше достатъчно сензационна, за да се превърне в тема на разговори дори сред най-сериозните кръгове. Не биваше да оставя Катя дори минутка сама. Натика материалите в куфарчето си и нареди на секретарката:

- Излизам. Обади се на президента на "Космополит" и го предупреди, че може би ще закъснея. Но във всички случаи ще обядвам с него.

Петдесет долара си бяха петдесет! Като ги умножи по часовете, които щеше да разговаря с Павел Илиев, можеха да станат двеста.

 

***

 

След светофара на "Красно село" Кубрат зави вдясно и пое по асфалтираната алея към овехтелите сгради на някогашните общински жилища. Мисълта, че Катя нарочно измисля разни небивалици, за да го съблазни, вече не му се струваше така отвратителна, както когато му хрумна. Предпочиташе да е така.

Баща му разбираше от жени. Видя Катя за броени минути - треньорът я беше изпратил в хотела да ги предупреди, че Цвета е заминала за Говедарци. Не й предложи да остане с тях в бара, въпреки че тя недвусмислено подхвърли, че е свободна. Проследи отдалечаващата се фигура с подигравателна усмивка - при всяка крачка тя се чупеше в кръста и виреше задник. Щом вратата се затвори след нея, старият категорично отсече: "Тази нимфоманка смята, че всички мъже са отредени за нея!"

Няколко години по-късно Кубрат се увери сам колко прав е бил баща му.

 

Катя го повика у тях за много "сериозен разговор". Отношенията между него и Цвета бяха стигнали до задънена улица. Той предположи, че те са поводът за поканата на Катя и не се изненада, че родителите й отсъстват. Очакваше тя да му предаде онова, което са говорили двете с Цвета и избягваше да поглежда към стройното й бедро, което при всяко нейно движение се показваше под едва прихлупващия се пеньоар.

Всичко се завъртя пред очите му, когато Катя, уж много загрижена за неговото семейство, му съобщи за връзката между Цвета и Боян Зарев. Осъзна се в леглото. Двамата лежаха голи. Катя беше забравила, че е най-добрата приятелка на Цвета, бъбреше насърчително: "Ние сме създадени един за друг"... Наистина в леглото се превръщаше във фурия. В онези години по-добра от нея беше само Наташа. Предимствата й се подсилваха и от факта, че беше дъщеря на политбюровеца Хлебаров и от липсата на всякакви намеци за сериозна връзка, която да приключи с брак, когато се разведе с Цвета.

Откри лесно кооперацията. Няколко минути се колеба дали да слезе от колата. Щом с Рени не беше сигурен в своята мъжественост, при Катя дори не можеше да започне. Каквато е злопаметна, положително щеше да се раздрънка и да го направи за смях.

Но тя щеше да се раздрънка и за възкръсналия син, ако наистина съществува такъв! Трябваше да отиде при нея, дори само за да се успокои, че е измислила тази история, за да го подмами!

На вратата на апартамента висеше познатата от миналото месингова табелка. Провлачените стъпки отвътре му напомниха Катината майка, която им бе отваряла вратата, когато идваха с Цвета.

Наистина беше тя. Ала в следващия миг жената се нахили и разсея заблудата му. Катя приличаше повече на майка си отколкото на пъргавото, стройно девойче, каквото бе някога.

- Влизай! - възбудено го покани тя. - Място не мога да си намеря, откакто ме потърси онзи младеж.

Въведе го в хола, който изглеждаше като склад за мебели. Промушиха се между дивани с наредени върху тях фотьойли, шкафове и кашони. Настаниха се край малка масичка.

- Едно кафе? - предложи Катя.

- Не, благодаря! - отказа Кубрат и веднага премина към целта на своето посещение. - Какъв е този младеж?

- Представи се като Питър Барет, архитект от Ню Йорк. Най-напред мен потърсил. Помоли ме да го свържа с Цвета, но преди това да я подготвя. Така наредил баща му и...

- Забравяш, че Камен е мой законен син - свирепо я прекъсна Кубрат.

Катя се захили нагло. Очите й потънаха в тлъстите бузи. Вчера се беше възмутил от напълняването на Цвета, но в сравнение с туловище насреща тя беше стройна тополка. Измести очи към притискащата го отстрани библиотека с безброй вази в нея. Попита привидно апатично:

- С какво този... Питър Барет доказва, че говори истината?

- Преди да умре баща му... - Катя навреме забеляза смразяващия поглед на госта и се поправи: - Преди да умре, Боян Зарев оставил писмо. Посочил ме като най-добрата приятелка на Цвета. Добре, че момчето позвъни най-напред на мен, да не бие напразно път до Самоков. Изглежда баща... Боян Зарев де, е посочил и адреса на Цветините родители.

- Това писмо е престояло близо трийсет години. Много добре си спомням съобщението във вестника за смъртта на Боян Зарев.

Тогава веднага бе позвънил на Наташа. Ала тя мигновено разпиля надеждата му да заеме овакантеното място на съпруг. Каза, че го е забравила и не желае да се запознават отново.

Възбудена до крайност, Катя разтърси тлъстините си:

- Нищо подобно! Боян не е бил загиналият мъж в автомобилната катастрофа. Питър обеща да ми разкаже всичко. Живели в Канада известно време, после се установили в ЮАР. Питър има ателие в Ню Йорк. Станал е архитект като баща си.

- Колко пъти трябва да ти напомням, че Камен беше мой законен син!

Леденият тон и неподвижният поглед на госта възпряха Катя да спори. Тя продължи важно.

- Цвета трябва да бъде открита! Забравила съм къде точно се намира вилата. Ходила съм там, преди да заминем за Кабул. Ех! - Катя изпусна трогателна носталгична въздишка. - Кабул беше първото стъпало в дипломатическата кариера на мъжа ми. Тъкмо да поеме представителството в ООН и сините решиха, че светът започва с тях. Край на дипломатите от кариерата.

- Мъжът ти е бил селски обущар преди Девети септември. Не е завършил даже гимназия. За каква кариера говориш?

- Мъжът ми е завършил Школата за ръководни кадри в Москва, бил е министър на транспорта и след това на вътрешната търговия. Забрави ли, че беше посланик и в Лондон? Няколко пъти се е срещал с кралицата - ожесточи се Катя.

- Къде е отседнал този Питър?

- В "Шератон" - машинално отвърна Катя, изненадана от неочаквания обрат в разговора. В следващия миг съобрази, че Кубрат би могъл да я измести от посредническата й роля и го удари на молба: - Аз сериозно съм решила да опиша тази история, моля те не търси Питър. Знам за любовта между Боян и Цвета от самото начало. Аз бях връзката им, докато той работеше в Лондон.

За Кубрат това бяха празни думи и той престана да ги слуша. Намерението на Катя да напише книга въобще не го впечатли. Открай време тя се палеше по някаква идея, но ентусиазмът й прегаряше още в сферата на намеренията. Завърши ВИФ, въпреки че през цялото време се заканваше да се прехвърли във ВИТИЗ или в Юридическия, или във Филологическия... Когато се срещаше с нея, тя беше луднала да става стюардеса, въпреки че не знаеше добре даже български.

За Кубрат най-важен беше тайнственият мъж, който се представя за син на Цвета. Ако журналистите го надушат и той им разкаже това, което бе споменал пред Катя, сензацията на годината беше готова.

За миг му мина налудничавата идея да отложи обяда с Павел Илиев. Решително я отхвърли. Щеше да загуби не само хонорара си, но и благоразположението на президента на най-мощната икономическа групировка. Илиев плащаше и държеше да му се отвръща с благодарност. Беше болезнено честолюбив и мнителен до полуда, положително щеше да изтълкува отменения обяд като неуважение. Приватизацията на държавните обекти тепърва започваше, групировката имаше вълчи апетити към много предприятия, а това означаваше многобройни юридически консултации. Кубрат не беше глупак, за да се самолиши от такъв "гювеч".

При Цвета щеше да отиде след срещата с Илиев. Ще употреби цялото си красноречие, докато я убеди, че някой си прави зловеща шега с нейното майчино сърце. После ще открие този Питър Барет. Ще пусне няколко сълзи по "починалата" негова бивша съпруга, ще се затюхка за "склерозата" на Катя Везнева. Няма да се отдели от него, докато не го натовари на самолет за Ню Йорк.

Най-после Катя спря да изтъква ролята си на ангел-пазител на любовта между Цвета и Боян Зарев. Премина в настъпление:

- Веднага трябва да отидем при Цвета! С колата си, нали? Краката ме болят, а доколкото си спомням от автобусната спирка до вилата е бая път.

- Съжалявам, Катя, но...

- Никакво но! Зарязваш всичко и тръгваме! Това е чудо. Загинал син се завръща при майка си. От вчера ме човърка да се обадя в радиото и на вестниците. Ама Цвета, като чуе или прочете, може да получи удар. Ще ми пропадне сюжета. Най-интересното в него ще е срещата между двамата.

- Добре си постъпила - похвали я Кубрат. Главата му се цепеше от усилие да излезе от положението.

- Тръгваме ли? - нетърпеливо го подкани Катя.

- Къде?

- При Цвета, разбира се!

Кубрат изведнъж откри каквото му трябваше. Разпери ръце и отчаяно възкликна:

- Сега намерила да замине!

- Кой? Къде?

- Цвета. За Самоков - изтърси Кубрат и прехапа устни.

Както и очакваше, Катя веднага прояви недоверие.

- Какво ще прави в Самоков? Родителите й са покойници, продадоха къщата, брат й и сестра й живеят в София.

- Брат й почина - вметна Кубрат, за да спечели време. Направи една от своите прочути паузи и съобразително предположи: - Може би е заминала при роднини. Доколкото си спомням, родителите й са имали имот в някакво близко до Самоков село.

Катя направи кисела гримаса.

- Не ми се щеше да намесвам сестра й, ама май трябва да я потърся. Райна ще ми помогне да открия Цвета.

- Не си слагай таралеж в гащите! Райна веднага ще те измести при Питър, знаеш колко е нахална и безцеремонна - разколеба я Кубрат, докато мислено определи двете жени като еднояйчни близначки - сестрата на Цвета не отстъпваше на Катя по егоизъм, алчност и наглост. И двете нямаха никакви задръжки, когато заработеха за личните си интереси. След паузата си той заразмишлява гласно: - Цвета навярно ще се върне днес. Следобед ще отскоча до нея. Вземам я и пристигаме при теб.

- Трябва да се обадя на Питър.

- Кажи му след пет привечер да е в хотела. Дотогава ще съм открил Цвета.

- Ти си бижу!

- Разбира се - съгласи се Кубрат.

Привечер щеше да позвъни на Катя, за да й съобщи какво е "научил" от съседите - уж Цвета възнамерявала от Самоков да прескочи с приятели до някаква хижа в Рила, където да остане поне седмица.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух